Йордан Тренков: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref> |
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref> |
||
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО| |
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Смилевския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
||
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]]. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около [[Даме Груев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.]</ref> |
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]]. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около [[Даме Груев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.]</ref> |
||
Версия от 05:39, 9 август 2011
| Йордан Тренков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
Прилеп, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | За гражданска заслуга |
| Семейство | |
| Деца | Христо Тренков |
| Йордан Тренков в Общомедия | |
Йордан Христов Тренков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва българската гимназия в Солун и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[1]
В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[2][3] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[4] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[5]
През 1905 - 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[7]
Вижте също
Бележки
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
