Дик Чейни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 99: Ред 99:


===Международни отношения===
===Международни отношения===
През октомври 1989 г. 24 000 американски войници нахлуват в [[Панама]], където свалят от власт президента [[Мануел Ортега]] и поставят на негово място [[Гийермо Ендара]], който печели президентските избори през май същата година. Нориега намира убежище в посолството на [[Ватикана]], но скоро американците го арестуват и пращат в [[Маями]], където е осъден за трафик на наркотици през април 1992 г.
През декември 1989 г. 24 000 американски войници нахлуват в [[Панама]], където свалят от власт президента [[Мануел Ортега]] и поставят на негово място [[Гийермо Ендара]], който печели президентските избори през май същата година.ref>[http://www.army.mil/-news/2008/12/14/14302-operation-just-cause-the-invasion-of-panama-december-1989 Инвазията на САЩ в Панама, декември 1989 г.]</ref> Нориега намира убежище в посолството на [[Ватикана]], но скоро американците го арестуват и пращат в [[Маями]], където е осъден за трафик на наркотици през април 1992 г.


[[File:Cheney delivering speech before an AEGIS ship is commissioned.JPEG|thumb|280px|Чейни произнася реч преди пускането на вода на нов миноносец]]
[[File:Cheney delivering speech before an AEGIS ship is commissioned.JPEG|thumb|280px|Чейни произнася реч преди пускането на вода на нов миноносец]]
Ред 105: Ред 105:
Разпадането на Съветския съюз и на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] карат администрацията на Буш да преосмисли ролята на [[НАТО]]. Чейни вярва, че НАТО трябва да продължи да осигурява сигурност в Европа и че неговата важност за САЩ ще продължи. На последната среща на алианса в [[Брюксел]] през декември 1992 г. той казва, че НАТО трябва да подкрепи новите демокрации в [[Източна Европа]] и в бъдеще да им предложи членство, тъй като според него районът оставал опасен поради неясното бъдещо развитие на страните от бившия Съветски съюз. Чейни предупреждава за възможността страни като [[Ирак]], [[Иран]] и [[Северна Корея]] да придобият ядрени компоненти от разпадащия се Съветски съюз. Той подкрепя инициативите, предприети от президентите Джордж Буш и [[Борис Елцин]] през 1991-92 г. да намалят производството и разполагането на ядрени оръжия, но в същото време остава скептичен за развитието на бившия Съветски блок и счита, че Буш е бил прекалено оптимистичен в подкрепата си за [[Михаил Горбачов]] и Борис Елцин.<ref>[http://www.defenselink.mil/specials/secdef_histories/bios/cheney.htm Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense]</ref>
Разпадането на Съветския съюз и на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] карат администрацията на Буш да преосмисли ролята на [[НАТО]]. Чейни вярва, че НАТО трябва да продължи да осигурява сигурност в Европа и че неговата важност за САЩ ще продължи. На последната среща на алианса в [[Брюксел]] през декември 1992 г. той казва, че НАТО трябва да подкрепи новите демокрации в [[Източна Европа]] и в бъдеще да им предложи членство, тъй като според него районът оставал опасен поради неясното бъдещо развитие на страните от бившия Съветски съюз. Чейни предупреждава за възможността страни като [[Ирак]], [[Иран]] и [[Северна Корея]] да придобият ядрени компоненти от разпадащия се Съветски съюз. Той подкрепя инициативите, предприети от президентите Джордж Буш и [[Борис Елцин]] през 1991-92 г. да намалят производството и разполагането на ядрени оръжия, но в същото време остава скептичен за развитието на бившия Съветски блок и счита, че Буш е бил прекалено оптимистичен в подкрепата си за [[Михаил Горбачов]] и Борис Елцин.<ref>[http://www.defenselink.mil/specials/secdef_histories/bios/cheney.htm Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense]</ref>


Чейни силно се противопоставя на използването на американски сухопътни сили в [[Босна]], където избухва война през април 1992 г. През август 1992 г. САЩ започват доставки на хуманитарна помощ на изпадналата в гражданска война [[Сомалия]]. По искане на президента Буш Чейни изпраща в Сомалия 26 000 американски военнослужещи за осигуряване на сигурност. Компанията [[Халибъртън]], чийто директор впоследствие става Чейни, получава договори за доставки на американските войски в Сомалия.
Чейни силно се противопоставя на използването на американски сухопътни сили в [[Босна]], където избухва война през април 1992 г. През август 1992 г. САЩ започват доставки на хуманитарна помощ на изпадналата в гражданска война [[Сомалия]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/december/9/newsid_4013000/4013143.stm Намесата на САЩ в гражданската война в Сомалия]</ref> По искане на президента Буш Чейни изпраща в Сомалия 26 000 американски военнослужещи за осигуряване на сигурност. Компанията [[Халибъртън]], чийто директор впоследствие става Чейни, получава договори за доставки на американските войски в Сомалия.


Към края на мандата си Чейни утвърждава дотогавашната политика на въоръжените сили спрямо хомосексуалисти и жени, според която на хомосексуалистите е забранено да служат, а на жените да участват в битка.<ref>[http://www.defenselink.mil/specials/secdef_histories/bios/cheney.htm Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense]</ref>
Към края на мандата си Чейни утвърждава дотогавашната политика на въоръжените сили спрямо хомосексуалисти и жени, според която на хомосексуалистите е забранено да служат, а на жените да участват в битка.<ref>[http://www.defenselink.mil/specials/secdef_histories/bios/cheney.htm Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense]</ref>


През [[1992]] г. Чейни одобрява доклада „Defense Planning Guidance“, написан от [[Пол Улфовиц]] и [[Луис Либи]], който проповядва едностранни американски действия след разпадането на СССР.<ref>[http://dir.salon.com/story/opinion/blumenthal/2005/11/24/cheney/index.html The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal]</ref>
През [[1992]] г. Чейни одобрява доклада „Defense Planning Guidance“, написан от [[Пол Улфовиц]] и [[Луис Либи]], който проповядва едностранни американски действия след разпадането на СССР.<ref>[http://dir.salon.com/story/opinion/blumenthal/2005/11/24/cheney/index.html The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal]</ref>


