Микроскоп: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 68: | Ред 68: | ||
[[Категория:Микроскопи]] |
[[Категория:Микроскопи]] |
||
[[Категория:Биология]] |
[[Категория:Биология]] |
||
[[ar:مجهر]] |
|||
[[az:Mikroskop]] |
|||
[[be:Мікраскоп]] |
|||
[[be-x-old:Мікраскоп]] |
|||
[[bn:অণুবীক্ষণযন্ত্র]] |
|||
[[bs:Mikroskop]] |
|||
[[ca:Microscopi]] |
|||
[[ckb:وردبین]] |
|||
[[cs:Mikroskop]] |
|||
[[cv:Микроскоп]] |
|||
[[cy:Meicrosgôp]] |
|||
[[da:Mikroskop]] |
|||
[[de:Mikroskop]] |
|||
[[el:Μικροσκόπιο]] |
|||
[[en:Microscope]] |
|||
[[eo:Mikroskopo]] |
|||
[[es:Microscopio]] |
|||
[[et:Mikroskoop]] |
|||
[[eu:Mikroskopio]] |
|||
[[fa:میکروسکوپ]] |
|||
[[fi:Mikroskooppi]] |
|||
[[fy:Mikroskoop]] |
|||
[[gan:顯微鏡]] |
|||
[[gl:Microscopio]] |
|||
[[he:מיקרוסקופ]] |
|||
[[hi:सूक्ष्मदर्शी]] |
|||
[[ht:Fotomikwoskòp konpoze]] |
|||
[[hu:Mikroszkóp]] |
|||
[[id:Mikroskop]] |
|||
[[io:Mikroskopo]] |
|||
[[is:Smásjá]] |
|||
[[it:Microscopio]] |
|||
[[ja:顕微鏡]] |
|||
[[jv:Mikroskop]] |
|||
[[ka:მიკროსკოპი]] |
|||
[[kk:Шкалалы микроскоп]] |
|||
[[kn:ಸೂಕ್ಷ್ಮ ದರ್ಶಕ]] |
|||
[[ko:현미경]] |
|||
[[lt:Mikroskopas]] |
|||
[[lv:Mikroskops]] |
|||
[[mk:Светлински микроскоп]] |
|||
[[ml:സൂക്ഷ്മദർശിനി]] |
|||
[[mr:सूक्ष्मदर्शक]] |
|||
[[ms:Mikroskop]] |
|||
[[nap:Micruscopio]] |
|||
[[nl:Microscoop]] |
|||
[[nn:Mikroskop]] |
|||
[[no:Mikroskop]] |
|||
[[nv:Chʼosh doo yitʼíinii bee nílʼíní]] |
|||
[[pl:Mikroskop]] |
|||
[[pnb:مائکروسکوپ]] |
|||
[[pt:Microscópio]] |
|||
[[ro:Microscop]] |
|||
[[ru:Микроскоп]] |
|||
[[sh:Mikroskop]] |
|||
[[simple:Microscope]] |
|||
[[sk:Mikroskop]] |
|||
[[sl:Mikroskop]] |
|||
[[so:Sheybaar]] |
|||
[[sq:Mikroskopi]] |
|||
[[sr:Микроскоп]] |
|||
[[stq:Mikroskop]] |
|||
[[sv:Mikroskop]] |
|||
[[sw:Hadubini]] |
|||
[[ta:நுண்நோக்கி]] |
|||
[[te:సూక్ష్మదర్శిని]] |
|||
[[tg:Микроскоп]] |
|||
[[th:กล้องจุลทรรศน์]] |
|||
[[tl:Mikroskopyo]] |
|||
[[tr:Mikroskop]] |
|||
[[ug:مىكروسكوپ]] |
|||
[[uk:Мікроскопічний]] |
|||
[[ur:خرد بین]] |
|||
[[vi:Kính hiển vi]] |
|||
[[yi:מיקראסקאפ]] |
|||
[[zh:顯微鏡]] |
|||
[[zh-min-nan:Hián-bî-kiàⁿ]] |
Версия от 13:36, 14 август 2011
- Тази статия се отнася за увеличителния уред. За едноименното съзвездие вижте Микроскоп (съзвездие).
Микроскопът е сложно устроен оптико-механичен увеличителен уред. Освен оптични съществуват електронни микроскопи и ултра микроскопи .
В оптичния микроскоп се използва видима светлина и система от лещи за получаване на увеличен образ на малки обекти. Оптичните микроскопи са най-старите, най-просто устроените и най-широко използвани микроскопи. Намират основно приложение в биологията и техниката. Възможното увеличение е от няколкостотин до 1000 - 2000 пъти, в зависимост от конкретния уред. Максималното увеличение и разделителна способност на микроскопа зависят от набора дължини на вълните, с помощта на които се получава картината.
