Крушевац: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| община = Община Крушевац |
| община = Община Крушевац |
||
| община-препратка = Крушевац (община) |
| община-препратка = Крушевац (община) |
||
| население = |
| население = 140 000 |
||
| население-година = 2002 |
| население-година = 2002 |
||
| надморска-височина = |
| надморска-височина = |
Версия от 14:15, 25 август 2011
- Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.
Крушевац (Шаблон:Lang-sr, на местния български торлашки диалект: Крушевъц), в българската историография Крушевци или Крушевец, е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината — около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².
История
През 1387 г. Крушевац е столица на владениятя на княз Лазар. Престолен град е, и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич. До, и през османското робство, населението на града е от български произход. В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия. Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.
При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Църквата Лазарица
В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.
Спорт
Градът има футболен отбор на име "ФК Напредък".
Личности
- Шаблон:SRB-флаг Стоян Протич (1857 - 1923), сръбски политик
- Шаблон:SRB-флаг Ат. Х. Димитрович (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Свиленска чета[2]
- Шаблон:BGR-флаг Вучко Живков (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[3]
- Елена Димитриевич (1862 - 1945), сръбска писателка от български произход, най-изявения литератор в Сърбия творил на т.нар. торлашки диалект.
Побратимени градове
- Пистоя, Италия (1966)
- Трогир, Хърватия (1972)
- Травник, Босна и Херцеговина (1972)
- Корфу, Гърция (1985)
- Сентендре, Унгария (1990)
- Кирят Гат, израел (1990)
- Ръмнику Вълча, Румъния (2003)
Градове партньори
- Волгоград, Русия (1999)
- Стара Загора, България (2000)
- Рязан, Русия (2000)
- Жалец, Словения (2006)
- Биелина, Босна и Херцеговина (2006)
Външни препратки
Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 232.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.