Представителна демокрация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Представителите формират за определен [[мандат]] независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания. |
Представителите формират за определен [[мандат]] независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания. |
||
Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича [[либерална демокрация]] |
Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича [[либерална демокрация]]. Тази, която не го прави, се нарича [[нелиберална демокрация]] (''illiberal democracy''). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация. |
||
В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни [[многопартийна система|многопартийни]] избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от [[конституция]]та или от други мерки за балансиране на представителството, като: |
В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни [[многопартийна система|многопартийни]] избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от [[конституция]]та или от други мерки за балансиране на представителството, като: |
||
* [[Разделение на властите|независима]] [[съдебна власт]], в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например [[Конституционен съд]], [[Върховен съд]]), |
* [[Разделение на властите|независима]] [[съдебна власт]], в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например [[Конституционен съд]], [[Върховен съд]]), |
||
* някои мерки в духа на [[съвещателна демокрация|съвещателната демокрация]] (например Кралски комисии |
* някои мерки в духа на [[съвещателна демокрация|съвещателната демокрация]] (например [[[[:en:Royal Commission|Кралски комисии]]) или граждански инициативи, [[референдум]]и. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите. |
||
* В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската [[Камара на лордовете]]. |
* В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската [[Камара на лордовете]]. |
||
В много представителни демокрации — ([[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]]), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът. |
В много представителни демокрации — ([[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]]), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът. |
||
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий |
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат [[избори]] за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с пряката демокрация. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
Версия от 11:04, 25 септември 2011
Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация [1].
Представителите формират за определен мандат независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.
Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация. Тази, която не го прави, се нарича нелиберална демокрация (illiberal democracy). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.
В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:
- независима съдебна власт, в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например Конституционен съд, Върховен съд),
- някои мерки в духа на съвещателната демокрация (например [[Кралски комисии) или граждански инициативи, референдуми. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
- В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската Камара на лордовете.
В много представителни демокрации — (Австралия, Канада, Великобритания), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат избори за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с пряката демокрация.
Източници
- ↑ Шаблон:En икона "Victorian Electronic Democracy: Glossary". 28 юли 2005. Архивирано от оригинала от 13 декември 2007, линк от 14 декември 2007.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Representative democracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |