Захарий Княжески: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:18, 7 октомври 2011

Захари Княжески е възрожденски деец. Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село Пишмана, днес Княжевско община Опан, област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия Изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в Търново. Завършва образованието в Семинарията в Одеса,Русия (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство. Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и Анастасия Тошева в Русия. Захари Княжески подарява на манастира в Мъглиж цял товар книги, донесени от Русия, създавайки първата в България обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка. От 1847 г. постъпва учител в Стара Загора. Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника"Български песни" на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на в. Македония и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Ратува за земеделска просвета на населението. През 1869 г. постъпва на служба в Руско вицеконсулство в Търново, а след неговото преместване в Русе, се премества и Захари Княжески.

Трудове

Коренья на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много. Смирна, 1842.
Введение в истории българских славян. Москва, 1847.
Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци. Цариград, 1853.
Практическо ръководство по шелководство. Цариград, 1859

Източници

Аретов, Н. Делото на Захари Княжески. - Език и литература, 1989, № 4, с. 32-39.

Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", - Септември (Ст.Загора), №10/1977;
Минкова Л., Възрожденският просветител Захари Княжески. - Литературна мисъл, №3/1974;
Ников П., Възраждане на българския народ, С.1971, стр.74,75,165;
Шишманов Ив., Избрани съчинения, Т.1, С.: БАН, 1965, стр. 245-254;
Д-р Цончев Петър, Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси, 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Захари Княжески''' е възрожденски деец.
+Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село Пишмана, днес [[Княжевско]] [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия Изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията  в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство.
+Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева]] в Русия.
-== Биография ==
-Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село [[Княжевско]] [[община Опан]], [[област Стара Загора]].
-Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]].
-През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]].
-Завършва образованието в Семинарията  в [[Одеса]],[[ Русия]] /1839-1845/. През периода развива сред българите активна патриотична дейност.
-== Заслуги ==
-Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда [[С. Милкова]] и [[Анастасия Тошева]] в Русия.
 Захари Княжески подарява на [[Мъглижки манастир|манастира]] в [[Мъглиж]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.
+От 1847 г. постъпва учител в [[Стара Загора]]. Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника"Български песни" на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на в. [[Македония (1866 - 1872)|''Македония'' ]] и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска  просвета на населението.
-От 1847 г. постъпва учител в [[Стара Загора]].
-Пише книжки по земеделски и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска  просвета на населението.
 През 1869 г. постъпва на служба в [[Руско вицеконсулство]] в Търново, а след неговото преместване в [[Русе]], се премества и Захари Княжески.
 == Трудове ==
-* "Корена на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много" - 1842г;
+* Коренья на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много. Смирна, 1842.
+* Введение в истории българских славян. Москва, 1847.
-* "Вхождане в историята на българските славяне" - 1847 г. на руски език;
+* Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци. Цариград, 1853.
-* "Практическо ръководство по шелководство" - 1859;
+* Практическо ръководство по шелководство. Цариград, 1859
-* Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. [[Безсонов]] включва в сборника [["Български песни"]] на руски език от 1855 г.
-* Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г.;
-* Български вярвания 1846 г.;
+== Източници ==
+* Аретов, Н. Делото на Захари Княжески. - ''Език и литература'', 1989, № 4, с. 32-39.
+* Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", - ''Септември'' (Ст.Загора), №10/1977;
-== Източници ==
-* Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", в-к "Септември" Ст.Загора, №10/1977;
+* Минкова Л., Възрожденският просветител Захари Княжески. - ''Литературна мисъл'', №3/1974;
+* Ников П., ''Възраждане на българския народ'', С.1971, стр.74,75,165;
-* Минкова Л., "Възрожденският просветител Захари Княжески", Лит. мисъл, №3/1974;
+* Шишманов Ив., ''Избрани съчинения'', Т.1, С.: БАН, 1965, стр. 245-254;
-* Ников П., "Възраждане на българския народ", С.1971, стр.74,75,165;
+* Д-р Цончев Петър, ''Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси'', 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679
-* Шишманов Ив., "Избрани съчинения", Т.1, С.1965, стр. 245-254;
-* Енциклопедия България, т.3/1982, стр. 454
-* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679
 {{сорткат|Княжевски, Захари}}