Емона (залив в Антарктика): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:06, 1 август 2011

Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови.

Файл:Еmona.jpg

Заливът Емона сниман от връх Лясковец в планината Тангра.

Заливът Емона сниман от базата “Свети Климент Охридски”.

Заливът Емона (на английски Emona Anchorage) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров Ливингстън, използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската база Св. Климент Охридски. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на ледника Перуника, и на северозапад от Пимпирев бряг в частта му североизточно от нос Смолян. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при нос Алеко и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Координатите му са: 62°37′35″ ю. ш. 60°22′20″ з. д. / 62.626389° ю. ш. 60.372222° з. д.-62.626389, -60.372222. Наименуван на селището Емона в Източна България. Името е официално дадено на 16 март 1994 г. Българско топографско проучване през 1994/1995 г., 1995/1996 г., Тангра 2004/05 и 2009/2010 г. Британско картографиране от 1968 г., чилийско от 1971 г., аржентинско от 1980 г., испанско от 1991 г., българско от 2005 г., 2009 г., и 2010 г. (водната част прилежаща към българската база).

Вижте също

Карти

Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996 (Първата българска антарктическа топографска карта)
L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
Isla Livingston: Península Hurd. Mapa topográfico de escala 1:25 000. Madrid: Servicio Geográfico del Ejército, 1991

L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2009.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[File:Livingston-Island-location-map.png|thumb|Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови.]]
+[[Картинка:Ohridski-2.jpg|250px|мини|дясно|<small>Залив Емона</small>]]
-[[Image:emona.jpg|thumb|дясно|Заливът Емона сниман от връх  Лясковец в планината Тангра.]]
-[[Image:Emona-Greenpeace.jpg|thumb|дясно|Заливът Емона сниман от базата “Свети Климент Охридски”.]]
+[[Картинка:Еmona.jpg|250px|мини|дясно|Заливът Емона сниман от връх  Лясковец в планината Тангра.]]
+[[Картинка:Emona-Greenpeace.jpg|250px|мини|дясно|Заливът Емона сниман от базата “Свети Климент Охридски”.]]
 '''Заливът Емона''' (на [[английски]] ''Emona Anchorage'') се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част.  Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров [[Ливингстън]], използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската [[Свети Климент Охридски (база) | база Св. Климент Охридски]].  Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на [[Перуника (ледник) | ледника Перуника]], и на северозапад от [[Пимпирев бряг]] в частта му североизточно от [[Смолян (нос) | нос Смолян]].  Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при [[Алеко (нос) | нос Алеко]] и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век.  Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век.