Петър Гудев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|30}}
м {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|25}}
Ред 41: Ред 41:




{{пост списък|Председател на Народното събрание на България|25}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Председател на Народното събрание на България|председател на Народното събрание]]|[[30 октомври]] [[1905]]|[[15 март]] [[1907]]|[[Тодор Гатев]]|[[Добри Петков]]}}
{{пост край}}
{{пост списък|Министър-председател на България|23}}
{{пост списък|Министър-председател на България|23}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|30}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|30}}

Версия от 14:21, 13 юли 2011

Петър Гудев
български политик
PGudev.jpg

Роден
Починал
ПартияНароднолиберална партия
Народен представител в:
IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   
Петър Гудев в Общомедия

Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-тото правителство (16 март 1907 г. — 29 януари 1908 г.).

Петър Гудев учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на парламента (1905-1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството.

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.[1]

Библиография

  • Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
  • Социализъм. Общи понятия (1905)
  • История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
  • Против пропорционалната система (1909)
  • Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
  • Памят и знания (1928)
  • Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
  • Политически строй (1930)
  • Работата (физиологически изследвания) (1932)

Бележки

  1. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 210-212.
Други източници

Външни препратки