Бургас: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
'''Бургàс''' е град в Югоизточна [[България]], като също така е и [[Област Бургас|областен център]] на най-голямата по площ (7 748,1 км2) [[Област Бургас|област]] в България. Той е четвъртият по големина град в България и най-важният икономически, културен и административен център в цяла Югоизточна България. Тук се намира международното и първото по натовареност [[летище Бургас|летище]] и [[Пристанище Бургас|пристанището]] с най-голям товарооборот в България. На територията на Бургаска област, на няколко километра северно от града, се намира и "Лукойл-Нефтохим" – най-голямата химическа и нефтена рафинерия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Бургас е културен център с развит [[туризъм|морски туризъм]].
'''Бургàс''' е град в Югоизточна [[България]], като също така е и [[Област Бургас|областен център]] на най-голямата по площ (7 748,1 км2) [[Област Бургас|област]] в България. Той е четвъртият по големина град в България и най-важният икономически, културен и административен център в цяла Югоизточна България. Тук се намира международното и първото по натовареност [[летище Бургас|летище]] и [[Пристанище Бургас|пристанището]] с най-голям товарооборот в България. На територията на Бургаска област, на няколко километра северно от града, се намира и "Лукойл-Нефтохим" – най-голямата химическа и нефтена рафинерия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Бургас е културен център с развит [[туризъм|морски туризъм]].


Населението на град Бургас към февруари 2011 година е 201 966 .
Населението на град Бургас към февруари 2011 година е 200 271 .


== География ==
== География ==

Версия от 00:33, 14 октомври 2011

Бургас
Знаме
      
Герб
Общи данни
Население210 136 души[1] (15 март 2024 г.)
828 души/km²
Землище253,644 km²
Надм. височина30 m
Пощ. код8000/8034
Тел. код056
МПС кодА
ЕКАТТЕ07079
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Бургас
Димитър Николов
(ГЕРБ; 11 ноември 2007)
Адрес на общината
ул. „Александровска“ 26
тел.: 056 84-09-15
Е-поща: mayor@burgas.bg
Уебсайт: Община Бургас
Уебсайтwww.burgas.bg/en
Бургас в Общомедия
Снимка на Бургас от космоса

Бургàс е град в Югоизточна България, като също така е и областен център на най-голямата по площ (7 748,1 км2) област в България. Той е четвъртият по големина град в България и най-важният икономически, културен и административен център в цяла Югоизточна България. Тук се намира международното и първото по натовареност летище и пристанището с най-голям товарооборот в България. На територията на Бургаска област, на няколко километра северно от града, се намира и "Лукойл-Нефтохим" – най-голямата химическа и нефтена рафинерия на Балканския полуостров. Бургас е културен център с развит морски туризъм.

Населението на град Бургас към февруари 2011 година е 200 271 .

География

Географско положение

Град Бургас се намира в най-западната точка на Черно море, в едноименния Бургаски залив и в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Бургас е разположен на брега на Черно море и дава името на едноименния залив — най-големият и най-вдаденият в континента на Източното Черноморие. Бургас се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив, на 30 км от Слънчев бряг и на 350 км от Истанбул.

Заобиколен е от езерото Вая, Атанасовското езеро и Мандренското езеро. През Бургас минава паневропейски транспортен коридор 8[2]. В близост на 6.5 км от града се намира остров Света Анастасия. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 м се издига връх Върли бряг. Той е и най-високата точка на град Бургас.

Административно-териториално деление

Община Бургас е с 212 902 души население, но според някои експерти реалното население е около 300 000 души. В нея са обособени 16 териториални дирекции.

Освен централната част, градът има и следните квартали:

Бургас е разделен на шест Териториални Дирекции (ТД)[3]:

  • ТД "Възраждане", включваща к-с "Меден Рудник", кв. Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово
  • ТД "Изгрев" - к-с "Изгрев", к-с "Зорница", кв. Сарафово
  • ТД "Приморие" - ЦГЧ, к-с "Възраждане", кв. Крайморие, м. Ченгене скеле (Рибарско селище), Парк "Росенец", Алатепе
  • ТД "Освобождение" - к-с "Славейков", кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен
  • ТД "Зора" - к-с "Лазур", к-с "Бр. Миладинови"
  • ТД "Долно езерово" - кв. Долно езерово

От 2009 година се изготвя нов градоустройствен план, който да отвори града към морето и ще включва няколко нови жилищни комплекса.[4]

Климат

Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен (Cfa по Климатична класификация на Кьопен) сравнитлно по- равномерни валежи през четирите сезона и като цяло по-суха година в сравнение със средиземноморието на същите ширини. Лятото обикновено е дълго и сухо с максимални дневни температури над 20 C често срещащи се до ноември- декември. Зимите са влажни и меки в сравнение с вътещноста на страната. Средната годишна температура е 13-14 C, което позволява топло-любяща вечнозелена флора като морски бор, лаврови дървета, маслини, каменнен дъб и някои видове палма да се отглеждат в региона.

