Алеко Василев: Разлика между версии
Източникът се отнася за заложници, а не че ги е спасил |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: mk:Алексо Василев |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
[[Категория:Възпитаници на Серското българско педагогическо училище]] |
[[Категория:Възпитаници на Серското българско педагогическо училище]] |
||
[[Категория:Санданисти]] |
[[Категория:Санданисти]] |
||
[[mk:Алексо Василев]] |
|||
Версия от 22:58, 19 септември 2011
| Алеко Василев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
Долна Джумая, днес Гърция |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
| Алеко Василев в Общомедия | |
Александър Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански е български революционер от влашки произход,[4][5] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.
Биография
Василев е роден в 1891 година в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.
По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[6]
След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници [източник?].
Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[7][8][9][10]
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 25.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 245
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
- ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
- ↑ Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
- ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.
