Криза с тавана на федералния дълг на САЩ (2011): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 3: Ред 3:


== Същност ==
== Същност ==
Дълговата криза в САЩ се изразява в невъзможността страната да покрива разходите си без да бъде гласуван от Конгреса нов "таван" на [[Държавен дълг|държавния дълг]] (едновременно от двете камари на Конгреса), понеже само този орган има според американското законодателство правомощие да вземе това решение. През 2011 г. пред страната не съществува друга алтернатива, освен тя да обяви държавен фалит, т.е. да започне да не изплаща задълженията си, което неимоверно би усложнило икономическата ситуация и в света и би предизвикало нова световна икономическа криза. <ref>[http://www.slate.com/id/2300207/ ''It's Not "Default"'' By Annie Lowrey at Slate]</ref><ref>[http://www.realclearpolitics.com/articles/2011/04/22/the_truth_about_the_debt_ceiling_and_default_109633.html ''The Truth About the Debt Ceiling and Default'' By Sen. Pat Toomey at realclearpolitics.com]</ref><ref>[http://www.creditwritedowns.com/2011/05/debt-ceiling-chance-default.html ''Debt Ceiling: No Chance of US default'' By Warren Mosler at creditwritedowns.com]</ref> От 1917 г. съществува понятието таван на държавния дълг в САЩ във връзка с влизането на страната в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Антанта]]та и предвид осигуряване надзор върху възможността веднага гъвкаво да се финансират с държавни заеми военните разходи за/по участието на страната в Световната война. Проблемът с дълговата криза се изразява в това, че САЩ непрестанно след Втората световна война увеличават своите държавни разходи, без да успеят да пречупат тази трайна негативна тенденция, и през 2011 г. е достигната и премината своеобразната "[[точка на кипене]]" като е прехвърлен със 100% средния брутен вътрешен продукт за страната след Втората световна война. <ref>[http://www.foxnews.com/politics/2011/08/04/us-debt-reaches-100-percent-countrys-gdp/ U.S. Debt Reaches 100&nbsp;percent of Country's GDP]</ref> Според [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], по този начин САЩ са вече в групата, чийто публичен дълг надхвърля техния БВП. Групата включва Япония (229 процента), Гърция (152%), Ямайка (137%), Ливан (134 процента), Италия (120 процента), Ирландия (114%) и Исландия (103%). <ref>[http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hu18Ed3hBnAs9vVR8e7oDqOHn_gg?docId=CNG.09344e04a4343e6da8865fa6aed02fa6.31 US borrowing tops 100% of GDP: Treasury]. AFP.</ref>
Дълговата криза в САЩ се изразява в невъзможността страната да покрива разходите си без да бъде гласуван от Конгреса нов "таван" на [[Държавен дълг|държавния дълг]] (едновременно от двете камари на Конгреса), понеже само този орган има според американското законодателство правомощие да вземе това решение. През 2011 г. пред страната не съществува друга алтернатива, освен тя да обяви държавен фалит, т.е. да започне да не изплаща задълженията си, което неимоверно би усложнило икономическата ситуация и в света и би предизвикало нова световна икономическа криза. <ref>[http://www.slate.com/id/2300207/ ''It's Not "Default"'' By Annie Lowrey at Slate]</ref><ref>[http://www.realclearpolitics.com/articles/2011/04/22/the_truth_about_the_debt_ceiling_and_default_109633.html ''The Truth About the Debt Ceiling and Default'' By Sen. Pat Toomey at realclearpolitics.com]</ref><ref>[http://www.creditwritedowns.com/2011/05/debt-ceiling-chance-default.html ''Debt Ceiling: No Chance of US default'' By Warren Mosler at creditwritedowns.com]</ref> От 1917 г. съществува понятието таван на държавния дълг в САЩ във връзка с влизането на страната в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Антанта]]та и предвид осигуряване надзор върху възможността веднага гъвкаво да се финансират с държавни заеми военните разходи за/по участието на страната в Световната война. Проблемът с дълговата криза се изразява в това, че САЩ непрестанно след Втората световна война увеличават своите държавни разходи, без да успеят да пречупат тази трайна негативна тенденция, и през 2011 г. е достигната и премината своеобразната "[[точка на кипене]]", след като размера на държавния дълг на САЩ е прехвърлил на 100% средния брутен вътрешен продукт за страната след Втората световна война. <ref>[http://www.foxnews.com/politics/2011/08/04/us-debt-reaches-100-percent-countrys-gdp/ U.S. Debt Reaches 100&nbsp;percent of Country's GDP]</ref> Според [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], по този начин САЩ са вече в групата, чийто публичен дълг надхвърля техния БВП. Групата включва Япония (229 процента), Гърция (152%), Ямайка (137%), Ливан (134 процента), Италия (120 процента), Ирландия (114%) и Исландия (103%). <ref>[http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hu18Ed3hBnAs9vVR8e7oDqOHn_gg?docId=CNG.09344e04a4343e6da8865fa6aed02fa6.31 US borrowing tops 100% of GDP: Treasury]. AFP.</ref>


