Димко Хаджииванов: Разлика между версии
→Биография: уточнение |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.</ref> Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref> |
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и [[Сяр]] (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село [[Георги Зимбилев]], който въвежда [[български език]] в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село [[Гайтаниново]], Неврокопско се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]] с представители от Серския и Драмския [[санджак (административна единица)|санджак]], който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.</ref> Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Подпомага [[Стефан Веркович]] в събирането на български фолклорни материали.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.</ref> |
||
Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани|гъркоманите]] в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "''Хаджи Димкова епоха''", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с [[Тодор Оланов]] е пратеник на Серско в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], за да изразят протеста на българското население срещу решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През 1879 година заедно с [[Дионисий Москов]] попада в заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на [[Света гора]], а оттам през [[Цариград]] се прехвърля в [[България]]. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в [[Дупница]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/bk_1.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело |
Отдава много сили и материални средства в борбата с [[гъркомани|гъркоманите]] в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "''Хаджи Димкова епоха''", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с [[Тодор Оланов]] е пратеник на Серско в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], за да изразят протеста на българското население срещу решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. През 1879 година заедно с [[Дионисий Москов]] попада в заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на [[Света гора]], а оттам през [[Цариград]] се прехвърля в [[България]]. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в [[Дупница]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bk/bk_1.html Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.]</ref> |
||
Почива през 1906 година на преклонна възраст, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера [[Димо Хаджидимов]]. Негов зет е войводата [[Георги Зимбилев (войвода)|Георги Зимбилев]]. |
Почива през 1906 година на преклонна възраст, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера [[Димо Хаджидимов]]. Негов зет е войводата [[Георги Зимбилев (войвода)|Георги Зимбилев]]. |
Версия от 13:20, 11 октомври 2011
Димко Хаджииванов | |
български общественик | |
Роден | Димко Хаджииванов
около 1813
Горно Броди, днес Гърция |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Деца | Димо Хаджидимов Иван Хаджидимов |
Димко Хаджииванов в Общомедия |
Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2][3]
Биография
Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Серско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.[4] Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[5]
Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "Хаджи Димкова епоха", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Серско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година заедно с Дионисий Москов попада в заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на Света гора, а оттам през Цариград се прехвърля в България. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в Дупница.[6]
Почива през 1906 година на преклонна възраст, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов. Негов зет е войводата Георги Зимбилев.
Вижте още
Бележки
- ↑ Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38
- ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.
- ↑ Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.
- ↑ Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.