Западни български говори

Западните говори са говорите на българския език, обхващащи земите на запад от ятовата граница. Основната изоглоса отделяща западните от източните говори е така наречената ятова граница - в западните говори вместо старобългарския ѣ във всички положения се изговаря само е. Освен ятовата граница, предимно от западната ѝ страна, минават и ред други изоглоси, обособяващи западните говори като диалектна цялост.

Характерни фонетични особености

• Липса на редукция. Гласните под ударение не се различават от гласните без ударение: дàрове, зелèно, баштà. В Белослатинско и Плевенско обаче има слаба редукция на a в слаботъмно a (ạ) и на o в слаботъмно o (ọ) или в у: дàрọве, зелèнọ, бạштà; дàруве, зелèну.
• Преход на палатални т’, д’ в к’, г’: цвèк’е, гòск’е, ливàг’е, грòзг’е.
• Преглас на меко л’ в й: йèйа (леля), йѝйак (лиляк), зèйе (зеле), кàйам (калям), кйуч (ключ), пйỳвам (плювам).
• Меко н’ в отглаголните съществителни: орàн’е, косèн’е, спан’è, мèсен’е, ỳчен’е.
• Меко к’ в наставката -к’а, получено от прогресивна асимилация: мàйк’а, девòйк’а, войск’à, зèлк’а, престѝлк’а, точѝлк’а, закачàлк’а.
• Твърд и съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм — вѝдат, кòлат, мòлат, òдат, търпàт.

Характерни морфологични особености

• Окончание -е за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.
• Липса на зависима падежна форма при личните имена и при родствените названия от мъжки род единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн.
• Глаголно окончание -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички спрежения независимо от формата за 1 л. ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме, свѝриме, дàваме, купỳваме.
• Липса на минали несвършени действителни причастия на -л.

Подговори

• Северозападни — в Дунавската равнина на север от Стара планина.
  • Плевенски говор /наричан и Белослатински, или Белослатинскоплевенски, или Плевенскобелослатински/
  • Видинсколомски говор /или Видински, Ломски, Козлодуйски говор : общ диалект/
• Югозападни — във високите полета на север и юг от Стара планина (Ботевградско, Софийско, Самоковско, Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско и Петричко).
  • Ботевградски говор
  • Врачански говор
  • Ихтимански говор
  • Елинпелински говор
  • Софийски говор
  • Самоковски говор
  • Дупнишки говор
  • Кюстендилски говор
  • Благоевградски говор
  • Петрички говор
  • Югозападни преходни
    • Пиянешки говор
    • Каменишки говор
    • Краешки говор
• Преходни говори — надлъж по българско-сръбската граница.
  • Трънски говор
  • Брезнишки говор
  • Белоградчишки говор

Източиници

• http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_0.htm