== Реакции ==
== Реакции ==

Версия от 10:11, 19 август 2011

Линейна сравнителна графика на нарастването на държавния дълг и БВП на САЩ

Дълговата криза в САЩ от 2011 г. е безпрецедентна в публичните финанси и подкопава доверието в икономика на страната имаща най-важно значение за световната сигурност след края на Втората световна война.

Същност

Дълговата криза в САЩ се изразява в невъзможността страната да покрива разходите си без да бъде гласуван от Конгреса нов "таван" на държавния дълг (едновременно от двете камари на Конгреса), понеже само този орган има според американското законодателство правомощие да вземе това решение. През 2011 г. пред страната не съществува друга алтернатива, освен тя да обяви държавен фалит, т.е. да започне да не изплаща задълженията си, което неимоверно би усложнило икономическата ситуация и в света и би предизвикало нова световна икономическа криза. [1][2][3] От 1917 г. съществува понятието таван на държавния дълг в САЩ във връзка с влизането на страната в Първата световна война на страната на Антантата и предвид осигуряване надзор върху възможността веднага гъвкаво да се финансират с държавни заеми военните разходи за/по участието на страната в Световната война. Проблемът с дълговата криза се изразява в това, че САЩ непрестанно след Втората световна война увеличават своите държавни разходи, без да успеят да пречупат тази трайна негативна тенденция, и през 2011 г. е достигната и премината своеобразната "точка на кипене", след като размера на държавния дълг на САЩ е прехвърлил на 100% средния брутен вътрешен продукт за страната след Втората световна война. [4] Според Международния валутен фонд, по този начин САЩ са вече в групата, чийто публичен дълг надхвърля техния БВП. Групата включва Япония (229 процента), Гърция (152%), Ямайка (137%), Ливан (134 процента), Италия (120 процента), Ирландия (114%) и Исландия (103%). [5]

Реакции

Последната стойност на "тавана" на американския държавен дълг, преди тази от 31 юли 2011 г., е определена на 12 февруари 2010 г. - 14,294 трилиона долара. [6][7] Новото решение на двете камери на Конгреса на САЩ е за плавно двуетапно, в рамките на 10 години, ново увеличение, съответно с 1 и 1,8 трилиона долара. [1] Пазарите реагират обратно на новото повишение на държавния дълг на САЩ и на 3 август 2011 г. само за един ден в резултат от борсовите котировки държавния дълг на САЩ нараства с нови $ 238 милиарда, т.е. тъй като новия таван на дълга е определен на около 60% от американските държавни бюджетни разходи, борсите отбелязват най-голямото еднодневно увеличение на котировката на държавния дълг в историята на Съединените щати. Този борсов "израз на доверие" в платежоспособността на САЩ е нож с две остриета, ако не бъде пречупена трайната тенденция в публичните финанси на САЩ след края на Втората световна война. [8][9] На 5 август 2011 г., агенция Standard & Poor за първи път в историята понижава дългосрочния кредитен рейтинг на САЩ от ААА до АА +, което от своя страна вбесява американската държавна администрация и срещу агенцията започва разследване. [10] [2] От друга страна международната реакция срещу поредното увеличаване на държавния дълг на страната е крайно негативна, и оценяна с епитети, като "авантюра" и "опасно безотговорна". [3] В случая най-важна и определяща е китайската реакция, тъй като китайската държава е най-големия инвеститор и кредитор на САЩ. Официалната информационна агенция Синхуа е остро критична към САЩ, като изявлението ѝ гласи, че американското решение за нов таван на държавния дълг поставя вече под въпрос това дали американския долар ще продължи да бъде в бъдеще световна резервна валута, придружено от призив за налагане на международен контрол над печатането на американски долари. [11]

