Мите Опилски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Mite Opilski cheta IMARO.JPG|ляво|мини|250п|Кратовската чета на Мите Опилски.]]
[[Файл:Mite Opilski cheta IMARO.JPG|ляво|мини|250п|Кратовската чета на Мите Опилски.]]
[[Файл:IMRO cheta Ivan Burlyo, Mite Opilski.jpg|ляво|мини|250п|Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.]]
Михалков е роден в 1887 година в кратовското село [[Опила]], което тогава е в Османската империя. Получава основно образование и става овчар. Влиза във ВМОРО и в 1909 година става нелегален. От 1911 година е четник в [[Крива паланка|Паланечко]] и [[Кратово|Кратовско]].
Михалков е роден в 1887 година в кратовското село [[Опила]], което тогава е в Османската империя. Получава основно образование и става овчар. Влиза във ВМОРО и в 1909 година става нелегален. От 1911 година е четник в [[Крива паланка|Паланечко]] и [[Кратово|Кратовско]].



Версия от 19:29, 9 август 2011

Мите Опилски
български революционер

Роден
Починал
Мите Опилски в Общомедия

Димитър Атанасов Михалков, известен като Мите Опилски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Кратовската чета на Мите Опилски.
Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.

Михалков е роден в 1887 година в кратовското село Опила, което тогава е в Османската империя. Получава основно образование и става овчар. Влиза във ВМОРО и в 1909 година става нелегален. От 1911 година е четник в Паланечко и Кратовско.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.[1] След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата Дончо Ангелов. През Първата световна война е в партизанската рота на капитан Никола Лефтеров.

След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с Панчо Михайлов и Иван Бърльо участва в превземането на Кюстендил. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.[2]

Бележки

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.