Владимир Попанастасов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
==Творчество== |
==Творчество== |
||
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „Художник“, „[[Македонски преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците |
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „Художник“, „[[Македонски преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 05:35, 7 септември 2011
Владимир Попанастасов | |
български поет | |
Роден |
Охрид, днес Република Македония |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Анастас Стойчев |
Владимир Попанастасов в Общомедия |
Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов, е български поет и юрист от Македония.
Биография
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.
Творчество
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македонски преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[1]
Бележки
- ↑ Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.