===Война в Персийския залив===
===Война в Персийския залив===

Версия от 18:26, 22 юли 2011

Дик Чейни
46-и вицепрезидент на САЩ
Мандат20 януари 2001 – 20 януари 2009 г.
Президент
Джордж У. Буш
ПредшественикАл Гор
НаследникДжо Байдън
17-ти министър на отбраната на САЩ
Мандат20 март 1989 – 20 януари 1993 г.
Президент
Джордж Х. У. Буш
ПредшественикФранк Карлучи
НаследникЛес Аспин
15-ти надзирател на малцинството в Камарата на преставителите
Мандат3 януари 1989 – 20 март 1989
Президент
Джералд Форд
ПредшественикТрент Лот
НаследникНют Гингрич
Лична информация
Роден
НационалностАмериканец
РелигияМетодист
СъпругаЛин Чейни (1964-настояще)
ДецаЕлизабет Чейни
Мери Чейни
Полит. партияРепубликанска партия
ОбразованиеЙейлски университет
Университет на Уайоминг
Университет на Уисконсин-Мадисън
ПрофесияПолитик
Бизнесмен
Подпис
Дик Чейни в Общомедия

Ричард Брус „Дик“ Чейни[1] (Шаблон:Lang-en, роден на 30 януари 1941 г.) е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г. Преди това служи като началник на кабинета на президента Джералд Форд (1975-77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978-1989) и като министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989-1993). След като се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 1996 г., Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Халибъртън (1995-2000). Дик Чейни е считан за най-силният вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние.

Ранен живот и семейство

Ричард Брус Чейни е роден в Линкълн, Небраска в семейството на Ричард Хърбърт Чейни и Марджъри Лорейн Дики. Той посещава основното училище Калвърт преди семейството му да се премести в Каспър, Уайоминг, където посещава гимназията на окръг Натрона. Баща му е служител по съхранението на почвата към Министерството на земеделието на САЩ. Майка му е звезда в играта софтбол през 30-те години. Има брат и сестра. Посещава Йейлския университет, но не успява да завърши. По-късно взема бакалавърска и магистърска степен по политология от Университета на Уайоминг. Опитва се да придобие докторска степен от Университета на Уисконсин в Мадисън, но не успява.

През 1962 и 1963 г. Чейни е арестуван за шофиране в пияно състояние. През 1964 г. Дик Чейни се жени за Лин Винсънт, любимата му от гимназията, с която се запознава на четиринайсетгодишна възраст. Те имат две дъщери, Елизабет и Мери и шест внуци. Днес тя е член на Американския предприемчески институт. Според Лин, Дик Чейни и 44-я президент на САЩ Барак Обама са осми братовчеди.[2]

Чейни подкрепя войната във Виетнам и е годен за наборна военна служба, но кандидатства и получава четири студентски отлагания от набор и веднъж, защото съпругата му е била бременна. През януари 1967 г. Чейни навършва 26 г. и вече не може да бъде повикан в армията.

Дик Чейни посещава Обединената методистка църква. Той е преживял четири сърдечни удара през 1978, 1984, 1988 и 2000 г.

Ранно назначение в Белия дом

Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд се срещат с президента Джералд Форд в Белия дом, април 1975

Политическата кариера на Чейни започва през 1969 г., когато спечелва конкурс за стажант при конгресмена Уилям Стайджър. Скоро след това се присъединява към персонала на Доналд Ръмсфелд, който управлява Агенцията за икономически възможности в администрацията на Ричард Никсън през 1969-70 г. През 1971 г. е назначен за асистент към персонала на Белия дом, през 1971-73 г. е заместник-директор на Съвета за жизнен стандарт, а през 1974-75 г. е асистент на президента Джералд Форд. Доналд Ръмсфелд е повишен от началник на кабинета на президента на министър на отбраната и Чейни заема неговото място. Двамата успешно полагат усилия за назначението на Джордж Х. У. Буш като директор на ЦРУ. Чейни, Ръмсфелд и Пол Улфовиц твърдят, че Съветският съюз разполага с нови оръжия за масово унищожение, макар да нямат доказателства за това, и по този начин увеличават разходите за отбрана.[3] През 1975 г. Чейни и Ръмсфелд помагат да убедят президента Форд, който се е страхувал от кандидатурата на Роналд Рейгън за републиканската номинация, да изостави вицепрезидента Нелсън Рокфелер, защото на него не е гледано с добро око от десните републиканци.[4] През 1976 г. Чейни управлява предизборната кампания на Джералд Форд. Форд губи изборите от Джими Картър.

В Конгреса

През 1978 г. Дик Чейни е избран за конгресмен от щата Уайоминг като републиканец на мястото на оттеглящия се Тено Ронкалио, побеждавайки кандидата от Демократическата партия Бил Бейли. Чейни е преизбиран пет пъти, заемайки поста до 1989 г. Той става републиканският лидер в Комисията по разузнаване, където последователно се бори срещу конгресния надзор и срещу ограниченията на президентската власт.[5] Чейни защитава петролните и въглищните интереси на Уайоминг. Федералната сграда в Каспър, Уайоминг е наречена на негово име.

Чейни гласува срещу създаването на Федералното министерство на образованието, основавайки решението си на бюджетния дефицит, противопоставянето си на нарастването на правителството и загрижеността си за правата на отделните щати. През 1986 г., след като президентът Роналд Рейгън е поставил вето на закон за установяване на икономически санкции срещу режима на апартейд в Южна Африка, Чейни гласува в подкрепа на ветото, изразявайки съпротивата си срещи „едностранни санкции“, казвайки, че те „почти никога не вършат работа“. Той също се противопоставя на едностранни санкции срещу Куба. Чейни гласува срещу резолюция, призоваваща за освобождаването на Нелсън Мандела и признаването на Африканския национален конгрес след като демократите отхвърлят поправка изискваща отхвърлянето на насилието от АНК и изхвърлянето на комунистите от ръководството на партията.

