Цунами: Разлика между версии
== Характеристики == по ен: |
добавки по ен: |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
[[Файл:Propagation du tsunami en profondeur variable.gif|мини|При достигане на по-плитки води вълната се забавя, а нейната амплитуда (височина) се увеличава]] |
[[Файл:Propagation du tsunami en profondeur variable.gif|мини|При достигане на по-плитки води вълната се забавя, а нейната амплитуда (височина) се увеличава]] |
||
[[Файл:Tsunami2.JPG|мини|Вълната се забавя и усилва още повече, когато достигне до сушата]] |
[[Файл:Tsunami2.JPG|мини|Вълната се забавя и усилва още повече, когато достигне до сушата]] |
||
[[Файл:Shallow water wave.gif|мини|Анимирана схема, показваща началното „оттегляне“ на повърхностната вода]] |
|||
Цунами предизвикват разрушения по два основни начина - чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си. |
Цунами предизвикват разрушения по два основни начина - чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си. |
||
| Ред 50: | Ред 51: | ||
Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ѝ намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг [[Честото|период]], може да ѝ отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.<ref name="Walrus">{{cite web | url = http://walrus.wr.usgs.gov/tsunami/basics.html | title = Life of a Tsunami | date = 22 October | year = 2008 | work = Western Coastal & Marine Geology | publisher = United States Geographical Survey | accessdate = 2009-09-09 |lang = en}}</ref> Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока.<ref name="Tulane">{{cite web | url = http://www.tulane.edu/~sanelson/geol204/tsunami.htm | title = Tsunami | first = Stephen A | last = Nelson | date = 28-Jan | year = 2009 | publisher = Tulane University | accessdate = 2009-09-09 | lang = en}}</ref> |
Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ѝ намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг [[Честото|период]], може да ѝ отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.<ref name="Walrus">{{cite web | url = http://walrus.wr.usgs.gov/tsunami/basics.html | title = Life of a Tsunami | date = 22 October | year = 2008 | work = Western Coastal & Marine Geology | publisher = United States Geographical Survey | accessdate = 2009-09-09 |lang = en}}</ref> Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока.<ref name="Tulane">{{cite web | url = http://www.tulane.edu/~sanelson/geol204/tsunami.htm | title = Tsunami | first = Stephen A | last = Nelson | date = 28-Jan | year = 2009 | publisher = Tulane University | accessdate = 2009-09-09 | lang = en}}</ref> |
||
Когато първата част от цунами, достигнала сушата, е ниската част на вълната, водата по бреговата линия се оттегля рязко, разкривайки места, които обикновено остават под водата. Това оттегляне се получава, защото водата се изтегля навън от сушата, заедно с ниската част на вълната, където повърностната вода се движи назад. Оттеглянето може да бъде в размер на стотици метри и хора, незапознати с опасността, понякога остават на брега от любопитство или за да събират риба от оголеното морско дъно. |
|||
== Основни причини за образуването им == |
== Основни причини за образуването им == |
||
Версия от 11:21, 7 октомври 2011
Цунами (от японски 津波 или 津浪, пристанищна вълна[1]) е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни[2][3]), възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан. Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан, но те са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония. Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.
Вълните, породени от цунамито започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра а височината им обикновено е до 15 m, но макар и рядко може да достигне до над 30 m, а скоростта на разпространение варира между 400 до 800 km/h. Вълните заливат първо ниските крайбрежни участъци, като причиняват сериозни разрушения и се оттеглят навътре във водния басейн, като дъното се оголва на значителни разстояния от брега. Заливането и оттеглянето се повтарят, докато вълните затихнат.
Още в древна Гърция цунами се свързва с подводните земетресения, но механизмът на образуването им не е ясен до 20-ти век.
Наименование
Терминът „цунами“ идва от японската дума 津波, съставена от двете канджи 津 („цу“ - пристанище) и 波 („нами“ - вълна).
Цунами понякога се наричат и приливни вълни, но през последните години този термин се използва все по-рядко, особено в научната литература, тъй като, макар външно да напомнят извънредно висок прилив, механизмът на тяхното възникване няма нищо общо с приливите.
Малко езици, освен японския, имат собствено наименование на цунами - „аази пералай“ в тамилския, „ие беуна“ или „алон булуек“ в ачехския.
История
Тукидид е първият споменал за цунами, макар и да не ползва точно тази дума. Той описва такова в своята книга "История на Пелопонеската война", породено от земетресение, през 426 пр. н.е.
Известни цунамита:
- В България през 543 г. във Варненския залив е имало цунамна вълна с вероятна амплитуда около 5 m.
- В Япония през 1933 г. от земетресение се образува цунами с височина 28,7 m.
- През 1956 г. при земетресение в Егейско море са наблюдавани цунами с височина до 20 m.
- На 26 декември 2004 г. разрушително цунами в Индийския океан отне живота на стотици хиляди хора в 11 държави.
- 11 март 2011 г. разрушително цунами в Тихия океан и източното крайбрежие на Япония[4]
Характеристики
Цунами предизвикват разрушения по два основни начина - чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си.
Докато обикновените ветрови вълни имат дължина (разстоянието между гребените) около 100 m и височина към 2 m, в дълбоките океански вълни цунами имат дължина около 200 km. Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800 km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20-30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1 m.[5] По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, „пристанищна вълна“ - понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.
Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ѝ намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг период, може да ѝ отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.[6] Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока.[7]
Когато първата част от цунами, достигнала сушата, е ниската част на вълната, водата по бреговата линия се оттегля рязко, разкривайки места, които обикновено остават под водата. Това оттегляне се получава, защото водата се изтегля навън от сушата, заедно с ниската част на вълната, където повърностната вода се движи назад. Оттеглянето може да бъде в размер на стотици метри и хора, незапознати с опасността, понякога остават на брега от любопитство или за да събират риба от оголеното морско дъно.
Основни причини за образуването им
Източници
- ↑ Tsunami Terminology // NOAA. Посетен на 2010-07-15.
- ↑ Wells, John C. Longman pronunciation dictionary. Harlow, England, Longman, 1990. ISBN 0582053838. с. 736. Entry: "tsunami"
- ↑ Fradin, Judith Bloom and Dennis Brindell. Witness to Disaster: Tsunamis. Washington, D.C., National Geographic Society, 2008. с. 42, 43.
- ↑ 8,9 по Рихтер в Япония, 10-метрово цунами удари Камаиши, www.dariknews.bg, 11 март 2011
- ↑ Tsunamis // earthsci.org. earthsci.org, 2011. Посетен на 7 октомври 2011. (на английски)
- ↑ Life of a Tsunami // Western Coastal & Marine Geology. United States Geographical Survey, 22 October. Посетен на 2009-09-09. (на английски)
- ↑ Nelson, Stephen A. Tsunami // Tulane University, 28-Jan. Посетен на 2009-09-09. (на английски)
Външни препратки
- Цунами, Михаил Бушев, сп. Светът на физиката 2, 2011, с. 136