Съюз за народно движение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: az:Xalq Hərakatı Uğrunda İttifaq
м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:האיחוד למען תנועה עממית
Ред 44: Ред 44:
[[fi:Union pour un Mouvement Populaire]]
[[fi:Union pour un Mouvement Populaire]]
[[fr:Union pour un mouvement populaire]]
[[fr:Union pour un mouvement populaire]]
[[he:האיחוד למען תנועה עממית]]
[[hi:उनियों पूर अँ मुवमॉ पॉपुलेर]]
[[hi:उनियों पूर अँ मुवमॉ पॉपुलेर]]
[[hr:Savez za narodni pokret]]
[[hr:Savez za narodni pokret]]

Версия от 23:44, 25 септември 2011

Съюз за народно движение (СНД, Шаблон:Lang-fr, UMP, преди това със същата абревиатура на френски - Съюз за президентско мнозинство, Шаблон:Lang-fr) е френска дясна партия.

Партията се управлява от колективно ръководство, след като председателят Никола Саркози е избран за президент на Франция.

История

Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голистскрс Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президенстските избори от май 2007 председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането му за президент.

Програма

  • В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската конституция след провала на референдумите за европейската конституция.
  • В новото правителство на Франсоа Фийон е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския Home office, с което се цели промяна на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция).
  • Увеличаване на университетската автономия - възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.[1]
  • Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus - „Работете повече, за да печелите повече“)[2]
  • Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
  • Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
  • Стимулиране на развитието на регионите.

На 14 януари 2007 г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (предишен премиер-министър на Франция) и Мишел Алио-Мари (министър на отбраната). Още един бивш министър-председател - Жан-Пиер Рафарен, го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран - министър на здравеопазването, Тиери Бретон - министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе - министър на финансите, Филип Дуст-Блази - министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.

СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 - местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник Социалистическата партия - само 1[3]. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 340 депутатски места в 577-членния парламент[4].

Бележки

Шаблон:Политика-мъниче Шаблон:Франция-мъниче