Таско Стоилков: Разлика между версии
м Бързо добавяне на Категория:Носители на орден За храброст (ползвайки HotCat.js) |
тавтология :) |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
1927 година – в [[22 Обикновено Народно събрание|XXII ОНС]], през 1938 г. – в [[24 Обикновено Народно събрание|XXIV ОНС]] и през 1940 в [[25 Обикновено Народно събрание|XXV ОНС]]. През март 1943 година Таско Стоилков е един от 43-мата народни представители подписали инициираното от [[Димитър Пешев]] протестно писмо против депортацията на българските евреи. |
1927 година – в [[22 Обикновено Народно събрание|XXII ОНС]], през 1938 г. – в [[24 Обикновено Народно събрание|XXIV ОНС]] и през 1940 в [[25 Обикновено Народно събрание|XXV ОНС]]. През март 1943 година Таско Стоилков е един от 43-мата народни представители подписали инициираното от [[Димитър Пешев]] протестно писмо против депортацията на българските евреи. |
||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година Стоилков е съден от [[Народен съд|Народния съд]]. Лежи в затвора и е интериран |
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година Стоилков е съден от [[Народен съд|Народния съд]]. Лежи в затвора и е интериран.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=145 Биография на сайта на ВМРО.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 10:16, 26 юли 2011
| Таско Стоилков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | ?
? |
| Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
Таско Стойчев Стоилков, известен и като Таско Кочерински, е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Стоилков е роден в село Кочериново (сега град) на 5 ноември 1880 година. Завършва основно образование в родното си село. Влиза във ВМОРО и става четник на Яне Сандански.
След Илинденско-Преображенското въстание оглавява пункта на ВМОРО в Дупница. След възстановяването на ВМОРО в 1910 година Стоилков става войвода на чета. При избухването на Балканската война в 1912 гдина четата на Стоилков участва в освобождението на Разлога. В Междусъюзническата война Таско Стоилков е доброволец в 4-та Битолска дружина на Македоно-одринското опълчение. Ранен е на 9 юли и е отличен с орден „За храброст“ IV степен.[1] През Участие на България в Първата световна война Стоилков е началник на разузнавателно отделение на Македонския фронт.
След войната Стоилков участва във възстановяването на ВМРО. В 1923 година е избран за народен представител в XXI Обикновено Народно събрание, през 1927 година – в XXII ОНС, през 1938 г. – в XXIV ОНС и през 1940 в XXV ОНС. През март 1943 година Таско Стоилков е един от 43-мата народни представители подписали инициираното от Димитър Пешев протестно писмо против депортацията на българските евреи.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Стоилков е съден от Народния съд. Лежи в затвора и е интериран.[2][3]
Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.651.
- ↑ Биография на сайта на ВМРО.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
