Корейска работническа партия

Корейска работническа партия 조선로동당
Ръководител(и)	Ким Чен Ир
Основател(и)	Ким Ир Сен
Основана	30 юни 1949
Седалище	Пхенян, Северна Корея
Членове	3 000 000 души (2016)
Идеология	чучхе, сонгун
Цветове	червено, златисто
Знаме на партията
Корейска работническа партия в Общомедия

Корейската работническа партия (КРП) или Корейска трудова партия (КТП) е управляващата партия в Корейската народна демократична република.

По член 21 от устава на КРП, приет през октомври 1980 г., националният партиен конгрес е най-главният партиен орган. Партийният конгрес одобрява докладите на партийните органи, приема основните насоки и тактически ходове на партията, както и избира членовете на КРП, на Централния ѝ комитет (ЦК) и на Централния ревизионен комитет (ЦРК). Изборът е формален, защото членовете на тези организации всъщност се избират от Ким Ир Сен и от няколко от най-доверените му лейтенанти. Когато партийният конгрес не заседава, ЦК действа като официален орган на партията, според член 14 от партийния устав. От септември 1992 г. КРП има 160 члена на ЦК и 143 кандидати за членове на ЦК. ЦК заседава поне по веднъж на всеки 6 месеца. Член 24 от партийния устав постановява, че ЦК избира генералния секретар на партията, членовете на Политбюро, секретарите, членовете на Централната Военна Комисия, членовете на Централния Инспекционен Комитет. Партиен конгрес би трябвало да се състои на всеки 5 години, но от 1980 г. такъв не се е състоял. Партийните конгреси се посещават от делегати, избирани от членовете от провинцията, по-точно около 1 делегат на всеки 1000. Общият брой на членовете ѝ е 3,2 милиона.

Символика

В знамето на партията сърпът и чукът символизират, подобно на много други социалистически държави, съюза между селяните и пролетариата. В средата обаче се откроява четка, олицетворяваща интелектуалния труд, свидетелствуваща за причастността и на интелигенцията.

Първите пет конгреса

Преди създаването на партията е съществувала Комунистическа партия на Корея, единна за цялата страна по време на японската власт. След началото на американската окупационна власт на юг на 8 септември 1945 г. е свикан учредителен конгрес, на който се създава севернокорейско оргбюро на КПК, на 10 октомври 1945 г. Този ден се смята за основаване на КРП.

• Първи конгрес: 28-30 август 1946 г.
• Втори конгрес: 27-30 март 1948 г.
• Трети конгрес: 23-29 април 1956 г.
• Четвърти конгрес: 11-18 септември 1961 г.
• Пети конгрес: 2-13 ноември 1970 г.
  Приблизително 1800 делегати са посетили Петия Конгрес на Партията през ноември 1970 г. Конгреса от 1980г бил проведен от КРП, за да се разгледа, дискутира и подкрепи дейността на ЦК, на Централния Ревизионен Комитет и на други органи, покриващи дейността на тези организации. Конгресът угвърждава основните насоки на развитие на народното стопанство на Корейската народнодемократична република за следващото шестилетие(1971-76), насочени на укрепване и разширяване на успехите в областта на индустриализацията.

Конституция

През 1972 г. по инициатива на КРП се приема през декември 1972 г. нова конституция на КНДР, затвърждаваща социалистическите завоевания на корейския народ.

Шести конгрес и последвалата епоха

Дълго отлаганият 6 конгрес на Партията, състоял се от 10 октомври до 14 октомври 1980 г. бил посетен от 3220 членове-делегати на партията, от които 3062 пълноправни членове и 158 кандидат-членове, както и от 177 чуждестранни делегати от 118 страни.

