Междинна гласна

Гласни

	Предни	Ненапрегн. предни	Средни	Ненапрегн. задни	Задни
Затворени	i • y ɨ • ʉ ɯ • u ɪ • ʏ • ʊ e • ø ɘ • ɵ ɤ • o ə ɛ • œ ɜ • ɞ ʌ • ɔ æ •  ɐ a • ɶ ɑ • ɒ
Ненапрегн. затворени
Полузатворени
Междинни
Полуотворени
Ненапрегн. отворени
Отворени

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Междѝнната гласна е гласен звук, използван в някои съвременни езици. Звукоопределящите стойности за този вид гласни включват позицията на езика, който стои по средата между отворена и затворена гласна. Единствената междинна гласна със свой собствен символ в Международната фонетична азбука е междинната средна гласна „шва“ [ə].

МФА разделя пространството между гласните на по три части, използвайки например полузатворената гласна като [e] или [o], както и полуотворената гласна като [ɛ] или [ɔ]. Истинските междинни гласни, които не притежават собствен символ, могат да бъдат изписвани посредством диакритични знаци за понижаване или повишаване, прибавени към вече съществуващи символи (понижено [e̞] или повишено [ɛ̝]).

Подобно е положението с междинната задна незакръглена гласна ɤ̞ (отговаряща най-точно на българския звук Ъ), която не притежава собствен знак в МФА. Затова към самостоятелния символ за полузатворената задна незакръглена гласна ɤ се прибавя, понижаващ диакритичен знак.