Крушевац: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Mare96 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| община = Община Крушевац
| община = Община Крушевац
| община-препратка = Крушевац (община)
| община-препратка = Крушевац (община)
| население = 75 256
| население = 140 000
| население-година = 2002
| население-година = 2002
| надморска-височина =
| надморска-височина =

Версия от 14:15, 25 август 2011

Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.

Шаблон:Селище в Сърбия

Крушевац (Шаблон:Lang-sr, на местния български торлашки диалект: Крушевъц), в българската историография Крушевци или Крушевец, е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината — около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².

История

През 1387 г. Крушевац е столица на владениятя на княз Лазар. Престолен град е, и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич. До, и през османското робство, населението на града е от български произход. В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия. Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.

При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Църквата Лазарица

Църквата Лазарица

В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.

Спорт

Градът има футболен отбор на име "ФК Напредък".

Личности

Побратимени градове

Градове партньори

Външни препратки

Бележки

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 232.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.