Летец изпитател: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: tr:Test pilotu
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:


Професията на летеца-изпитател в миналото е била свързана с голям риск и висока смъртност, но от 1960-те насам напредъкът в технологиите постепенно я прави по-безопасна. Въпреки това, летенето с експериментални машини все още е по-рисковано от повечето останали видове летене.
Професията на летеца-изпитател в миналото е била свързана с голям риск и висока смъртност, но от 1960-те насам напредъкът в технологиите постепенно я прави по-безопасна. Въпреки това, летенето с експериментални машини все още е по-рисковано от повечето останали видове летене.
На 14 октомври 1947, от височина 12 200 m над военното летище "Мърок"
в Калифорния (по-късно преиименувано "Едуардс Еър Форс Бейз"), се чува експлозия,
която разтърсва околностите. И по радиото идва кратко съобщение от пилота:

"Бихте ли направили в журнала отметка, че тоя махмер май нещо се е
повредил – показва много високи стойности..."

Никога дотогава в историята на авиацията съобщение за "повреден" прибор
на борда не е предизвиквало възторжени викове в командния пункт:
"Хей, той успя! The son-of-a-bitch did it! (Кучият син го направи!")

Махмерът измерва "числото на Мах", наречено на името на австрийския физик Ернст Мах. Единица по махмера (Mach =1.00) е скорост, която на морското равнище при +15 градуса по Целзий и относителна влажност 65% се равнява на 333 м в секунда.

Става дума за скоростта на звука. "Експлозията" – за пръв път прозвучала в атмосферата на планетата -- е първото практическо доказателство за правотата на теорията, че при достигане на скорост на обтичане на самолетното крило над скоростта на звука, компресираният пред челния (атакуващия) ръб на крилото въздух се освобождава взривообразно и се откъсва от обтичащия крилото поток. А пилотът не чува изобщо тътнежа, защото се движи по-бързо от звуковата вълна.

Самолетът е Bell X-1 с ракетен двигател, а "кучият син" e капитанът от военновъздушните сили Чарлз "Чък" Йегър.
Звуковата бариера е преодоляна за пръв път. Махмерът е показал 1.06, или 1127 km/h.

Bell X-1 излита прикрепен под корема на специално приспособен тежък бомбардировач Boeing B-29. На височина около 6000 m пилотът на бомбардировача освобождава закрепването, Bell X-1 се отделя от големия си брат, пилотът включва една след друга камерите на ракетния двигател и се устремява нагоре. След свършването на горивото той се снижава без тягата на двигателя (планира като безмоторен самолет, или като космическата совалка) и каца на леатището.

Чък Йегър (Charles "Chuck" Yeager) е роден на 13 януари 1923 г. в малко градче в Западна Вирджиния. Осемнайсетгодишен, през 1941 г., получава пилотско свидетелство. На 10 март 1943 завършва училище за бойни пилоти, произведен е лейтенант (първенец по пилотаж на випуска) и изпратен да воюва в 8-а въздушна армия в Англия като пилот на North American P-51 Mustang. При осмия си боен полет, на 5 март 1944, сваля над Франция германски изтребител Messerschmidt Bf109, но самолетът му е прострелян и той скача с парашут. Пеш успява да се добере през границата до Испания и оттам е върнат в Англия. В такива случаи пилотите биват изпращани обратно в Америка, но "кучият син" иска да се сражава. Стига чак до върховния командващ съюзните сили генерал Айзенхауер – и успява да го убеди. През август продължава бойните полети и сваля още 12.5 противникови изтребителя -- сред тях пет Messerschmidt 109 в един ден! – и четири FW-190 (пак в един ден!). Половинката идва от "поделянето" на противников самолет, свален при атака заедно с друг американски пилот.

Войната в Европа завършва, след едномесечен отпуск Чък Йегър е назначен за пилот-изпитател на изтребители, които излизат от капитален ремонт. Това му дава възможност да се запознае основно с дословно всички типове самолети в американските ВВС и да ги пилотира до насита.

Така се стига до рекордния полет през "звуковата бариера". Но полетът има любопитна предистория.