Шестият Конгрес е преразгледал и дискутирал доклада за работата на Партията за 10 години след 5 конгрес. Също така на конгреса бил избран нов ЦК. В доклада си за конгреса, Ким Ир Сен набелязал група цели и линии на политическа дейност за 80те години на 20 век. Той предложил да се създаде Демократична Конфедерална Република Корея, като начин да се постигне независимост и мирна унификация на страната. Той също така очертал нова 10-точкова линия на политика за унифициране на държавата и наблегнал, че Северна Корея и Южна Корея трябва да толерират идеите си и социалните си строеве, че унифицираното централно правителство трябва да е представено от Пхенян и Сеул на равни начала, и че двете страни трябва да имат регионална автономия с равни права и задължения. Унифицираното правителство трябва да се съобрази със социалните системи и желанията на административните организации на всяка партия, всяка групировка и всеки сектор и в Северна и в Южна Корея, и да попречи на която и да било от двете страни да се налага.

Ким Ир Сен също наблегнал на Трите Революции, които имали за цел да ускорят процеса на идеологическа трансформация, основаваща се на чуч'е -идеологията, като подобрят материалния и техническия стандарт на икономиката, и да развие социалната национална култура. Според него тези революции са задължение на движението Теат - трябва да бъдат изпращани хора от висшите класи за да издигнат идеологически обикновените хора. Тези хора са партийни кадри, включително и от КРП и от ЦК на КРП, хора от икономическите и масовите организации, учени, млади интелектуалци и др. Ким Ир Сен не оставя съмнение, че това движение е наследник на движението "Чхолима", както и че ще остане главното движещо средство, чрез което партията ще преследва политическите и икономическите си цели през 80-те години на 20 век. Той също така разглежда и връзката между партийната и икономическата дейност. Той заявява, че партийната работа трябва да бъде насочена към ефикасно икономическо конструиране и че успеха в политическата дейност трябва да се измерва чрез успеха в икономическата дейност.

Промени в идеологията през 90-те и след 2000 г.

След разпада на СССР през 1991, Корейската работническа партия навлиза в период на съществени промени. През 1992 и 1998 година са въведени съществени промени в конституцията. Особено важна е втората промяна, която издига милитаристичната сонгун като водеща партийна и държавна идеология паралелно с чучхе, и на практика установява Държавната комисия по отбрана като ръководен орган. Тези промени настъпват след поетапно изоставяне на марксистко-ленинистките принципи през 70-те и 80-те години.

Последната такава промяна е изоставянето на комунизма като официална идеология през 2009, и заместването му със сонгун.

Членство в КРП

Членството и организацията на КРП са специализирани по устава на партията. Има два вида партийни членове: пълноправни и на пробен период. Членството е свободно за тези, които са над 18 годишна възраст, но е даденост само за тези, които са доказали своята квалифицираност; молби се одобряват доста трудно. Вземането на решение е обект на ратифициране от страна на държавния правителствен комитет. Задължително има пробен период от 1 година, но може да се скъси поради "непредвидени обстоятелства". След като молбата е одобрена, апликанта трябва успешно да премине едногодишния пробен период преди да стане пълноправен член на партията.

КРП заявява, че има над 3 милиона членове към 1988 г., а в 1976 се наблюдава невероятен растеж от 2 милиона членове. Най-вероятно този растеж се дължи на активното мобилизационно течение на движението за Три революции.

КРП съдържа 3 слоя: индустриални работници, селяни, интелектуалци, т.е. служители в различни организации. От 1948 г. индустриалните работници са най-голямата част от членовете, като селяните ги следват и на последно място са интелектуалците. През 70те населението на Северна Корея достига 50% градско население, от което следва, че групирането на членовете на партията се променя. Повече хора, работещи в държавни предприятия стават членове на партията и броя на членовете, работещи в земеделски кооперативи намалява.

Партийни кадри

Партийните кадри се наричат "канбу" - те са основният източник на притеснения за лидерите на партията. Партийните кадри са тези служители, които са на ключови постове в партийните организации - в Политбюро, в провинциалните политически комитети и др. Техните задължения са да образоват и ръководят партийните членове и останалите хора, както и да осигурят правилното изпълнение на директивите на партията. Някои се занимават и с идеологическите въпроси.

Партията има училища за подготовка на кадри.