Представителна демокрация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
Представителите формират за определен [[мандат]] независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.
Представителите формират за определен [[мандат]] независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.


Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича [[либерална демокрация]] (''liberal democracy''). Тази, която не го прави, се нарича [[нелиберална демокрация]] (''illiberal democracy''). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.
Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича [[либерална демокрация]]. Тази, която не го прави, се нарича [[нелиберална демокрация]] (''illiberal democracy''). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.


В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни [[многопартийна система|многопартийни]] избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от [[конституция]]та или от други мерки за балансиране на представителството, като:
В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни [[многопартийна система|многопартийни]] избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от [[конституция]]та или от други мерки за балансиране на представителството, като:
* [[Разделение на властите|независима]] [[съдебна власт]], в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например [[Конституционен съд]], [[Върховен съд]]),
* [[Разделение на властите|независима]] [[съдебна власт]], в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например [[Конституционен съд]], [[Върховен съд]]),
* някои мерки в духа на [[съвещателна демокрация|съвещателната демокрация]] (например Кралски комисии, {{lang-en|Royal Commissions}}) или граждански инициативи, [[референдум]]и <!-- избори при отзоваване на избраници (recall elections)? -->. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
* някои мерки в духа на [[съвещателна демокрация|съвещателната демокрация]] (например [[[[:en:Royal Commission|Кралски комисии]]) или граждански инициативи, [[референдум]]и. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
* В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската [[Камара на лордовете]].
* В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската [[Камара на лордовете]].


В много представителни демокрации — ([[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]]), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.
В много представителни демокрации — ([[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]]), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.


При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий ({{lang-en|sortition}}), който е по-тясно свързан с пряката демокрация.
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с пряката демокрация.

== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>

Версия от 11:04, 25 септември 2011

Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация [1].

Представителите формират за определен мандат независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.

Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация. Тази, която не го прави, се нарича нелиберална демокрация (illiberal democracy). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.

В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:

  • независима съдебна власт, в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например Конституционен съд, Върховен съд),
  • някои мерки в духа на съвещателната демокрация (например [[Кралски комисии) или граждански инициативи, референдуми. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
  • В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската Камара на лордовете.

В много представителни демокрации — (Австралия, Канада, Великобритания), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.

При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат избори за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с пряката демокрация.

Източници

  1. Шаблон:En икона "Victorian Electronic Democracy: Glossary". 28 юли 2005. Архивирано от оригинала от 13 декември 2007, линк от 14 декември 2007.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Representative democracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Вижте също