Правна норма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.73.46.122 (б.), към версия на Angel ivanov angelov
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Құқық нормасы
Ред 39: Ред 39:
[[hr:Pravno pravilo]]
[[hr:Pravno pravilo]]
[[it:Norma giuridica]]
[[it:Norma giuridica]]
[[kk:Құқық нормасы]]
[[lt:Teisės norma]]
[[lt:Teisės norma]]
[[nl:Rechtsregel]]
[[nl:Rechtsregel]]

Версия от 18:22, 3 август 2011

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.

Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.

Структура

В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.

Видове

Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:

  • регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
  • охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
  • задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
  • забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
  • оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
  • императивни - определят като задължително определено правило за поведение(напр нормата на чл.9 ал.1 НК "Престъпление е това общественоопасно деяние/действие или бездействие/,което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо") ;
  • диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено,нормата е на разположение(в диспозиция)на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието й;
  • декларативни – съдържат правен принцип;
  • дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
  • препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт.
  • бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
  • оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;
  • колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право;