Обратна сила на закон: Разлика между версии
Ред 10: | Ред 10: | ||
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им. |
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им. |
||
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.), но това е [[теория на правото|теоретично]] спорно. |
Правилото [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.), но това е [[теория на правото|теоретично]] спорно. |
||
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“. |
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“. |
Версия от 00:27, 27 юли 2011
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (Шаблон:Lang-la - нещо направено след това ) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В гражданското право
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
В административното право
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
В наказателното право
В пеналистиката Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за престъпления по време на извършването им.
Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българската (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянието. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.), но това е теоретично спорно.
Европейската конвенция за правата на човека, категорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28