Райно Попович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=ок. [[1773]] |
| роден-дата=ок. [[1773]] |
||
| роден-място=с. [[Жеравна]], |
| роден-място=с. [[Жеравна]], днес [[България]] |
||
| починал-дата=[[8 декември]] [[1858]] |
| починал-дата=[[8 декември]] [[1858]] |
||
| починал-място=[[Карлово]], днес [[България]] |
| починал-място=[[Карлово]], днес [[България]] |
Версия от 11:19, 30 септември 2011
Райно Попович | |
български книжовник | |
Роден |
ок. 1773
|
---|---|
Починал |
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков и др.
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.
Съчинения
Христоития или благонравие. Буда, 1837.