Чейни е водещият представител на републиканското малцинство в Конгреса при разследването на аферата Иран-Контра, в която членове на администрацията на Рейгън продали оръжия на Иран и използвали парите за финансирането на партизанските отряди на Контрите, борещи се срещу избраното Сандиниско правителство в Никарагуа. В тази си роля, той редактира доклада на малцинството, отхвърлящ доклада на мнозинството, според който е бил нарушен закона. Според доклада на Чейни правителството е допуснало единствено грешки в преценката си и Конгреса „е злоупотребил с властта си“, когато е приел закони за ограничаване на похарчените от президента средства за помагане на Контрите.[6]

През декември 1988 г. Чейни е избран на втората най-важна длъжност в групата на републиканците в Камарата на представителите (House Minority Whip, букв. „камшик“ на малцинството).

Министър на отбраната

Номинираният от новоизбрания президент на САЩ Джордж Х. У. Буш за министър на отбраната Джон Тауър е отхвърлен от Сената поради предишно негово поведение. Вторият избор на Буш е Дик Чейни, който е одобрен от Сената и служи като министър на отбраната на САЩ от 21 март 1989 г. до 20 януари 1993 г. Чейни се концентрира главно върху външни работи, а подробностите по вътрешното управление на Пентагона предава на заместника си Доналд Атууд. Той работи заедно с помощник-министъра по обществени дела Луис Уилямс и помощник-министъра за отбранителна политика Пол Улфовиц. За началник на генералния щаб на 1 октомври 1989 г. е назначен генерал Колин Пауъл. През мандата на Чейни личният състав на въоръжените сили е намален от 2 202 милиона на 1 776 милиона. Бюджетът за отбрана също е намален.[7]

Международни отношения

През декември 1989 г. 24 000 американски войници нахлуват в Панама, където свалят от власт президента Мануел Ортега и поставят на негово място Гийермо Ендара, който печели президентските избори през май същата година.ref>Инвазията на САЩ в Панама, декември 1989 г.</ref> Нориега намира убежище в посолството на Ватикана, но скоро американците го арестуват и пращат в Маями, където е осъден за трафик на наркотици през април 1992 г.

Чейни произнася реч преди пускането на вода на нов миноносец

Разпадането на Съветския съюз и на Варшавския договор карат администрацията на Буш да преосмисли ролята на НАТО. Чейни вярва, че НАТО трябва да продължи да осигурява сигурност в Европа и че неговата важност за САЩ ще продължи. На последната среща на алианса в Брюксел през декември 1992 г. той казва, че НАТО трябва да подкрепи новите демокрации в Източна Европа и в бъдеще да им предложи членство, тъй като според него районът оставал опасен поради неясното бъдещо развитие на страните от бившия Съветски съюз. Чейни предупреждава за възможността страни като Ирак, Иран и Северна Корея да придобият ядрени компоненти от разпадащия се Съветски съюз. Той подкрепя инициативите, предприети от президентите Джордж Буш и Борис Елцин през 1991-92 г. да намалят производството и разполагането на ядрени оръжия, но в същото време остава скептичен за развитието на бившия Съветски блок и счита, че Буш е бил прекалено оптимистичен в подкрепата си за Михаил Горбачов и Борис Елцин.[8]

Чейни силно се противопоставя на използването на американски сухопътни сили в Босна, където избухва война през април 1992 г. През август 1992 г. САЩ започват доставки на хуманитарна помощ на изпадналата в гражданска война Сомалия.[9] По искане на президента Буш Чейни изпраща в Сомалия 26 000 американски военнослужещи за осигуряване на сигурност. Компанията Халибъртън, чийто директор впоследствие става Чейни, получава договори за доставки на американските войски в Сомалия.

Към края на мандата си Чейни утвърждава дотогавашната политика на въоръжените сили спрямо хомосексуалисти и жени, според която на хомосексуалистите е забранено да служат, а на жените да участват в битка.[10]

През 1992 г. Чейни одобрява доклада „Defense Planning Guidance“, написан от Пол Улфовиц и Луис Либи, който проповядва едностранни американски действия след разпадането на СССР.[11]

Война в Персийския залив

Чейни се среща с министъра на отбраната на Саудитска Арабия, принц Султан, за да обсъдят ситуацията в Персийския залив

На 1 август 1990 г. иракският диктатор Саддам Хюсеин заповядва нахлуване в Кувейт. 140 000 иракски войници бързо окупират страната. Скоро след това Чейни посещава Саудитска Арабия, където получава разрешение от крал Фахд за разполагане на американски войници в страната. През септември 1990 г. Пентагонът обявява, че 250 000 иракски войници и 1500 танка са дислоцирани на границата със Саудитска Арабия без да покажат доказателство. Съветски сателитни снимки направени същия ден опровергават твърдението.[12] Обединените нации приемат резолюция, настояваща за изтегляне на иракските войски от Кувейт до 15 януари 1991 г. До този срок САЩ разполагат 500 000 войници в района на Персийския залив. Великобритания, Франция, Италия, Сирия и Египет също изпращат войници, а Германия и Япония обещават финансова подкрепа. Чейни участва заедно с генералите Колин Пауъл и Норман Шварцкопф в планирането на военната операция и нейната логистична подготовка. Той дори организира група в Пентагона, която да разработи алтернативен план за войната, „Операция Скорпион“, който е отхвърлен от президента Буш като прекалено рискован. Чейни също предлага на Буш да започне война без одобрение от Конгреса, но Буш отказва.[13]

Джордж Буш решава да използва военни действия, ако Ирак не е напуснал Кувейт до 15 януари 1991 г. През ноември ООН приема резолюция позволяваща „всички необходими средства“ за изгонването на Ирак от Кувейт. На 12 януари 1991 г. двете камари на американския Конгрес приемат съвместна резолюция, позволяваща на президента Буш да използва военни действия след като е използвал всички други методи, за да осигури изпълнението от страна на Ирак на резолюциите на ООН.

Пол Улфовиц, Колин Пауъл, Дик Чейни и Норман Шварцкопф (седнали от ляво на дясно) по време на войната в Персийския залив

Операция Пустинна буря започва на 17 януари 1991 г. с въздушни удари срещу иракски цели в Ирак и Кувейт. На 24 февруари започва сухопътно нахлуване на съюзнически войски от Саудитска Арабия в Кувейт. На 27 февруари генерал Шварцкопф обявява, че основната цел на операцията – изгонването на иракските войски от Кувейт – е изпълнена и след консултация с Чейни и Пауъл президентът Буш обявява край на военните действия в полунощ на 27 февруари, Вашингтонско време. 147 американци умират в бой, а други 236 умират вследствие на инциденти или по други причини.

