Княжество България: Разлика между версии
странни добавки |
|||
Ред 102: | Ред 102: | ||
==Образуване== |
==Образуване== |
||
Още през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877-1878) се сформира [[временно руско управление]] из [[Българско землище|Българските земи]]. През май [[1878]] година за руски императорски комисар в България е назначен княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Александър Дондуков]] за срок от две години, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание на което участват 229 [[народен представител|депутати]] (по-голямата част от тях избрани от народа), на което се изработва българската конституция. На [[16 април]] [[1879]] година е приет основният закон според който България е определена за [[конституционна монархия]] с еднокамарен парламент и право на глас на всички [[мъж]]е навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. На [[17 април]] [[1879]] година се свиква [[1 Велико народно събрание|Първо велико народно събрание]], и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц [[Александър I Батенберг|Александър Батенберг]], племенник на руската императрица [[Мария Александровна]], |
Още през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877-1878) се сформира [[временно руско управление]] из [[Българско землище|Българските земи]]. През май [[1878]] година за руски императорски комисар в България е назначен княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Александър Дондуков]] за срок от две години, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание на което участват 229 [[народен представител|депутати]] (по-голямата част от тях избрани от народа), на което се изработва българската конституция. На [[16 април]] [[1879]] година е приет основният закон според който България е определена за [[конституционна монархия]] с еднокамарен парламент и право на глас на всички [[мъж]]е навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. На [[17 април]] [[1879]] година се свиква [[1 Велико народно събрание|Първо велико народно събрание]], и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц [[Александър I Батенберг|Александър Батенберг]], племенник на руската императрица [[Мария Александровна]],съпруга на царя освободител [[Александър II (Русия)|Александър II]].<ref>http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=2164</ref><ref>http://bnt.bg/bg/productions/45/edition/7217/nacionalen_kalendar_17_april_2010</ref>. |
||
==Александър I Батенберг== |
==Александър I Батенберг== |
Версия от 00:24, 16 август 2011
Княжество България Княжество България | |
1878 – 1908 г. | |
Девиз: Шуми Марица | |
България след Берлински конгрес | |
Континент | |
---|---|
Столица | София |
Официален език | Български |
Религия | Православна църква |
Форма на управление | Княжество |
Държавен глава | |
Александър I Батенберг | |
Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година | |
Фердинанд I | |
Законодателна власт | Народно събрание |
История | |
Санстефански мирен договор | 3 март 1878 |
Берлински договор | 13 юли 1878 |
Съединение на България | 6 септември 1885 |
Провъзгласяване на царство | 5 октомври 1908 |
Площ | |
Общо (1880 г.) | 63,752 km2 |
Общо (1908 г.) | 95,223 km2 |
Население | |
Преброяване | 2,007,919 (1880 г.) 4,215,000 (1908 г.) |
Гъстота | 31.5 д./km2 44.3 д./km2 |
Валута | Български лев |
| |
Княжество България в Общомедия |
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимостта през 1908 г. В историческата литература "Княжество България" най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.
Образуване
Още през Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание на което участват 229 депутати (по-голямата част от тях избрани от народа), на което се изработва българската конституция. На 16 април 1879 година е приет основният закон според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас на всички мъже навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква Първо велико народно събрание, и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна,съпруга на царя освободител Александър II.[1][2].
Александър I Батенберг
Александър I Батенберг става княз на 22 годишна възраст, преди това той е бил доброволец в Руско-турската освободителна война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.
Фердинанд I
Фердинанд Сакс Кобург Гота е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година[3]. Той е княз до 1908 година, когато обявява независимостта и става цар на "Царство България".