Предел на човешкото око
Човешкото око е оптична система, със специфична резолюция (разделителна способност), т.е. най-малкото разстояние между елементите на наблюдаван обект (което се възприема като точка или линия), когато те могат да бъдат различими един от друг. За нормално око с разстояние от обект (D = 250 mm), средната стойност на нормална резолюция е 0,176 mm. Размерът на микро-организмите, на по-голямата част от растителните и животинските клетки, малки кристали и други е много по-малък от тази стойност.
До средата на XX век се работи само с видимите оптични лъчения от порядъка на 400-700 нанометра, както и в близката ултравиолетова област (луминесцентен микроскоп). Оптичните микроскопи не могат да покажат обект, по-малък от половината от дължината на вълната на използваната светлина (0,2-0,7 микрона или 200-700 нанометра) поради ефектите на дифракция на светлината. По тази причина за оптически микроскоп максималното увеличение, което би могло да бъде постигнато е ~ 2000 пъти.
Устройство на оптичен микроскоп
Оптичния микроскоп се състои от 3 основни части.
- Механична част
- Включва статив, зрителна тръба (тубус), винтове за придвижване на зрителната тръба и предметна масичка. Бързото придвижване на зрителната тръба се извършва с винта, а точното нагласяване на обекта за фокусиран образ се нагласява с микровинта. Обектът, който ще се наблюдава, се поставя на предметната масичка.
- Осветителна част
- Състои се от огледало и/или лампа. За получаването на образа се използва дневна или изкуствена светлина.
- Оптична част
- Състои се от окуляр и набор от обективи. Окулярът е къса тръба с по една леща в двата края. Обективът е направен от няколко лещи, които са прикрепени към обща цилиндрична част. Обективите и окулярите са подвижни и може да се сменят с други, с различно увеличение.
Увеличението на микроскопа се изчислява, като се умножи увеличението на окуляра с увеличението на обектива.
Предварителна подготовка на биологични образци
Обектът на изследване се поставя в капка вода върху тънко носещо стъкло и се притиска между носещото стъкло и покривно стъкло, чиято оптимална дебелина е 0,17 мм. Така обектът получава плоска повърхност и се избягва изпаряването на вода, което би могло да попречи на чистия образ.
История
За изобретатели на микроскопа се приемат холандските майстори на очила Йоханес и Янсон. Измежду многото безименни пионери историята е запазила имената на холандския оптик Ханс Янсен и неговият син Захариас Янсен (1590). Съществуват данни, че Галилео Галилей освен телескопа е създал и уред за наблюдаване на микроскопични тела.
Наред с Робърт Хук, сред първите конструктори на „увеличителни стъкла“ и изследователи на живата клетка се откроява колоритната фигура на холандеца Антони ван Льовенхук (1662-1723) - любител-оптик по първоначални увлечения, а по призвание гениален изследовател на живата материя. Той е направил просто устроен микроскоп (тръба с няколко лещи в нея), за да наблюдава влакната на тъканите, с които търгувал. Той наблюдавал и описал различни едноклетъчни организми, а също мускулни и кръвни клетки.
Електронен микроскоп
В електронните микроскопи обектът се облъчва не със светлинен сноп, а със сноп от електрони. С такива микроскопи могат да се достигнат увеличения до 1,000,000 пъти - 400 пъти повече, отколкото с оптичния микроскоп.
Ултра микроскоп
Ултрамикроскопът е разработен през 20-те и 30-те години на XX век. Основна заслуга за усъвършенствуването му има д-р Роял Реймънд Райф (Royal Raymond Rife) - 16 май 1888 – 5 август 1971. Състои се от хоризонтална или вертикална тръби, в които са наредени един след друг КВАРЦОВИ цилиндри и увеличителни лещи между тях. Ултра микроскопът е единственият микроскоп, който позволява наблюдението на живи! вируси, тъй като постига увеличението на електронния микроскоп, но без да убива наблюдавания образец.
Вижте също
Външни препратки
- Шаблон:Bg икона Ултрамикроскоп - Джери Василатос,"Изгубените открития" http://chitanka.info/text/14649/57#textstart
- Шаблон:En икона Ултрамикроскоп - Историята на д-р Райф http://en.wikipedia.org/wiki/Royal_Rife
- Шаблон:En икона Група за изследване на д-р Роял Райф от Канада - http://www.rife.org