След Операция Пустинна буря Пентагонът наема компанията Халибъртън да гаси 320 пожара[14] и наема дъщерната фирма на Халибъртън Браун и Руут да възстанови инфраструктурата на Кувейт. През август 1992 г. Халибъртън е избрана от Инженерния корпус на американската армия да осигури логистика за срок от пет години.[15]

Впоследствие започва дебат дали Саддам Хюсеин е трябвало да бъде свален от власт чрез влизане на съюзническите войски в Багдад. През 1991 г. в интервю за телевизия ABC Чейни казва:

„Мисля, че ако американски войници бъдат въвлечени в гражданска война в Ирак, това би се превърнало в тресавище. Щом стигнем Багдад какво ще правим? Кого ще поставим на власт? Какъв вид правителство? Сунитско правителство, шиитско правителство или кюрдско правителство? Светско ли ще бъде, подобно на партията Баас, фундаменталистко ислямско ли ще бъде? Аз не мисля, че Съединените щати искат да дадат военни жертви в Ирак и да поемат отговорност за управлението на Ирак. Мисля, че това няма никакъв смисъл.“

На 15 април 1994 г. в интервю за телевизия C-SPAN, излъчено повторно на 11 юли 2007 г. Чейни също казва, че нахлуване в Ирак би било лоша идея и би довело до „тресавище“.[16][17]

Кариера в компанията Халибъртън

След като напуска поста министър на отбраната през януари 1993 г. Чейни се присъединява към Американския предприемчески институт, неправителствена организация, формулираща политически позиции. През 1995 г. Чейни се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ и през октомври с. г. става председател на борда и изпълнителен директор на енергийната компания Халибъртън. През 1995 г. Халибъртън е глобена $4 млн. за продажба на Либия на продукти, които могат да бъдат използвани за ядрена програма. Халибъртън също е разследвана за отношенията си с Ирак и Иран. По време на управлението му Халибъртън печели федерални поръчки за $ 2,3 млрд., двойно повече отколкото за предишните пет години, както и още $ 1.5 млрд. заеми застраховани от данъкоплатеца.[18] Действията на Чейни в Халибъртън пораждат противоречия между анализаторите от Уолстрийт, а когато през 1998 г. Халибъртън се слива с Дресър Индъстрис (бивш работодател на Джордж Х. У. Буш) някои от управителите на Дресър Индъстрис критикуват Халибъртън заради липсата на счетоводна прозрачност. Дресър Индъстрис от своя страна носи със себе си нерешени съдебни дела за отравяне с азбест, които впоследствие поразяват новосъздадената компания като цената на акциите ѝ пада с 80% за една година.[19] Халибъртън установява дъщерни фирми на карибски острови, освободени от данъци и по този начин вноските ѝ в хазната на САЩ спадат от $ 302 млн. през 1998 г. до нула през 1999 г., като през с. г. компанията получава $ 85 млн. обратно от държавата.[20][21] През февруари 2000 г. Чейни напуска компанията на 25 юли 2000 г. Богатството на Чейни, оценявано между 30 и 100 млн. долара е спечелено главно от работата му в Халибъртън.

През 1997 г. заедно с Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц, Джеб Буш и други Чейни основава Проекта за новия американски век, организация, поставила си за цел „да насърчава американското глобално лидерство“. Сред целите на ПНАВ е свалянето на Саддам Хюсеин от власт и трансформацията на американските въоръжени сили, включително въоръжаване в космоса, като в доклада на ПНАВ Rebuilding American Defenses се признава, че „процесът на трансформация вероятно ще бъде дълъг при отсъствието на някакво катастрофално и катализиращо събитие — като нов Пърл Харбър“.[22] Чейни също е член на борда на съветниците на Еврейския институт по въпроси на националната сигурност.

Вицепрезидент

Заемане на поста

 Основна статия: Президентски избори в САЩ през 2000 г.

Докато все още работи в Халибъртън Дик Чейни оглавява републиканския комитет за намиране на кандидат за вицепрезидент на САЩ, но когато докладва на кандидата за президент на Републиканската партия Джордж У. Буш, Чейни предлага себе си за поста.[23][24] Буш приема и на 25 юли обявява избора си пред пресата. Чейни напуска Халибъртън с компенсация от около $20 млн. Тъй като Буш и Чейни са жители на щата Тексас, а конституцията забранява на членовете на електоралната колегия от даден щат да гласуват за жители на същия щат като кандидат-президентска двойка, Чейни сменя адресната си регистрация, регистрирайки се като жител на Уайоминг. По време на кампанията Чейни отрича да е гласувал срещу резолюцията призоваваща за освобождаването на Нелсън Мандела, казвайки, че е гласувал против налагането на санкции срещу ЮАР, каквито обаче не са били включени в резолюцията.[25] Дебатът между Чейни и кандидата за вицепрезидент на Демократическата партия Джо Либерман е много по-спокоен от дебатите на Джордж У. Буш и Ал Гор. Буш и Чейни печелят изборите след съдебна битка за резултата от гласуването в щата Флорида, където повторното преброяване е прекратено с решение на Върховния съд на САЩ на 13 декември 2000 г.

Докато изборите още не са решени Буш/Чейни нямат право на държавно финансиране за сформиране на новото правителство и Чейни организира преходен офис финансиран с частни средства. Чейни изготвя списъци с кандидати за длъжности, започвайки от държавен секретар, министър на отбраната и на финансите. Чейни предлага Доналд Ръмсфелд за министър на отбраната, но не успява да осигури на Пол Улфовиц поста директор на ЦРУ.

