Минчо Нейчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
държавен глава е целият Президиум
к.
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Той участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944-1946), министър на просветата в този на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946-1947) и външен министър при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950-1956). Между 1947 оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 заема най-високия държавен пост - председател на Президиума на Народното събрание.
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]]. Участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944-1946), министър на просветата при [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946-1947) и външен министър при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950-1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.


== Биография ==
== Биография ==
Минчо Нейчев е роден на [[4 април]] (23 март стар стил) [[1887]] в [[Стара Загора]]. През [[1908]] завършва [[право]] в [[Швейцария]], след което работи като [[адвокат]] в родния си град. През [[1920]] става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] е арестуван за няколко месеца. През [[1941]] отново е арестуван и е изпратен в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръсто поле]]. През [[1943]] е освободен и се включва в дейността на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
Минчо Нейчев е роден на [[4 април]] (23 март стар стил) [[1887]] г. в [[Стара Загора]]. През 1908 завършва [[право]] в [[Швейцария]], след което работи като [[адвокат]] в родния си град. През 1920 става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 отново е арестуван и е изпратен в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръсто поле]]. През 1943 е освободен и се включва в дейността на [[Отечествения фронт]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>


В правителството, образувано след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]], Минчо Нейчев става [[министър на правосъдието]]. През [[1945]] става член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през [[1948]] - кандидат-член, а през [[1949]] - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]]. След кратко прекъсване през лятото на [[1946]] Нейчев отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През [[1947]] е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI Велико Народно събрание (1947-1949) и на I Народно събрание (1950). През [[1950]] става [[министър на външните работи]]. След отстраняването на Вълко Червенков през [[1954]] Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]].<ref name="tt"/>
В правителството, образувано след Деветосептемврийския преврат през [[1944]] г., Минчо Нейчев става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]]
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. той отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 год. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947-1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]]. След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>


== Източници ==
== Източници ==
Ред 31: Ред 33:
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Старозагорци]]
[[Категория:Старозагорци]]

Версия от 20:57, 17 септември 2011

Минчо Нейчев
български политик
Роден
Починал
11 август 1956 г. (на 69 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   
Минчо Нейчев в Общомедия

Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия. Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944-1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946-1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950-1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.

Биография

Минчо Нейчев е роден на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 завършва право в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание през 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]

В правителството, образувано след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., Минчо Нейчев става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро

След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. той отново става член на правителството - като министър на народното просвещение. През 1947 год. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947-1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи. След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]

Източници

  1. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Борис Павлов → министър на правосъдието (9 септември 1944 – 31 март 1946) → Любен Коларов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Минчо_Нейчев&oldid=4255590“.