Трибунал

Трибунал е дума, с която се наричат някои видове съдилища. Значението ѝ е различно в различните езици.

„Революционен трибунал“ по време на Френската революция, Октомврийската революция и Гражданската война в Русия е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест — както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на правните норми.

• На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции.
• На френски „трибунал“ е думата за „съд“.
• В Полша конституционният съд е наречен „Конституционен трибунал“.
• Съдът на инквизицията се е наричал трибунал.

В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища.

Пример

В историята на България най-типичния пример за извънреден съд (свързван семантично с трибунал) е тъй наречения Народен съд. На 30.09.1944 г. 62-то правителство на България (дошло на власт в резултат от окупацията на страната от Червената армия) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.

Незаконността на Народният съд се извежда от следното:

1. Липсва правно основание по смисъла на позитивното право за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на наказатален процес, осъждането на "виновниците" и изпълнението на смъртните им присъди издадени от този "съд". В този смисъл, всичко извършено де факто от "трибунала" е престъпно;
2. Материалният наказателен "закон" въз основа на който са издадени присъдите на "виновниците", не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а подзаконов нормативен акт. Не само наредбата, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в пеналистиката Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali в случая поради обратната си сила, се явяват незаконни;
3. Случаят касае не наказателна отговорност за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.

Забрана

Съгласно чл. 119, ал. 3 от Конституцията на България, извънредни съдилища в правова държава, каквато е страната, не се допускат.

Източници

• Конституция на Република България