Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== Развой на големия юс в българските диалекти == |
== Развой на големия юс в българските диалекти == |
||
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен палаталният изговор |
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен палаталният изговор: ''"Къ<sup>Н</sup>де гре<sup>Н</sup>деш, мило че<sup>Н</sup>до?"'' |
||
== Големият юс в правописа след Освобождението == |
== Големият юс в правописа след Освобождението == |
||
Версия от 11:08, 5 септември 2011
| |||||||||||||||||||||||
Ѫ, ѫ или голям юс, голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палаталният изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевия правопис.