Лесковац: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: vi:Leskovac |
||
| Ред 111: | Ред 111: | ||
[[sr:Лесковац]] |
[[sr:Лесковац]] |
||
[[sv:Leskovac]] |
[[sv:Leskovac]] |
||
[[vi:Leskovac]] |
|||
[[zh:莱斯科瓦茨]] |
[[zh:莱斯科瓦茨]] |
||
Версия от 15:50, 25 август 2011
Лесковац, (Шаблон:Lang-sr, местно българско произношение Лесковъц), е град в Югоизточна Сърбия, адмнистративен център на Ябланишки окръг. Градът е разположен в Лесковската котловина и е един от центровете Поморавието. Според последното преброяване на населението през 2002 година Лесковац има 156 252 жители, което го прави втория по големина град в Източна Сърбия след Ниш.
География
|
Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 11,3 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори жп линията Белград - Скопие - Солун, както и магистралата Белград - Солун. Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м). |
История
Още през 2000 г. пр. Хр. околността на Лесковац е населена от племето дардани, а от VІІ и VІІІ век се заселват славяните. По времето на Първата българска държава областта, която се е наричала Дубочица, влиза в състава ѝ. Най-старото споменаване на града датира от ХІV век, когато е описан като голямо село.
Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало лесково дърво. Оттам произлязло и името на града — Лесковац.
По времето на Османската империя градът е център на нахия Дубочица. По време на борбата за църковна независимост, по силата на волята за самоопределение на населението, тогавашния Лесковец и околността, влизат в състава на Българската екзархия. С Берлинския договор градът, както и цялото южно Поморавие, са присъединени към Сърбия. Започва масова асимилация на българското население в областта от сръбската държава. Впоследствие Лесковац се развива като център на текстилната промишленост. На територията му са изградени 13 текстилни фабрики, поради което в миналото е наричан "Сръбския Манчестър" .
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Днес Лесковац е преди всичко културен център. На територията му има много основни и средни училища, както и един факултет на Нишкия университвет.
Лесковац днес
Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав се намират и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня. Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен и културен център на Ябланишкия окръг, в който, освен голям брой средни училища, се намират и две висши (икономическо и текстилно) училища и един факултет — Технологическия, който е част от Нишкия университет.
В Сърбия, а и у нас, градът е предимно познат със своята скара — т. нар. "Лесковашка скара" и там ежегодно, през месец септември, се провежда "Роштилиада" — празник на лесковашката скара. Фестивалът се посещава около 250 000 посетили всяка година.
Побратимени градове
Личности
- Родени в Лесковац
- Шаблон:BGR-флаг Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[3]
- Шаблон:BGR-флаг Милан Станков (Станкович, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[4]
- Шаблон:BGR-флаг Мите Иванов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[5]
- Шаблон:BGR-флаг Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[6]
- Починали в Лесковац
- Шаблон:BGR-флаг Псалтир Попантов (? - 1905), български просветен деец и революционер
Вижте още
Външни препратки
- Град Лесковац - Официален уеб сайт
- 016info.com : Лесковац - твоят град
- Информационен център на Община Лесковац
Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
- ↑ http://silistra.bg/readarticle.php?article_id=66
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 401.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.