Джордж У. Буш и Дик Чейни встъпват в длъжност като 43 президент и 46-ти вицепрезидент на САЩ на 20 януари 2001 г., а на 20 януари 2005 г. встъпват във втори след победа в президентските избори срещу Джон Кери и Джон Едуардс, съпътствани от сериозни изборни нередности, особено в ключовия щат Охайо. [26]

Увеличаване на властта на вицепрезидента

Дик Чейни председателства Сената при обръщението на Джордж Буш за състоянието на съюза, януари 2003

Вицепрезидента на САЩ конституционно е силно ограничен в своите правомощия. Той е председател на Сената и като такъв може да гласува, когато броят на гласовете е равен. През 1980 г. кандидата за президент на Републиканската партия Роналд Рейгън е преговарял с бившия президент Джералд Форд да стане кандидат за вицепрезидент. Чейни е участвал в преговорите от страната на Форд, който е искал засилване на ролята на вицепрезидента във властта. Форд в крайна сметка се отказва, но Чейни прилага идеите, събрани по това време при своето собствено заемане на поста.[27] Според бившия вицепрезидент Дан Куейл Чейни му е казал в деня на встъпването си в длъжност „Аз имам различно разбиране с президента.“ по въпроса за ролята, която ще играе в новата администрация. Буш му позволява да има водещ глас във всяка област на управлението: икономика, сигурност, енергетика, както и в назначенията и номинациите за длъжности в правителството и за съдии от Върховния съд.[28] Чейни е сред водещите фигури при приемането законите за намаляване на данъците, предложени от Буш, както и при вземането на други бюджетни решения.[29]

Чейни е определен като най-силният и влиятелен вицепрезидент в историята.[30][31]

Вицепрезидента Чейни придружава бившата първа дама Нанси Рейгън в церемонията о пускане на вода на кораба Роналд Рейгън, 2003

Както поддръжници, така и противници гледат на него като на ловък и знаещ политик, който познава функциите и сложностите на федералното правителство. Знак за активната роля на Чейни в създаването на политики е осигуряването на офис от тогавашния председател на Камарата на представителите Денис Хастерт близо до залата на Камарата за Чейни[32] в допълнение към офиса му в Западното крило на Белия дом,[33]церемониалния му офис в Старата изпълнителна офисна сграда,[34] и неговите два сенатски офиси.[32][35]

Чейни активно подържа разширяването на властта на президента, казвайки, че предизвикателството от страна на администрацията на Буш на законите, приети от конгреса след Виетнам и Уотъргейт да задържа и надзирава изпълнителния клон—Законът за наблюдение на чуждото разузнаване, Законът за президентските архиви, Законът за свобода на информацията и резолюцията за военната власт—са, по думите на Чейни, „възстановяване, ако щете, на властта и авторитета на президента.“[36][37]

През юни 2007, Washington Post резюмира вицепрезидентството на Чейни в спечелила награда Пулицър поредица от четири части[38] , базирана отчасти на интервюта с бивши служители на администрацията. Статиите характеризират Чейни не като „президент в сянка“, а като някой който обикновено има последната дума за съвет на президента по политики, които в много случаи преобразяват властта на президента.[39]

Дик Чейни разговаря с председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан на борда на Еър Форс 1

Рано през 2001 г. Чейни ръководи Групата за развитие на национална енергийна политика (ГРНЕП), която включва представители на енергийната индустрия, включително от компанията Енрон. След скандалния банкрут на Енрон администрацията на Буш е обвинена в непочтени връзки с енергийната промишленост. През юли 2003 г. Върховният съд отсъжда, че министерството на търговията трябва да покаже документи на ГРНЕП, съдържащи информация за компании, сключили споразумения със Саддам Хюсеин да разработват иракския петрол. Чейни отказва да освободи исканите документи от националната архивна администрация, което кара медии като сп. Тайм и телевизия CBS да го нарекат „четвърти клон на правителството“, който е над закона.

Чейни има склонност да прикрива своята дейност като вицепрезидент. Според него вицепрезидента е уникална длъжност, която не е част нито от изпълнителната, нито от законодателната власт и следователно той не трябва да се подчинява на правилата за тези две власти. Той поставя надпис на документите си „Да се третира като секретно“, като по този начин некласифицирани документи остават тайни и използва три сейфа с размер на човешки ръст в офиса си. Чейни отказва да издаде имената или дори броя на персонала си, не публикува календар на дейностите си и е наредил на Тайните служби да унищожават записите на посещенията му. Когато след 11 септември, 2001 г. се решава да се започне програма за подслушване в САЩ и са привикани за уведомяване членове на Конгреса, с тях говори вицепрезидента, тъй като президента Буш му е делегирал отговорност за разузнавателната дейност.[40]

11 септември 2001 г.

Дик Чейни и Кондолиза Райс в бункера под Белия дом, 11 септември, 2001

Когато става известно, че се извършват терористични атентати на 11 септември 2001 г. Чейни е заведен от Тайните служби в бункера под Белия дом, където наблюдава по телевизията случващото се. Според свидетели вицепрезидента не е показал видима реакция, когато Световния търговски център в Ню Йорк е рухнал.[41]

Министърът на транспорта Норман Минета свидетелства пред Комисията за атентатите от 11 септември, че Дик Чейни е бил уведомен в бункера на Белия дом за приближаващ към Пентагона самолет и бил запитан дали „заповедта“ е все още валидна, на което вицепрезидента ядосано отговорил, че „заповедта“ все още е валидна.[42] Според Доклада на Комисията за атентатите от 11 септември заповедта за сваляне на пътнически самолети е дадена 55 минути след като е бил ударен Пентагона.

След атентатите от 11 септември 2001 г. Чейни е държан известно време на тайно място поради съображения за сигурност и общува с Белия дом посредством сигурни видео-телефони.

Война срещу тероризма

На 8 май 2001 г. президентът Буш упълномощава вицепрезидента Чейни да координира и надзирава развитието на правителствени инициативи за защита на САЩ от терористични атаки с оръжия за масово унищожение. Чейни трябва да представи доклад пред Конгреса до 1 октомври с. г.[43]

След атентатите от 11 септември Чейни участва активно в определянето на политиката за т. нар. война срещу тероризма. През цялата си кариера Чейни се е застъпвал за силната президентска власт и сега става архитект на разширяването на пълномощията на президента.[44]

