Зико: Разлика между версии
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: et:Zico |
||
Ред 97: | Ред 97: | ||
[[en:Zico]] |
[[en:Zico]] |
||
[[es:Zico]] |
[[es:Zico]] |
||
[[et:Zico]] |
|||
[[fa:زیکو]] |
[[fa:زیکو]] |
||
[[fi:Zico]] |
[[fi:Zico]] |
Версия от 21:53, 16 август 2011
Зико | |||||
Лична информация | |||||
---|---|---|---|---|---|
Прякор | Галиньо, Белия Пеле, Крал Артур | ||||
Роден | Артур Антунеш Коимбра 3 март, 1953 | ||||
Ръст | 172 см. | ||||
Пост | полузащитник | ||||
Настоящ отбор | |||||
Номер | 10 | ||||
Юношески отбори | |||||
| |||||
Зико в Общомедия |
Артур Антунеш Коимбра (на португалски Arthur Antunes Coimbra, произнася се най-близко до Ахтух Антуниш Куимбра), по-известен като Зико (на португалски Zico, произнася се Зику) е бразилски футболист. Зико е наричан „белия Пеле“ и един от най-популярните бразилски футболисти в периода от 1970 до 1988 г. Прякорът „Зико“ идва от умалителното име Арсурзико (Артурчо).
Както Пеле, Зико носи легендарната фланелка с номер 10 на мачовете на националния отбор на Бразилия. Той е в класацията на най-великите 125 живи футболисти и остава най-добрия футболист на Бразилия след Пеле и Гаринча.
След като прекратява активното си спортуване Зико се отдава на треньорската дейност. След Световното първенство по футбол през 2002 г. той става треньор на националния отбор по футбол на Япония и успява да ги класира на световното през 2006 в Германия. След неуспешното представяне на японците става старши треньор на турския Фенербахче, където постига четвъртфинал в ШЛ.След това има кратък престой в ЦСКА Москва , а от 2009 г. води гръцкия гранд Олимпиакос.
Отбори
- Фламенго, Бразилия 1967-1983, 1985-1989
- Удинезе, Италия 1983-1985
- Кашима Антлърс, Япония 1991-1994
Отличия
- № 1 на Южна Америка (1977, 1981, 1982)* Носител на Купа Либертадорес: 1981.
- Носител на Междуконтиненталната купа по футбол: 1981
- Бронзов медалист: Световно първенство по футбол 1978.
- Шампион на Бразилия по футбол (Серия A): 1980, 1982, 1983, 1987.
- Шампион на щата Рио-де Жанейро: 1972, 1974, 1978, 1979(в), 1979(о), 1981, 1986.
- Шампион на Япония: 1993.
- Участник в световни първенства ЧСветовно първенство по футбол 1978, Световно първенство по футбол 1982, Световно първенство по футбол 1986, Световно първенство по футбол 1998, Световно първенство по футбол 2006. на последните 2 като треньор
- Шампион на Турция: 2006—2007. като треньор
- Носител на Суперкупата на Турции: 2007 като треньор
- Носител на Купата на Азия: 2004 като треньор
- Шампион на Узбекистан: 2008 като треньор
- Носител на Купата на Узбекистан: 2008 като треньор
- Носител на Суперкупата на Русия: 2009 като треньор
- Носител на Купата на Русия: 2008/2009 като треньор
- Световно първенство по плажен футбол: 1995.
- Носител на Купата на Америка по плажен футбол: 1995, 1996.
Лични награди
- Футболист на годината в Южна Америка: 1977, 1981, 1982.
- Най-добър футболист в света «World soccer» : 1983.
- Най-добър футболист Шампионат на Италия (Серия A): 1984.
- Носител на Футболист на Бразилия: 1974, 1982.
- Най-добър играч Междуконтинентална купа: 1981.
- Най-добър играч Световно първенство по плажен футбол: 1995.
- Голмайстор на Шампионата на Бразилия (Серия A): 1978, 1979, 1982.
- Голмайстор на Купа Либертадорес: 1981.
- Голмайстор на Световното първенство по плажен футбол: 1995.
- Най-добър голмайстор в историята на стадион «Маракана» — 333 гола.
- Най-добър голмайстор в историята на «Фламенго» — 568 гола.
- През 1974 год Зико поставя клубен рекорд с «Фламенго» по количество вкарани голове в един сезон (49), а през 1976-та го подобрява на (56).
- Второ място по количество на изиграните мачове за «Фламенго» — 731 мача.
- Рекорд в Шампионат на Япония по количество изиграни мачове с вкаран гол в тях — 11 гола в 10 мача (1992).
- 14-я футболист на света за XX век според версията МФИСФ.
- 7-я футболист на Южна Америка за XX век според версията ИФФХС.
- Влиза в списъка на «ФИФА 100» и Списък на най-великите футболисти в света за XX век (World Soccer) (под № 18).
Външни препратки