Цивилният пилот-изпитвач на заводите "Bell", на когото предлагат да се опита да лети по-бързо от звука, поисква огромна сума, за да поеме риска. Изпитанията се забавят. Йегър твърди, че "звуковата бариера не е тухлена стена в небето", а по-скоро "бариера в мисленето на кабинетни учени, които не са пилоти". Предлагат му да направи опита и го питат колко пари ще иска за това, а той отговаря, че си получава заплататата именно за да лети.

Преди насрочения рекорден опит капитан Йегър пада от коня при вечерната си езда и си счупва две ребра. Знае, че ако командването научи за това, няма да му разреши полета. Намира някакъв селски лекар на 80 км от базата, който му прави компресивна превръзка на гръдния кош и на сутринта Чък излита, за да кацне като първия човек, летял по-бързо от звука.

Йегър продължава свръхзвуковите полети. Всеки път, когато някой друг бие рекорда му, Чък търси и намира реванш -- поставя рекорд след рекорд, стигайки над двойна скорост на звука. Той изпитва реактивните изтребители F-86 Sabre, F-100 Super Sabre и F-104 Starfighter. При полет за световен рекорд на височина се налага да катапултира, загубва два пръста на ръката си – и продължава да лети. Носител е на всички възможни американски и няколко чуждестранни ордени, става единствения генерал във въоръжените сили на САЩ, който не само не е учил във военна академия, но няма и висше образование.

Писателят Том Уулф изковава термина "Подходящият материал" (The Right Stuff), станал заглавие на книгата му за първите седем американски астронавти, подбрани сред военни летци. По тази книга е направен и филмът под същото заглавие, в който наред с актьора Сам Шепърд, който играе полковник Йегър, в епизодична роля се появява и самият Чък – като барман в близка до авиобазата кръчма.
Този филм на Warner Bros. у нас се разпространява на DVD от "Александра видео" и въпреки че е от 1983 г., наистина заслужава да се види.



{{авиация-мъниче}}
{{авиация-мъниче}}

Версия от 15:37, 12 август 2011

Американският летец-изпитател "Чък" Йегър е първият пилот, минал звуковата бариера.

Летец-изпитател се нарича професионален пилот, извършващ изпитателни полети с летателни апарати. Това могат да са както изпитания на прототипите на нови машини, предназначени за масово производство, така и полети с експериментални апарати с цел натрупването на техническа информация.

Професията на летеца-изпитател в миналото е била свързана с голям риск и висока смъртност, но от 1960-те насам напредъкът в технологиите постепенно я прави по-безопасна. Въпреки това, летенето с експериментални машини все още е по-рисковано от повечето останали видове летене. На 14 октомври 1947, от височина 12 200 m над военното летище "Мърок" в Калифорния (по-късно преиименувано "Едуардс Еър Форс Бейз"), се чува експлозия, която разтърсва околностите. И по радиото идва кратко съобщение от пилота:

"Бихте ли направили в журнала отметка, че тоя махмер май нещо се е повредил – показва много високи стойности..."

Никога дотогава в историята на авиацията съобщение за "повреден" прибор на борда не е предизвиквало възторжени викове в командния пункт: "Хей, той успя! The son-of-a-bitch did it! (Кучият син го направи!")

Махмерът измерва "числото на Мах", наречено на името на австрийския физик Ернст Мах. Единица по махмера (Mach =1.00) е скорост, която на морското равнище при +15 градуса по Целзий и относителна влажност 65% се равнява на 333 м в секунда.

Става дума за скоростта на звука. "Експлозията" – за пръв път прозвучала в атмосферата на планетата -- е първото практическо доказателство за правотата на теорията, че при достигане на скорост на обтичане на самолетното крило над скоростта на звука, компресираният пред челния (атакуващия) ръб на крилото въздух се освобождава взривообразно и се откъсва от обтичащия крилото поток. А пилотът не чува изобщо тътнежа, защото се движи по-бързо от звуковата вълна.

