Война: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Karamotchev (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sa:युद्धम्
Ред 141: Ред 141:
[[ru:Война]]
[[ru:Война]]
[[rue:Война]]
[[rue:Война]]
[[sa:युद्धम्]]
[[scn:Guerra]]
[[scn:Guerra]]
[[sh:Rat]]
[[sh:Rat]]

Версия от 04:06, 9 октомври 2011

Войната представлява организиран насилствен конфликт,[1][2] който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото и приспособяването към него, както и висока смъртност.[1] Съществуват известни спорове относно другите характеристики, но в общи линии има съгласие, че войната включва най-малко две организирани групи, и е предумишлена, поне от страната на едната група, и поне една от групите използва насилие срещу другата.[3] Целите на войната се различават в съответствие с ролите на групите в конфликта: целите на офанзивната война обикновено се заключават в подчиняване, асимилация или унищожение на друга група, докато целите на дефанзивната война са просто отблъскване на офанзивната сила, а често и просто оцеляване. От гледна точка на отношенията помежду им, участниците във войната се наричат врагове. Всеки един от термините военни, войнствен и милитаризъм се отнася за фундаменталните аспекти на войната , т.е. организираната група, войнствения индивид и поддържащият етос (съответно).

Антоним на войната е мирът, който обикновено се определя като отсъствие на война.

Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой природни ресурси (земя, първични суровини и енергийни източници). Обикновено официално разгласяваната причина от страна на победителите е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. По формулировката на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“.

За достигането на политически цели във войната се използват въоръжените сили като главно решаващо средство, а също така икономически, дипломатически, идеологически и други средства на борба.

Международното право квалифицира агресията като международно престъпление.

История на войната

Преди зората на цивилизацията, война вероятно се състояла от малки набези. Половината от хората, открити в нубийското гробище, датирано от преди 12 000 години, са починали от насилствена смърт.[4] От възхода на държавите преди 5000 години, военни действия са възниквали по по-голямата част от земното кълбо. Навлизането на барута и ускоряването на технологичното развитие довеждат до съвременните войни. Според У. Хендерсън Конуей, "Един от източниците твърди, че 14 500 войни са се състояли между 3500 г. пр. Хр и края на 20 век, струващи 3,5 милиарда живота, оставяйки само 300 години мир (Beer 1981: 20)."[5]

Във „Войната преди цивилизацията“, Лорънс Кийли, професор в Университета на Илинойс, твърди, че около 90-95% от познатите в историята общества, са се сражавали през определени периоди във войни[6], а много от тях са воювали непрекъснато.[7] Например, между 1801 и 1840 г., маорите, са се сражавали в 633 междуплеменни битки (за които има данни).[8]

Според Уилям Рубинщайн, „Безписмените общества, дори и тези, организирани по относително напреднал начин, са били известни с преднамерената си жестокост .... през 1826 Шака с армия от 50 000 души, буквално унищожава племето Ндвандве. Този доклад посочва, че Ндвандве наброява най-малко 40 000: 'всички са били избити'“.[9] Изторически, повече от една трета от мъжете от племето Яномамо са умрели във война.[10] Американския антрополог Чагнън твърди, че мъжете участвали в убийства са имали повече жени и деца, в сравнение с тези, които не са вземали участие.[11]

В Западна Европа от края на 18-ти век, повече от 150 конфликти и битки около 600 са били осъществени.[12]]

Според „Human Security Report 2005“ има значителен спад на броя и сериозността на военните конфликти след края на Студената война в началото на 1990 година. Все пак, доказателствата разгледани в изследването "Peace and Conflict" от 2008 година, извършено от „Центъра за международно развитие и управление на конфликти“ показва, че общият спад на конфликтите е в застой.[13]

Развитието на технологиите за водене на война в последните години и съответно нарасналата разрушителност (виж Ядрен паритет), доведоха до широка обществена загриженост, и по всяка вероятност са предугадили избухването на нова, с което може да се предотврати избухването на ядрена трета световна война. В края на всяка от последните две световни войни бяха направени всеобщи и съгласувани усилия, за да се дойде до по-добро разбиране на динамиката на войната и по този начин се надяваме да се ограничи и дори да се елиминира нуждата от такава. Тези усилия се материализират във форуми на Обществото на народите и на неговия наследник, Организацията на обединените нации.

Малко след Втората световна война, като знак на подкрепа за тази концепция, повечето държави се присъединиха към Организацията на обединените нации. По време на този следвоенен период, с цел по-нататъшно делигитимизиране на войната като приемливо и логично продължение на външната политика, повечето държавни правителства преименуваха министерствата на войната като министерства на отбраната, например бившото американското министерство на войната е преименувано на министерство на отбраната.

През 1947 г., с оглед на бързо нарастващите и все по-разрушителни последици от съвременната война, и с особена загриженост за последиците и разходите за новоразработената атомна бомба, първоначалният автор на концепцията на тази бомба, Алберт Айнщайн много ясно заявява, „Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни.“[14] за щастие, очакваните разходи за евентуална Трета световна война, не се считат за приемливи от повечето страни, благодарение на което в момента няма особена мотивация за подобна война на международно ниво.

Все още след края на Втората световна война, не-ядрените конфликти продължават и доста изненадващо някои по-прями знаменитости и политици пропагандират за обявяване на нова световна война.[15] Мао Цзедун призова социалистическия лагер, за да не се страхува от ядрена война със САЩ, тъй като дори и ако половината човечество умре, другата половина ще остане, а империализма ще е сринат до основи и целия свят ще стане социалистически.[16]

Бележки

  1. а б American Heritage Dictionary: War
  2. Merriam Webster's Dictionary: War
  3. Beatrice Heuser, "Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants", War and Society Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1-24.
  4. Keeley: War before civilization: The myth of the peaceful savage
  5. Conway W. Henderson (2010). "Understanding International Law". John Wiley and Sons. 212. ISBN 1405197641
  6. Review: War Before Civilization // Brneurosci.org, 2006-09-04. Посетен на 2011-01-24.
  7. Spengler. The fraud of primitive authenticity // Asia Times Online. 4 July 2006. Посетен на 2009-06-08.
  8. Barry Brailsford. Arrows of Plague. Taylor & Francis, 1972. с. 35.
  9. Rubinstein, W. D. (2004). Genocide: a history. Pearson Education. p.22. ISBN 0-582-50601-8
  10. Keeley, Lawrence H. War before civilization: The myth of the peaceful savage, Oxford University Press, USA, 1996.
  11. Yanomamo: The Fierce People (Chagnon 1998; Chagnon 1992; Chagnon 1983)
  12. World War One --- A New Kind of War | Part II, From 14 - 18 Understanding the Great War, by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker
  13. Hewitt, Joseph, J. Wilkenfield and T. nevertheless the concept war is more than just a word but a signification to the meaning Death. Gurr Peace and Conflict 2008, Paradigm Publishers, 2007
  14. Albert Einstein: Man of Imagination // 1947. Посетен на 2010-02-03. Nuclear Age Peace Foundation paper
  15. Right-wing media divided: Is U.S. now in World War III, IV, or V? // 2006. Посетен на 2010-02-04. Discussion of attempts to proclaim World Wars III, IV and V
  16. "Instant Wisdom: Beyond the Little Red Book". TIME. September 20, 1976.