Мезодерма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Amirobot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:مزودرم
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Промяна: fa:میان‌پوست
Ред 43: Ред 43:
[[eo:Mezodermo]]
[[eo:Mezodermo]]
[[es:Mesodermo]]
[[es:Mesodermo]]
[[fa:مزودرم]]
[[fa:میان‌پوست]]
[[fi:Mesodermi]]
[[fi:Mesodermi]]
[[fr:Mésoderme]]
[[fr:Mésoderme]]

Версия от 12:01, 25 септември 2011

Напречен пререз на кокоши зародиш

Мезодермата е характерна за всички представители на Bilateria и е един от трите зародишни листа (пласт, слой) наблюдаван в развитието на ранния ембрион. Другите два са ектодерма (външен лист) и ендодерма (вътрешен лист), като мезодермата се явява междитен слой.[1]

Латерална мезодерма

Латералната мезодерма се намира в периферията на ембриона.

Разделя се на два слоя, соматичен слой и висцерален слой

Пространствата около латералната мезодерма се затварят и се формира ембрионалния целом, това се случва под влиянието на BMP-4, секретиран от ектодермата.[2]

Парааксиална мезодерма

Парааксиалната мезодерма е част от мезодермата, която се образува странично, непосредствено от двете страни на нервната тръба.

Впредната си част се развива в сометомери, а в задната в сомити.[3]

От нея се развиват соматомерите, сомитите и мезодермата на бранхиалната арка.

Междинна мезодерма

Междинната мезодерма или междинен мезенхим е вид мезодерма, която е локализирана между парааксиалната мезодерма и латералната мезодерма.

Дава началото на части от урогениталната система (бъбрек и гонади). Различава се от латералната мезодерма по липсата на рецепрори за BMP-4, секретиран от ектодермата.


Източници

  1. Ruppert, E.E., Fox, R.S., and Barnes, R.D. Introduction to Bilateria // Invertebrate Zoology. 7th. Brooks/Cole, 2004. ISBN 0030259827. с. 217–218.
  2. Tonegawa A, Funayama N, Ueno N, Takahashi Y. Mesodermal subdivision along the mediolateral axis in chicken controlled by different concentrations of BMP-4 // Development 124 (10). 1997. с. 1975–84.
  3. Antonio Nanci. Ten Cate's oral histology: development, structure, and function. Elsevier Health Sciences, 2008. ISBN 9780323045575. с. 25–. Посетен на 16 April 2010.

Further reading