Третиране на задържаните

Доналд Ръмсфелд, Джордж У. Буш и Дик Чейни 2006

Чейни предлага на президента Буш да издаде заповед, според която задържаните във войната срещу тероризма нямат достъп до съд, могат да бъдат задържани безсрочно и ако въобще ще бъдат съдени, то това ще стане посредством военни комисии. Пленените в Афганистан се считат за „незаконни бойци“, не за военнопленници, и защитата на Женевската конвенция им е отказана. Офисът на вицепрезидента играе решаваща роля в премахването на ограниченията върху упражнението на сила спрямо затворниците и във възлагането и защитаването на правни становища, които администрацията на Буш впоследствие представя като произлизащи от нискостоящи служители. След репортажите за малтретиране на затворници в затворите Абу Грейб, Ирак и Гуантанамо, Куба през 2004 г. съдилищата и Конгреса на САЩ започват да оказват съпротива срещу практиката на „твърдо разпитване“, но много от методите и принципите прокарани от Чейни остават в действие. На 5 октомври 2005 г. Сенатът приема Закона за третиране на задържаните на Джон МакКейн, който включва текста на Женевската конвенция. Новият закон обаче ограничава само военните до списъка с приемливи методи за разпит, а на ЦРУ се забранява само „нехуманно“ и „жестоко“ отношение към затворниците, като се казва, че законът ще бъде тълкуван в контекста на американската конституция, което е достатъчно за Чейни, чиито адвокат Дейвид Адингтън редактира изявлението при подписване на закона от Буш, според което президента ще тълкува закона „по начин в съгласие с конституционната власт на президента да надзирава единната изпълнителна власт и като главнокомандващ“. На 29 юни 2006 г. Върховният съд отсъжда, че администрацията на Буш няма право съди задържаните във военни комисии. Законът за военните комисии приет от Конгреса на 29 септември с. г. обаче „дава на вицепрезидента почти всичко, което е поискал“. Според закона президентът има властта да тълкува стандартите на Женевската конвенция, а не Върховният съд. Той също дава имунитет на служители на ЦРУ и правителството срещу подвеждане под отговорност за минали военни престъпления или изтезания.[45] Статиите описват влиянието на Чейни върху решения отнасящи се до задържането на заподозрени терористи и законовите граници, които се прилагат при техните разпити,особено какво съставлява мъчение.[46] Полковник Лорънс Уикерсън, който служи като началник на кабинета на Колин Пяуъл, кохгато той е председател на Главния щаб по същото време, когато Ччейни е министър на отбраната и след това по-късно, когато Пауъл е държавен секретар на САЩ, заявява в интервю, че Чейни и Доналд Ръмсфелд установяват алтернативна програма за разпитване задържани след 11 септември 2001 г. взаимното им недоверие към ЦРУ.[47]

На 14 февруари 2010, появявайки се в предаването на ABC' Тази седмица, Чейни потвърждава подкрепата си за уотърбординг (давенето) и усилените техники за разпитване за заловени заподозряни в тероризъм, казвайки, „Аз бях и си оставам силен застъпник заза напата програма за усилено разпитване.“"[48] At the time, Cheney still enjoyed strong support from voters in the Republican Party.[49]

Програма за подслушване

В края на 2005 г. става известно, че администрацията на Буш е упълномощила шпиониране на американски граждани без да иска разрешение от специалния съд, създаден чрез закона за подслушване от 1978 г. Чейни играе ключова роля в установяването на програмата.[50] Според него президента има конституционно право да упълномощи такава програма.[51] По времето на администрацията на Форд се е състоял подобен дебат за употребата на разузнавателни средства с участието на Джордж Х. У. Буш, Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни.[52]

Война в Ирак

Файл:Grand Mosque, Muscat, Oman.jpg
Дик Чейни на посещение в Голямата джамия в Оман, 16 март 2002
Чейни говори пред американски войници в лагер Анаконда, Ирак през 2008 г.

Според доклад на Института за обществена политика Бейкър представен пред Групата за развитие на национална енергийна политика на Чейни през април 2001 г., дестабилизиращото въздействие на Ирак на пазара на петрол поставя неприемлив риск за САЩ и поради това препоръчва военна намеса.[53] Бившият финансов министър от администрацията на Буш Пол О'Нийл потвърждава през 2004 г., че войната срещу Ирак е била планирана още в началото на 2001 г.[54]

След атентатите от 11 септември 2001 г., Чейни способства за осигуряването на оправдание за влизане във война с Ирак. Той е сред основните поддръжници на нахлуването на американски войски в Ирак през март 2003 г и участва в изготвянето на разузнавателната документация, която осигурява мотивацията за него. Чейни твърди, че има връзки между Саддам Хюсеин и ал Кайда[55]], въпреки че президента Буш получава класифициран дневен меморандум на 21 септември 2001 посочващ, че американското разузнаване няма доказателства, свързващи Саддам Хюсеин с атентатите от 11 септември и ал Кайда.[56] Комисията за 11 септември също заключава през 2004 г. че „няма сътрудничество" между Ирак и ал Кайда.[57] Чейни многократно твърди, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение[58], които представляват заплаха за САЩ. Преди началото на войната Чейни прави няколко лични визити на щабквартирата на ЦРУ, където поставя под въпрос заключенията на анализатори на агенцията от средно ниво.[59] Той твърди, че нахлуването в Ирак ще бъде „огромен успех“[60] и че американските войски ще бъдат посрещнати като освободители, и посещава страната многократно. Чейни често критикува критиците, наричайки ги „опортюнисти“, които разгласяват „цинични и вредни лъжи“, за да придобият политическа полза, докато американските войници загиват в Ирак. В отговор сенатора Джон Кери заявява, „Трудно е да се назове служител на правителството с по-малко правдоподобност за Ирак [от Чейни].“[61]

Компанията Халибъртън получава договори за работа в Ирак, някои от които без конкурс, включително за логистична подкрепа на американските войски и за възстановяване на нефтената промишленост, на стойност над $10 млрд., като за някои от услугите си е искала завишени цени.[62][63][64] Освен че е бивш изпълнителен директор на компанията Чейни все още притежава акции от нея и продължава да получава отложени плащания от компанията.[65][66] Компанията също строи затворническия лагер в базата Гуантанамо за $37 млн. и американското посолство в Кабул.[67]

Скандал с Валери Плейм

През 2005 г. началникът на кабинета и помощник по националната сигурност на Дик Чейни Луис Либи напуска поста си след като е обвинен в лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието при разследването на разкриването на идентичността на агентката на ЦРУ Валери Плейм, чиито съпруг Джоузеф Уилсън е изпратен на мисия в Чад през 2002 г., за да открие доказателства за търговия с компоненти за ядрената програма на Саддам Хюсеин, но не успява и изразява скептицизъм по отношение възможностите на Ирак да произведе ядрено оръжие. През 2007 г. Либи е осъден на две и половина години затвор и глоба от 250 000 долара. На 2 юли с. г. Джордж У. Буш смекчава наказанието, осигурявайки свободата на Либи. Либи е един от основните автори на доклада пред ООН за оръжията за масово унищожение на Ирак. Пред съда той казва, че Чейни му е наредил да предаде на пресата през 2003 г. класифицирана разузнавателна информация за иракските оръжия.[68] Подозренията, че Дик Чейни е дирижирал разкриването на идентичността на Валери Плейм като отмъщение срещу съпруга ѝ не са доказани.

