Алдимир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
+es
Ред 31: Ред 31:


[[en:Aldimir]]
[[en:Aldimir]]
[[es:Aldimir]]

Версия от 21:05, 5 август 2011

Алдимир
български деспот
Роден
Починал
Семейство
РодТертеровци
Братя/сестриГеорги I Тертер
СъпругаМарина Смилец
ДецаИван Драгушин

Алдимир или Елтимир е български деспот от кумански произход, брат на цар Георги I Тертер и владетел на Крънското деспотство.

След смъртта на цар Смилец овдовялата царица Смилцена Палеологина дала дъщеря си Марина Смилец за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).

През есента на 1299 година Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

Теодор Светослав се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким III за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, потегля от Солун към България.

Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в Червен, където доживял дните си в уединение и разкош.

Синът на деспот Алдимир - Иван Драгушин е живял в Сърбия при братовчед си цар Стефан Душан. Двамата са изобразени в Полошкия манастир "Свети Георги" край Кавадарци (дн. Република Македония).


Източници