Трикери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 4: Ред 4:


== История ==
== История ==
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]] и други райони на [[Егейска Македония]] които, заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери. По пътя обаче, много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Сред последните са [[Христо Батанджиев]]- един от шестимата основатели на [[ВМОРО]] и българския архимандрит [[Евлогий (архимандрит)|Евлогий]].
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]] <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref>и други райони на [[Егейска Македония]] които, заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref> По пътя обаче, много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Сред последните са [[Христо Батанджиев]]- един от шестимата основатели на [[ВМОРО]] и българския архимандрит [[Евлогий (архимандрит)|Евлогий]].


Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът "Варна" натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, но според очевидци за няколко месеца тук са унищожени хиляди българи. Според гръцките данни там са били депортирани около 7000 души, но се предполага, че броят им е двойно по-голям. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „ТРИКЕРИ БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ, ЗАБРАВЕНА И ОТ ИСТОРИЯТА“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg]</ref>
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът "Варна" натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин "Записки на Моряка" (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин - капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров,вестник "168 часа"
18.11.2010]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните - македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери - българска трагедия, забравена дори от историята, в-к "Сега" 23.01.2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „ТРИКЕРИ БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ, ЗАБРАВЕНА И ОТ ИСТОРИЯТА“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg]</ref>


== Личности ==
== Личности ==

Версия от 02:17, 7 октомври 2011

Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. В дясно п-в Пелион

Трикери (Шаблон:Lang-el) е малък гръцки остров в залива Пегаситокос (Волоски залив) на Егейско море. Със същото име в Гърция днес има още град отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и община включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном Магнезия.

История

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско [1]и други райони на Егейска Македония които, заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2] По пътя обаче, много от тях са хвърлени в Егейско море. Сред последните са Христо Батанджиев- един от шестимата основатели на ВМОРО и българския архимандрит Евлогий.

Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът "Варна" натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[3]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[4] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните - македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[5]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[6]

Личности

Починали в Трикери

Източници

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
  2. ↑ Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008
  3. ↑ Антон Прудкин "Записки на Моряка" (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин - капитан на българския кораб репатрирал пленниците
  4. ↑ [http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров,вестник "168 часа" 18.11.2010]
  5. ↑ О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери - българска трагедия, забравена дори от историята, в-к "Сега" 23.01.2004
  6. ↑ Михайлов, Любомир, „ТРИКЕРИ БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ, ЗАБРАВЕНА И ОТ ИСТОРИЯТА“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Трикери&oldid=4295665“.