Предистория

САЩ формират държавен дълг още по време на т.нар. американска революция. Почти всички президенти от Хари Труман насетне увеличават по различни поводи и причини държавния дълг на страната. Примерно преди т.нар. кубинска криза, през март 1962 г., таванът на дълга е увеличен 74 пъти [12], след което по времето на "звездните войни" на президента Роналд Рейгън същия е отново увеличен 18 пъти, последвано от ново осемкратно увеличение при Бил Клинтън и седемкратно по време на президентстването на Джордж Уокър Буш. [13] По времето когато президент на САЩ е Барак Обама, три пъти е вдиган тавана на американския държавен дълг. В резултат от цялото това историческо наслагване, тавана на държавния дълг на САЩ е увеличен 68 пъти от 1960 г. насам. По този начин статистиката сочи, че през месец май 2011 г. близо 40% от американските държавни разходи се осъществяват с пари взети назаем. [14] Съществува опасност, предвид трайно неблагоприятната тенденция в американските публични финанси, страната да се окаже в невъзможност даже да покрива лихвите по държавните ценни книжа на САЩ, което предизвиква паника сред кредиторите и инвеститорите. В сравнителен план, от страните с висок кредитен рейтинг, единствено Дания има по-висок таван на държавния дълг ("има нещо гнило в Дания" [4]), но тази страна е незначителна в световната икономика. [15] Сред инвеститорите и кредиторите на САЩ преобладават 25 страни, най-голяма от които е Китай с близо 1,2 трилиона долара. Втория по големина инвеститор и същевременно кредитор на САЩ е Япония с малко под 1 трилион долара, следвана от Великобритания с 346,5 млрд. долара, Бразилия с 211,4 млрд. долара. Германия трябва да получи плащания от САЩ по кредити за 61,2 млрд. долара, а Полша за 27,9 милиарда долара, като на опашката по размер е Франция. Сред страните инвеститорки и кредиторки на САЩ е и Русия с 160 милиарда долара, което кара руския премиер Владимир Путин да заяви на 1 август 2011 г., че САЩ се световен финансов паразит, който живее върху гърба на останалите производствени икономики на кредиторите си. От своя страна Китай е вече предупредил политиците в Щатите да не си “играят с огъня”. [5]

Глобално решение на проблема с тенденцията за нарастване на дълга

С цел да избегнат държавния фалит, САЩ са изправени пред безалтернативния изход от огромно орязване на държавните разходи, което може да стане чрез съкращаването на военните или на социалните такива, в съчетание с отбелязването на рязък и траен растеж на американската икономика, за което обаче е нужна кардинална промяна на американската външно и вътрешноуправленска философия с укрепване на доверието на инвеститорите в платежоспособността на страната. В противен случай, инвеститорите ще се отдръпнат от американската икономика и пазар, кредиторите ще поискат осребряване на американските си ценни книжа, което неминуемо би довело до икономически колапс на САЩ и световната икономика. С цел избягване на този сценарий, клубът на кредиторите на САЩ обмисля в случай на неовладяване на нарастването на американския държавен дълг, плавното пренасочване на инвестииците в други икономики и въвеждането на резервна, алтернативна и същевременно заместваща американския долар световна валута, каквото към 21 век може да бъде единствено еврото. [6]

Източници

  1. It's Not "Default" By Annie Lowrey at Slate
  2. The Truth About the Debt Ceiling and Default By Sen. Pat Toomey at realclearpolitics.com
  3. Debt Ceiling: No Chance of US default By Warren Mosler at creditwritedowns.com
  4. U.S. Debt Reaches 100 percent of Country's GDP
  5. US borrowing tops 100% of GDP: Treasury. AFP.
  6. Bill Summary & Status – 111th Congress (2009–2010) – H.J.RES.45 – CRS Summary – THOMAS (Library of Congress) // Thomas.loc.gov, February 4, 2010. Посетен на August 3, 2011.
  7. Obama signs debt limit-paygo bill into law // February 12, 2010. Посетен на July 28, 2011.
  8. "U.S. eats up most of debt limit in one day". The Washington Times. August 3, 2011.
  9. Daily Treasury Statement (for August 3) // US Department of the Treasury, August 4, 2011. Посетен на August 15, 2011.
  10. Binyamin Appelbaum и др. S.& P. Downgrades Debt Rating of U.S. for the First Time // The New York Times, August 5, 2011. Посетен на August 6, 2011.
  11. World reacts to U.S. credit downgrade
  12. Sahadi, Jeanne. Debt ceiling FAQs: What you need to know // CNN, May 18, 2011. Посетен на August 1, 2011.
  13. Sahadi, Jeanne. Debt ceiling FAQs: What you need to know // CNN, May 18, 2011. Посетен на August 1, 2011.
  14. Timothy Geitner. Letter to the Hon Jim DeMint // US Department of the Treasury, June 28, 2011. Посетен на July 29, 2011.
  15. Interview with GM's Dan Akerson; Killing in the Name of the Knights Templar; Interview With Christine Lagarade // CNN, July 31, 2011. Посетен на August 1, 2011.

Вижте също

Външни препратки