Самолетът е Bell X-1 с ракетен двигател, а "кучият син" e капитанът от военновъздушните сили Чарлз "Чък" Йегър. Звуковата бариера е преодоляна за пръв път. Махмерът е показал 1.06, или 1127 km/h.

Bell X-1 излита прикрепен под корема на специално приспособен тежък бомбардировач Boeing B-29. На височина около 6000 m пилотът на бомбардировача освобождава закрепването, Bell X-1 се отделя от големия си брат, пилотът включва една след друга камерите на ракетния двигател и се устремява нагоре. След свършването на горивото той се снижава без тягата на двигателя (планира като безмоторен самолет, или като космическата совалка) и каца на леатището.

Чък Йегър (Charles "Chuck" Yeager) е роден на 13 януари 1923 г. в малко градче в Западна Вирджиния. Осемнайсетгодишен, през 1941 г., получава пилотско свидетелство. На 10 март 1943 завършва училище за бойни пилоти, произведен е лейтенант (първенец по пилотаж на випуска) и изпратен да воюва в 8-а въздушна армия в Англия като пилот на North American P-51 Mustang. При осмия си боен полет, на 5 март 1944, сваля над Франция германски изтребител Messerschmidt Bf109, но самолетът му е прострелян и той скача с парашут. Пеш успява да се добере през границата до Испания и оттам е върнат в Англия. В такива случаи пилотите биват изпращани обратно в Америка, но "кучият син" иска да се сражава. Стига чак до върховния командващ съюзните сили генерал Айзенхауер – и успява да го убеди. През август продължава бойните полети и сваля още 12.5 противникови изтребителя -- сред тях пет Messerschmidt 109 в един ден! – и четири FW-190 (пак в един ден!). Половинката идва от "поделянето" на противников самолет, свален при атака заедно с друг американски пилот.

Войната в Европа завършва, след едномесечен отпуск Чък Йегър е назначен за пилот-изпитател на изтребители, които излизат от капитален ремонт. Това му дава възможност да се запознае основно с дословно всички типове самолети в американските ВВС и да ги пилотира до насита.

Така се стига до рекордния полет през "звуковата бариера". Но полетът има любопитна предистория.

Цивилният пилот-изпитвач на заводите "Bell", на когото предлагат да се опита да лети по-бързо от звука, поисква огромна сума, за да поеме риска. Изпитанията се забавят. Йегър твърди, че "звуковата бариера не е тухлена стена в небето", а по-скоро "бариера в мисленето на кабинетни учени, които не са пилоти". Предлагат му да направи опита и го питат колко пари ще иска за това, а той отговаря, че си получава заплататата именно за да лети.

Преди насрочения рекорден опит капитан Йегър пада от коня при вечерната си езда и си счупва две ребра. Знае, че ако командването научи за това, няма да му разреши полета. Намира някакъв селски лекар на 80 км от базата, който му прави компресивна превръзка на гръдния кош и на сутринта Чък излита, за да кацне като първия човек, летял по-бързо от звука.

Йегър продължава свръхзвуковите полети. Всеки път, когато някой друг бие рекорда му, Чък търси и намира реванш -- поставя рекорд след рекорд, стигайки над двойна скорост на звука. Той изпитва реактивните изтребители F-86 Sabre, F-100 Super Sabre и F-104 Starfighter. При полет за световен рекорд на височина се налага да катапултира, загубва два пръста на ръката си – и продължава да лети. Носител е на всички възможни американски и няколко чуждестранни ордени, става единствения генерал във въоръжените сили на САЩ, който не само не е учил във военна академия, но няма и висше образование.

Писателят Том Уулф изковава термина "Подходящият материал" (The Right Stuff), станал заглавие на книгата му за първите седем американски астронавти, подбрани сред военни летци. По тази книга е направен и филмът под същото заглавие, в който наред с актьора Сам Шепърд, който играе полковник Йегър, в епизодична роля се появява и самият Чък – като барман в близка до авиобазата кръчма. Този филм на Warner Bros. у нас се разпространява на DVD от "Александра видео" и въпреки че е от 1983 г., наистина заслужава да се види.


Шаблон:Авиация-мъниче