Зенон (Византийска империя)

Зенон
византийски император
тремисис на Зенон
Управление	Първо управление 9 февруари 474 - 9 януари 475 Второ управление август 476 - 9 април 491
Лични данни
Роден	ок. 425 Rusumblada (Zenonopolis), Исаврия
Починал	9 април 491 Константинопол, дн. Турция
Семейство
Брак	Елия Ариадна
Потомци	Лъв II
Зенон в Общомедия

Флавий Зенон (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el) е един от най-видните ранни императори на Византия. Управлява от 474 до 475 г. и отново през 476 - 491 година.

Произход и възкачване

По произход Зенон е исавриец, с истинско име Тарасикодиса (Tarasicodissa, т.е. "Тарасис, син на Кодиса"), главатар на планинско полунезависимо племе от областта Исаврия, северна Сирия. Баща му се казва Кодиса (Kodisa), а майка му Лалис. По-голям брат е на Флавий Лонгин (консул 486 г.).

Тарасис бил женен за Аркадия, от константинополската аристокрация. Според легендата има две дъщери, Хилария и Таопеста, посветени на християнския живот. Вероятно е роднина на исаврийския генерал Флавий Зенон (консул 448 г.). Зенон и Аркадия живеят от средата на 460-те години в Константинопол.

Отряди исаврийци служили в армията на Източната Римска империя заедно с други от различни народности. Император Лъв I Тракиец решава да увеличи ролята им като начин за противодействане на станалата твърде силна фракция на готите. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като през ок. 464 г. той му показал 466 документи, които правят Ардабур, сина на генерал Аспар заподозрян, че готви преврат.

Лъв повикал Тарасикодиса в Константинопол, за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря Елия Ариадна, променя името си на Зенон, а след смъртта на императора в 474 г., Зенон става съуправител на малолетния Лъв II, неговият син от Ариадна. Когато Лъв II умира преждевременно само няколко месеца по-късно през същата година, Зенон е провъзгласен за източно-римски (византийски) император.

Управление

Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от Римската империя на запад и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.

През 475 година Василиск, брат на Елия Верина – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от Константинопол в родовите си земи в Анадола. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. Година по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля Василиск и сурово наказва своите противници.

По времето на Зенон е сложен край на Римската империя на запад, след детронирането на последните императори Непот и Ромул Августул от техните варварски военачалници. През 476 г. германският вожд Одоакър му изпраща отличителните знаци на последния западен римски император, като знак че Зенон е единственият законен владетел на цялата империя. В замяна е призната реалната власт на Одоакър в Италия, управлявана от името на императора, но по-късно Зенон изпраща готът Теодорих срещу него.

В 479 и 480 г. поддръжниците на Маркиан, внук на император Маркиан, вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал Ил и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник Леонтий на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.

При управлението на Зенон са водени много конфликти с готските главатари, които подпомагат противниците на Зенон. Балканските земи значително пострадват от непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител Теодорих Страбон вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – Теодорих Амал. Според Йоан Антиохийски след съюза между Теодорих Триарий и Теодорих Валамер, които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал българите за съюзници (ок. 480-1 г.). Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.

Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон

В 482 г. Зенон издава едикта Енотикон (Henotikon, "Единение") с цел да разреши спора между миафизитите и ортодоксалните християни. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на див и нецивилизован варварин.

Зенон умира на 9 април 491 г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата.

Литература

• Brian Croke, Dynasty and Ethnicity: Emperor Leo I. and the Eclipse of Aspar. In: Chiron 35, 2005, S. 147–203.
• Arnold Hugh Martin Jones, The Later Roman Empire 284–602. A Social, Economic and Administrative Survey. Blackwell, Oxford 1964, S. 224–230.
• Gregor Weber, Zeno. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42727-8, S. 412–415.

Външни препратки

• Hugh Elton, Zeno (AD 474-491), De Imperatoribus Romanis