Пирот: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| община = Пирот |
| община = Пирот |
||
| община-препратка = Пирот (община) |
| община-препратка = Пирот (община) |
||
| население = |
| население = 63 791 |
||
| население-година = 2002 |
| население-година = 2002 |
||
| надморска-височина = 367 |
| надморска-височина = 367 |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
'''Пирот''' ({{lang-sr|Пирот|Pirot}}) е [[град]] в Югоизточна [[Сърбия]], център на [[Пиротски окръг]]. Разположен е на река [[Нишава]], а населението му е |
'''Пирот''' ({{lang-sr|Пирот|Pirot}}) е [[град]] в Югоизточна [[Сърбия]], център на [[Пиротски окръг]]. Разположен е на река [[Нишава]], а населението му е 63 791 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на [[килим]]и. |
||
== История == |
== История == |
Версия от 17:04, 15 август 2011
Пирот (Шаблон:Lang-sr) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг. Разположен е на река Нишава, а населението му е 63 791 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на килими.
История
Първото споменаване на Пирот е от 2 век, когато на мястото на днешния град е изградена римската станция Turres или Mutatio Turres. През 9 век районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14 век е съхранената и днес крепост "Момчилов град", средновековен замък с много близка архитектура до крепостта Баба Вида, който местната легенда свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите. През 15 век, след падането на Търновското царство, за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на Понишавието. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура - църквата „Света Петка“ (13 век) и други.
През 15-17 век Пирот (на турски: Шехиркьой) е център на вилает. Името означава "селище с кула" и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот - кулата. В 16-17 в. още са личели останки от кули край града. През 1862 година в града е основана първата българска земеделска взаимноспомагателна каса.[1] По време на Възраждането градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на Българската екзархия градът е център на Нишавската епархия, която включва казите Пирот и Трън. Феликс Каниц, който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани:
„ | Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.[2] | “ |
През декември 1877 година, по време на Руско-турска война от 1877-1878 Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на Санстефанския договор, според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит Евстатий Пелагонийски. С Берлинския договор от 1878 Пирот е предаден на Сърбия.
По време на Балканската война 2 души от Пирот се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Музеи
Музей на Понишавието с етнографски комплекс, средновековна крепост "Момчилов град" или Пиротски град, наричана и "Кале" (XIV век).
Население
Населението в общината през 2002 година е 40 678 души.
|
Личности
- Родени в Пирот
- Шаблон:BGR-флаг Божидар Здравков (1884 - 1959), български юрист и политик, кмет на Пловдив
- Шаблон:BGR-флаг Георги Мечконев (1858 - 1930), български военен деец, полковник
- Шаблон:BGR-флаг Георги Пенев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина[4]
- Шаблон:BGR-флаг Елисей Манов (? - 1931), български обществен деец
- Шаблон:BGR-флаг Иван Стафанович Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[5]
- Шаблон:BGR-флаг Кирил Живкович (1730 - вероятно 1807), български духовник, автор на Темския ръкопис
- Шаблон:BGR-флаг Константин Михайлов, български военен деец
- Шаблон:BGR-флаг Кръстьо Бахчеванов, български военен деец, герой от Сръбско-българската война
- Шаблон:BGR-флаг Кръстьо Кръстев (1866 - 1919), виден български литературен критик и писател
- Шаблон:BGR-флаг Михаил Кръстев (1877 - 1956), български художник-график
- Шаблон:BGR-флаг Никола Манов, български юрист и общественик
- Шаблон:BGR-флаг Петър Зъбов, български юрист и общественик
- Шаблон:BGR-флаг Шаблон:SRB-флаг Слободан Сотиров (1926 - ), български и сръбски художник
- Шаблон:BGR-флаг Спас Вацов (1856 - 1928), български климатолог и метеоролог
- Шаблон:BGR-флаг Спас Тричков (1855 - 1934), български икономист;
Други
- Шаблон:BGR-флаг Евстатий Пелагонийски (ок. 1832-1885), нишавски митрополит 1874-1878 г.
- Шаблон:BGR-флаг Партений Зографски (1818-1876), нишавски митрополит 1867-1874 г.
- Шаблон:SRB-флаг Радое Доманович (1873-1908), сръбски писател сатирик, учителствал в града 1895 г.
- Шаблон:SRB-флаг Стеван Сремац (1855-1906), сръбски писател, учителствал в града 1881-1883 г.
- Шаблон:BGR-флаг Георги Тодоров (кмет на Пловдив) областен управител по време на Първата световна война
Побратимени градове
Източници
- ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 27.
- ↑ Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544 - 545.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
Външни препратки
- Пирот Официален сайт - (на сръбски)
- Pirot Cайт - (на сръбски)
- ГрадПирот.ком Информационен портал - (на сръбски)
- С.Христов. Пиротският окръг и неговото население. София - 1894 г.[[1]]