Кон на Пржевалски: Разлика между версии

	Кон на Пржевалски
	Природозащитен статут
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:	Коне (Equidae)
триб:	Equini
род:	Същински коне (Equus)
вид:	Див кон (E. ferus)
подвид:	Кон на Пржевалски (E. f. przewalskii)
	Научно наименование
	Equus ferus przewalskii (Поляков, 1881)
	Разпространение
	Синоними
	Equus przewalskii Поляков, 1881;
	Кон на Пржевалски в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:44, 24 септември 2011

Конят на Пржевалски (Equus Przewalskii) или Азиатският кон, е разпространен в Централна Азия – Джунгарска област. Днес той е единственият див кон, който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. Той има сравнително среден ръст – на дължина тялото му достига около 230 см, а на височина при холката до 130 см. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни. Обитава открити тревисти равнини на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на храна предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.

В зоологическата градина в Добрич има едно семейство коне на Пржевалски, единственото на Балканския полуостров. Един екземпляр от този вид има и в зоопарка в Ловеч.^[2].

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Кон на Пржевалски

Източници

↑ Equus ferus przewalskii (Поляков, 1881). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Добрич.com - Единственото на Балканския полуостров семейство Пржевалски има нов потомък

[1] Equus ferus przewalskii (Поляков, 1881). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Добрич.com - Единственото на Балканския полуостров семейство Пржевалски има нов потомък

[1]

[2]

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 }}
-'''Конят на [[Николай Пржевалски|Пржевалски]]''' (''Equus Przewalskii'') или '''Азиатският кон''', е разпространен в [[Централна Азия]] – [[Джунгарска област]]. Днес той е единственият [[див кон]], който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. Той има сравнително среден ръст – на дължина тялото му достига около 230 см, а на височина при холката до 130 см. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена [[грива]]. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни. Обитава открити [[тревисти равнини]] на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на [[храна]] предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.
+'''Конят на [[Николай Пржевалски|Пржевалски]]''' (''Equus Przewalskii'') или '''Азиатският кон''', е разпространен в [[Централна Азия]] – [[Джунгарска област]]. Днес той е единственият [[див кон]], който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход [[Николай Пржевалски]] през 1880 г. Той има сравнително среден ръст – на дължина тялото му достига около 230 см, а на височина при холката до 130 см. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена [[грива]]. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни. Обитава открити [[тревисти равнини]] на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на [[храна]] предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.
 В [[зоологическа градина|зоологическата градина]] в [[Добрич]] има едно семейство коне на Пржевалски, единственото на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Един екземпляр от този вид има и в зоопарка в [[Ловеч]].<ref>Добрич.com - [http://www.dobrich.com/n_readnews.php?id=9440 Единственото на Балканския полуостров семейство Пржевалски има нов потомък]</ref>.