Политика спрямо Иран и Северна Корея

Пентагонът, действащ в съответствие с инструкции от офиса на Дик Чейни, натоварва през 2005 г. Стратегическото командване на САЩ да разработи план за нападение срещу Иран в отговор на нова атака подобна на атентатите от 11 септември, включващ въздушно нападение с конвенционални и тактически ядрени оръжия.[69]

Въпреки че Чейни подкрепя използването на военна сила срещу Иран, през 2007 г.[70] президентът Буш се ограничава с подписването на документ подкрепящ извършването от ЦРУ на „черни операции“, целящи да дестабилизират и в крайна сметка да свалят от власт ислямския режим, включително саботиране на иранската ядрена програма.[71][72] Администрацията на Буш също финансира сепаратиски терористични групи в Иран.[73]

През юни 2008, Чейни се опитва да блокира усилията на държавния секретар Кондолиза Райс да сключи противоречиво компромисно споразумение със Северна Корея за ядрената програма на комунистическата държава.[74]

Политика към околната среда

Дик Чейни многократно се намесва „зад сцената“, за да подкопае закони за околната среда в полза на бизнеса. Чейни настоява за установяването в планината Юка, Невада на национално хранилище за радиоактивни отпадъци въпреки опасенията за безопасност. Той също спомага за пренаписването на закон от времето на Бил Клинтън, който е поставил една трета от федералните гори извън достъп на дърводобивната и минната промишленост. Чейни изказва съмнение относно причините за глобалното затопляне, противопоставя се на поставянето на ограничения на емисиите от газове предизвикващи парников ефект и се стреми да потисне инакомислие по този въпрос в правителството.[75] Той настоява пред директорката на Агенцията за опазване на околна среда Кристин Тод Уитмън още в началото на мандата си да облекчи контрола над замърсяването от топлоелектроцентрали и рафинерии. Според Кристин Тод Уитмън, оставката ѝ като директор на Агенцията за опазване на околна среда се дължи на натиска от страна на Чейни по въпроса за замърсяването на въздуха.[76]

Статиите на Ващингтоон Поуст също наблягат на влиянието зад сцената върху политиката за околна среда на администрацията за облекчаване на контрола върху замърсяването на електроцентрали, да улесни освобождаването от ядрени отпадъци, да отвори достъпа до федералните източници на дървесина и да избегне федералните ограничения върху емисиите на парникови газове, сред други въпроси. Статиите характеризират подхода му към формулирането на политика като предпочитащ бизнеса пред околната среда.[77]

През юли 2008, бивш служител на Американската агенция за опазване на околната среда заявява публично, че офисът на Чейни настоявал за премахване на много информация от доклада на Центъра за контрол и профилактика на болестите за здравните ефекти на глобалното затопляне „страхувайки се, че представянето от водещ здравен служител може да затрудни избягването на регулирането на парниковите газове."[78] През октомрви, когато докладът се появява с шест страници изрязани от свидетелствата, Белия дом заявява, че са направени поради тревоги относно точността на науката. Според бившия старши съветник по промяната на климата на агенцията за опазване на околната среда Стивън Джонсън, Офисът на Чейни е директно отговорен за почти половината изтриване на първоначални показания.[78]

Предложение за импийчмънт

Дик Чейни и съпругата му Лин изпращат папа Бенедикт XVI на международното летище Джон Ф. Кенеди, Ню Йорк, 20 април 2008

На 24 април 2007 г. конгресменът от Охайо Денис Кусинич подава в Конгреса резолюция за импийчмънт на Чейни заради:

  • Манипулация на разузнавателния процес, за да изфабрикува заплаха от иракски оръжия за масово унищожение
  • Фабрикуване на връзка между ал Кайда и Ирак, за да оправдае използването на американски въоръжени сили срещу Ирак
  • Заплашване с използване на сила срещу Иран при отсъствието на доказателства за реална заплаха от Иран срещу САЩ

Кусинич прилага поне 15 документа подкрепящи всяко едно обвинение.[79] Отначало резолюцията не е подкрепена, но впоследствие я подписват двайсет и два члена на Камарата на представителите, шест от които са членове на Правната комисия. След изминаването на 6 месеца без да се стигне до дебат Кусинич подава повторно резолюцията на 6 ноември 2007 г.

