Едуард, Черния принц: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Едуард, Черният принц“ като „Едуард, Черния принц“: Прякори и прозвища се членуват само с кратък член
м r2.7.1) (Робот Добавяне: la:Eduardus de Woodstock (princeps Walliae)
Ред 49: Ред 49:
[[ja:エドワード黒太子]]
[[ja:エドワード黒太子]]
[[ko:흑태자 에드워드]]
[[ko:흑태자 에드워드]]
[[la:Eduardus de Woodstock (princeps Walliae)]]
[[lb:Schwaarze Prënz]]
[[lb:Schwaarze Prënz]]
[[mk:Едвард (црниот принц)]]
[[mk:Едвард (црниот принц)]]

Версия от 17:26, 9 октомври 2011

Едуард
Edward, the Black Prince
принц на Уелс

Роден
Починал
ПогребанКентърбърийска катедрала, Кентърбъри, Великобритания

НаградиОрден на жартиерата
Семейство
РодАнжуйска династия
БащаЕдуард III
МайкаФилипа д'Авен
Братя/сестриДжон Гонт
Лайънъл Антверпенски
ДецаРичард II
Едуард в Общомедия

Едуард от Уудсток (на английски Edward of Woodstock), наричан още Черния принц е първороден син на Едуард III и Филипа дьо Ено. Роден е през 1330 г. През 1337 г. е направен първи херцог на Корнуол, а през 1343 г. е обявен за принц на Уелс. Присъединявайки се към войната на баща си с Франция, той се проявява в битката при Креси (1346) . Наречен е от френските рицари Черният принц заради черната си броня. През 1355 г. ръководи военната експедиция в Аквитания и следващата година побеждава и пленява френския крал Жан II при Поатие.

Едуард е обявен за граф на Аквитания (1363) и със съпругата си Джоан Кентска създават кралски двор в Бордо. През 1367 г. оказва подкрепа на Педро Жестоки в борбата за трона на Кастилия и след битката при Нахера временно го връща на трона. Войната изисква средства и Едуард налага тежки данъци на аквитанските блаагородници, които се съюзяват с френския крал Шарл V и последният възобновява войната. След като войната с Шарл е загубена, Едуард, разгневен от пораженията превзема и опожарява Лимож, а много от гражданите са изклани. Лошото му здраве го принуждава да напусне Франция (1373) и да остави ръководството на брат си Джон Гонт, който да се опита да задържи английските владения.

Здравословното му състояние му подсказва, че той няма да може да наследи баща си, Едуард III , което го кара да заеме страната на канцлерската партия в борбата за управление на Англия срещу Джон Гонт, за да гарантира по този начин наследяването на престола от сина му Ричард. Поддържа т. нар. Добър Парламент от 1376 г., обвинява двама членове на правителството, че са слуги на Гонт и Алис Пепърс (метреса на краля). Същата година Едуард Черният принц умира.

Шаблон:Англия-мъниче

Едуард от Кернарвон
(до 1307)
принц на Уелс (1343 – 1376) Ричард от Бордо
Едуард III херцог на Аквитания (1361 – 1376) Едуард III