Пирот: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mare96 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
| община = Пирот
| община = Пирот
| община-препратка = Пирот (община)
| община-препратка = Пирот (община)
| население = 40 678
| население = 63 791
| население-година = 2002
| население-година = 2002
| надморска-височина = 367
| надморска-височина = 367
Ред 22: Ред 22:
}}
}}


'''Пирот''' ({{lang-sr|Пирот|Pirot}}) е [[град]] в Югоизточна [[Сърбия]], център на [[Пиротски окръг]]. Разположен е на река [[Нишава]], а населението му е 40 678 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на [[килим]]и.
'''Пирот''' ({{lang-sr|Пирот|Pirot}}) е [[град]] в Югоизточна [[Сърбия]], център на [[Пиротски окръг]]. Разположен е на река [[Нишава]], а населението му е 63 791 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на [[килим]]и.


== История ==
== История ==

Версия от 17:04, 15 август 2011

Шаблон:Селище в Сърбия

Пирот (Шаблон:Lang-sr) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг. Разположен е на река Нишава, а населението му е 63 791 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на килими.

История

Първото споменаване на Пирот е от 2 век, когато на мястото на днешния град е изградена римската станция Turres или Mutatio Turres. През 9 век районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14 век е съхранената и днес крепост "Момчилов град", средновековен замък с много близка архитектура до крепостта Баба Вида, който местната легенда свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите. През 15 век, след падането на Търновското царство, за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на Понишавието. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура - църквата „Света Петка“ (13 век) и други.

През 15-17 век Пирот (на турски: Шехиркьой) е център на вилает. Името означава "селище с кула" и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот - кулата. В 16-17 в. още са личели останки от кули край града. През 1862 година в града е основана първата българска земеделска взаимноспомагателна каса.[1] По време на Възраждането градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на Българската екзархия градът е център на Нишавската епархия, която включва казите Пирот и Трън. Феликс Каниц, който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани:

Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.[2]

През декември 1877 година, по време на Руско-турска война от 1877-1878 Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на Санстефанския договор, според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит Евстатий Пелагонийски. С Берлинския договор от 1878 Пирот е предаден на Сърбия.

По време на Балканската война 2 души от Пирот се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Музеи

Музей на Понишавието с етнографски комплекс, средновековна крепост "Момчилов град" или Пиротски град, наричана и "Кале" (XIV век).

Население

Населението в общината през 2002 година е 40 678 души.

Етнически групи Население Процент
сърби 37 749 92.79%
цигани 1 562 3.83%
българи 326 0.80%
югославяни 170 0.41%
македонци 60 0.14%
горани 56 0.13%
хървати 44 0.10%
черногорци 27 0.06%
албанци 12 0.02%
словенци 9 0.02%
Общо 40 678 100%


Личности

Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия.
Родени в Пирот

Други

Побратимени градове

Източници

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 27.
  2. Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544 - 545.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.

Външни препратки

  • Пирот Официален сайт - (на сръбски)
  • Pirot Cайт - (на сръбски)
  • ГрадПирот.ком Информационен портал - (на сръбски)
  • С.Христов. Пиротският окръг и неговото население. София - 1894 г.[[1]]