Бележки

  1. ↑ „Дик“ е умалително на „Ричард“
  2. ↑ Barack Obama and Dick Cheney 'are cousins'
  3. ↑ Rumsfeld and Cheney Revive Their 70's Terror Playbook by Thom Hartmann
  4. ↑ The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  5. ↑ The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  6. ↑ Vice President Cheney and The Fight Over "Inherent" Presidential Powers
  7. ↑ Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense
  8. ↑ Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense
  9. ↑ Намесата на САЩ в гражданската война в Сомалия
  10. ↑ Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense
  11. ↑ The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  12. ↑ CBC Biography of Dick Cheney
  13. ↑ The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  14. ↑ KBR IMPLEMENTS PLAN FOR EXTINGUISHING OIL WELL FIRES IN IRAQ
  15. ↑ CBC Biography of Dick Cheney
  16. ↑ Life and Career of Dick Cheney: American Profile Interview // C-SPAN, April 15, 1994. Посетен на October 25, 2007.
  17. ↑ Garfunkel, Jon. Cheney Video Hunt: The Tangled State of Archived News Footage Online // Public Broadcasting System, August 22, 2007. Посетен на October 25, 2007.
  18. ↑ CBC Biography of Dick Cheney
  19. ↑ Contract Sport by Jane Mayer
  20. ↑ Dick Cheney: War Profiteer
  21. ↑ Halliburton, Dick Cheney, and Wartime Spoils
  22. ↑ http://www.newamericancentury.org
  23. ↑ The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  24. ↑ Contract Sport by Jane Mayer
  25. ↑ CBC Biography of Dick Cheney
  26. ↑ http://www.rollingstone.com/news/story/10432334/was_the_2004_election_stolen
  27. ↑ Expanding Authority for No. 2 Spot
  28. ↑ A Different Understanding with the President
  29. ↑ http://blog.washingtonpost.com/cheney/chapters/a_strong_push_from_back_stage/index.html
  30. ↑ Walsh, Kenneth T. The Man Behind the Curtain // U.S. News & World Report. October 5, 2003. Посетен на January 11, 2009.
  31. ↑ Kuttner, Robert. Cheney's unprecedented power // The Bostom Globe. February 25, 2004. Посетен на January 11, 2009.
  32. ↑ а б Cheney makes Capitol Hill rounds // CNN, January 5, 2001. Посетен на January 3, 2008.
  33. ↑ Froomkin, Dan. Inside the Real West Wing // The Washington Post. August 22, 2006. Посетен на January 3, 2008.
  34. ↑ Old Executive Office Building // National Park Service. Посетен на January 3, 2008.
  35. ↑ Dirksen Senate Office Building // United States Senate. Посетен на January 3, 2008.
  36. ↑ Brazelon, Emily. All the President’s Powers // The New York Times, November 18, 2007. Посетен на November 18, 2007.
  37. ↑ Robin Lindley. The Return of the Imperial Presidency: An Interview with Charlie Savage // History News Network, January 7, 2008. Посетен на February 13, 2008.
  38. ↑ Howard Kurtz. Washington Post Wins 6 Pulitzers // The Washington Post, April 7, 2008. Посетен на April 7, 2008.
  39. ↑ Gellman, Barton и др. Angler: The Cheney Vice Presidency—'A Different Understanding With the President' // Washington Post. June 24, 2007. с. A01. Посетен на January 17, 2008.
  40. ↑ A Different Understanding with the President
  41. ↑ A Different Understanding with the President
  42. ↑ Norman Mineta's Testimony
  43. ↑ Cheney to Oversee Domestic Counterterrorism Efforts
  44. ↑ Vice President Cheney and The Fight Over "Inherent" Presidential Powers
  45. ↑ Pushing the Envelope on Presidential Power
  46. ↑ Gellman, Barton и др. Angler: The Cheney Vice Presidency— Pushing the Envelope on Presidential Power // Washington Post. June 25, 2007. с. A01. Посетен на January 17, 2008.
  47. ↑ Andy Worthington. An Interview with Col. Lawrence Wilkerson // The Future of Freedom Foundation, August 24, 2009. Посетен на March 7, 2011.
  48. ↑ 'This Week' Transcript: Former Vice President Dick Cheney // This Week. ABC, February 14, 2010. Посетен на February 27, 2010.
  49. ↑ Martel, Frances. Dick Cheney for President? It’s Palin, Romney…And Cheney Leading GOP Pack // Mediaite, February 3, 2010. Посетен на February 27, 2010.
  50. ↑ Cheney Urged Illegal Wiretaps
  51. ↑ Vice President Cheney and The Fight Over "Inherent" Presidential Powers
  52. ↑ Docs: Similar Wiretap Debate 30 Years Ago
  53. ↑ Sunday Herald, Oct. 6, 2002
  54. ↑ O'Neill: Bush planned Iraq invasion before 9/11
  55. ↑ Cheney link of Iraq, 9/11 challenged
  56. ↑ "Key Bush Intelligence Briefing Kept From Hill Panel", National Journal, November 22, 2005.
  57. ↑ Pincus, Walter. Al Qaeda-Hussein Link Is Dismissed // Washington Post, 2004-06-17.
  58. ↑ Iraq: The War Card // The Center for Public Integrity. Посетен на July 20, 2010.
  59. ↑ Frontline: The Dark Side // Public Broadcasting System, June 20, 2006. Посетен на February 6, 2008.
  60. ↑ Cheney: Iraq will be 'enormous success story' // CNN, June 25, 2005. Посетен на December 11, 2007.
  61. ↑ Cheney calls war critics "opportunists" // MSNBC, November 17, 2005. Посетен на December 11, 2007.
  62. ↑ Senator Lautenberg: congratulations Halliburton and Vice President Cheney!
  63. ↑ Dick Cheney: War Profiteer
  64. ↑ Cheney's Halliburton stock options rose 3,281% last year, senator finds
  65. ↑ Cheney's Halliburton Ties Remain
  66. ↑ Halliburton, Dick Cheney, and Wartime Spoils
  67. ↑ Contract Sport by Jane Mayer
  68. ↑ Cheney Authorized Leak Of CIA Report, Libby Says
  69. ↑ Deep Background, The American Conservative
  70. ↑ Cheney pushes Bush to act on Iran, The Guardian
  71. ↑ Bush sanctions 'black ops' against Iran
  72. ↑ Bush Authorizes New Covert Action against Iran
  73. ↑ [US funds terror groups to sow chaos in Iran US funds terror groups to sow chaos in Iran]
  74. ↑ Sherwell, Philip. Dick Cheney 'tried to block North Korea Nuclear deal' // The Telegraph. London, June 28, 2008. с. A01. Посетен на August 5, 2008.
  75. ↑ http://www.rollingstone.com/politics/story/15148655/the_secret_campaign_of_president_bushs_administration_to_deny_global_warming/
  76. ↑ Leaving No Tracks
  77. ↑ Angler: The Cheney Vice Presidency—Leaving No Tracks // Washington Post. June 27, 2007. Посетен на January 17, 2008.
  78. ↑ а б Hebert, Josef. Cheney wanted cuts in climate testimony // July 8, 2008. Посетен на July 8, 2008.
  79. ↑ http://kucinich.house.gov/SpotlightIssues/documents.htm
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Дик Чейни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дик_Чейни&oldid=4138806“.