Корчански говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Корчанският говор''' (наричан още ''бобощенски говор''), според представите на [[българска диалектология|българската диалектология]]<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#korchanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 180]</ref>, е [[български език|български]] [[диалект]] от крайната югозападна група [[югозападни говори]]. Говори се в две села в района на град [[Корча]], [[Албания]] - [[Дреново (Окръг Корча)|Дреново]] и [[Бобощица]]. |
'''Корчанският говор''' (наричан още ''бобощенски говор''), според представите на [[българска диалектология|българската диалектология]]<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#korchanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 180]</ref>, е [[български език|български]] [[диалект]] от крайната югозападна група [[югозападни говори]]. Говори се в две села в района на град [[Корча]], [[Албания]] - [[Дреново (Окръг Корча)|Дреново]] и [[Бобощица]]. |
||
[[македонска диалектология|Македонската диалектология]] разглежда корчанския като един от югозападните диалекти на |
[[македонска диалектология|Македонската диалектология]] разглежда корчанския като един от югозападните диалекти на [[македонски език|македонския език]]. |
||
== Характерни особености == |
== Характерни особености == |
Версия от 09:18, 29 юли 2011
Корчанският говор (наричан още бобощенски говор), според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в две села в района на град Корча, Албания - Дреново и Бобощица.
Македонската диалектология разглежда корчанския като един от югозападните диалекти на македонския език.
Характерни особености
- Праславянското *tj застъпено като шч — плèшчи (плещи), кàшча (къща)
- Праславянското *dj застъпено като ждж — сàжджа (сажда), вềжда (вежда).
- Застъпник на стб. ѣ е ê (широко е): л’ềто (лято), в’ềра (вяра)
- Застъпник на стб. ѧ е êн: з’äнт (зет), грềда (греда).
- Застъпници на стб. ѫ са а, ам, ан: мàка (мъка), зàмби (зъби), за бàнди (ще бъде)
- Преглас а⇒ê след ж и след йота: жềда (жаба), йềгне' (агне), йềс (аз).
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. вр. за I и II спрежение: кỳпа (купя), гàза (газя), грèба (греба)
- Членно окончание -о за мъжки род, подлежащо на склонение: двòро (дворът), тòваро (товарът).
- Частица за при бъдеще време (сравни с книжовното ще).
- Лични местоимения:
- той (той)
- тас, тàзи (тя)
- този, тос (то)
- тѝйа, т’ềзи (те)
Вижте също
Външни връзки
- Филм за българите в Албания с разговор с жителка на Бобощица
- Mazon, André. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud, Paris, 1936