  Климатични данни за град Бургас 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 21 24 30 32 35 37 36 37 32 25 20 37
Средни максимални температури (°C) 6 8 11 15 21 26 28 28 24 19 12 8 17,16
Средни температури (°C) 3 4 7 11 16,5 21 23,5 23 19,5 15 9 5 13,12
Средни минимални температури (°C) 0 1 3 7 12 16 19 18 15 13 6 2 9,08
Абсолютни минимални температури (°C) −15 −13 −15 −2 0 7 10 10 1 −3 −8 −12 −15
Средни месечни валежи (mm) 25,1 24,1 33 34,9 30,4 34,7 26,4 20,9 29,7 41,1 44,2 32,8 377,3
Източник: http://weather.msn.com, http://www.weatherbase.com и http://www.weatherbase.com

История

Античност

Монета на император Александър Север в чест на поселението Деултум

Районът на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море, директорът на регионалния музей Цоня Дражева определя като „кръстопът на най-древните цивилизации“[5]. През 17 век е известен с имената Пиргос и Бургас.

Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други.

В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит.

Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.[6][7]

По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium), който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на провинция Хемимонтус. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.

Средновековие

През Средновековието на 11 км южно от днешния център е построена крепост. Тя е била разположена на полуостров Порос/Форос, край днешния квартал Крайморие. Отделни автори смятат, че Порос и Пиргос са една и съща крепост. Крепостта при Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница и е охранявала подстъпите към крепостите Девултум и Скафида и римския път Виа Понтика. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепостта и древно селище в близост до него, датиращо от късната античност (V век след Христа).[8]

Под османска власт

Най-ранният документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е от 1502 г. и го назовава "Пиргос". Това е важно указание, че името е съществувало отпреди нашествието и е заварено от османския завоевател. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на XVIII век. Чак до края на ХIХ век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос. През ХIХ век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.

С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следвашите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват. През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

ул. Александровска - 1906 г.
ул. Александровска днес

След Освобождението

Градът е освободен от османска власт на 6 февруари 1878 година от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души, основно турци, арменци, евреи, българи и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов. След подписването на Берлинския Договор Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По-голямата част от турското население се изселва в Османската империя, първоначално след Освобождението, а впоследствие и след Съединението на България.

На 29 януари 1895 година емигрантите от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество „Странджа“. [9]. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. [9]. На 2 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество.

Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През 1905 година е основана и Търговска гимназия, а през 1925 година се открива Държавното механо-техническо училище.

В следващите десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г. градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.[9] При избухването на Балканската война в 1912 година 65 души от Бургас са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.[9] Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона. [11]

Сградата на община Бургас

Македонските българи основават в Бургас Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонския младежки сговор „Пелистер“ и др.

През 1928 година Бургаският залив замръзва, което позволява преминаването до остров Света Анастасия с файтони.

Комунизъм

На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от Съветски войски. [12]

След Втората световна война по-голямата част от еврейското население се изселва в новосъздадената държава Израел.

По време на комунистичекото управление на БКП, Бургас е превърнат в индустриален център. Частните предприятия и фабрики са национализирани и са построени заводи, най-голям от които е бившият Нефто-химически комбинат.

От 1990 г.

През 2008 година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път[13].

Присъединяване на съседните села

Част от кварталите на Бургас

От 1 януари 1976 г. Бургас започва да присъединява съседни населени места, предимно села, като първото е Меден рудник. В следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия ж.к. Меден рудник.

Следва пауза от около 11 години, след което през периода 1987 — 2009 г. нови 7 населени села загубват статута си на села и стават част от града[14]. Те са различно отделечени от центъра на Бургас (вж. таблицата), причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток. Към 2007 г. част от бившите села (най-вече бившите бежански лагери) все още нямат канализация и асфалтирани улици[15]. От 2008 г. започва подобряване на инфраструктурата им[16].

Население 1985 1992 1999 2008 2009 Разстояние до ...
НСИ НСИ НСИ ГРАО НСИ ГРАО НСИ ГРАО Центъра на Бургас най-близката градска част към
дек. 2009
Бургас в граници до 1987 182 338[17]
Горно Езерово 1555[18] 10,3 km 5,5 km
Лозово 1146[19] 7,5 km 4,5 km
Крайморие 783[20] 11,4 km 8,4 km
Сарафово 2244[21] 9,2 km 6,3 km
Долно Езерово 5686[22] 9,4 km 6,5 km
Бургас в граници до 2008 195 686[23] 194 835[24]
211 383[25]
188 861[26]
203 843[27]
Ветрен 2188[28] 2208[29] 2327[30]
2330[25]
2173[31]
2215[27]
14 km 10,2 km
Банево 1457[32] 1547[33] 1591[34]
1634[25]
1776[35]
1694[27]
17,2 km 13,4 km
Бургас в граници след 2009
208 911[36]
Изглед към квартал Банево (снимка 2006 г.) присъединено през 2009 г.

Населението на Бургас към 4 декември 1985 г. по данни на НСИ е 182 338 жители. На 12.11.1987 г. са присъединени 4 села — с. Горно Езерово, с. Лозово, с. Крайморие и с. Сарафово. През 1991 г. е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души. С решение на Министерски съвет през 2009 година се одобрява решението на общинския съвет в Бургас за присъединяване на селата Банево и Ветрен.[37] След референдум, проведен на 23 август 2009 г., жителите на село Извор избират да преминат от община Созопол към община Бургас.Разстоянието от Бургас до Извор е 16 километра.

Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово и Крайморие са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13).

Нарастване на населението

Със своите над 200 000 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на НСИ към 1 януари 2009 г. Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 г. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация.

Въпреки намаляването на населението през последното десетилетие (1999-2009), от Освобождението на България до 2010 г. се наблюдава възходяща тенденция на нарастване на населението на град Бургас, като той е един от най-динамично развиващите се български градове (виж таблицата).

Население на Бургас по години (по различни източници)
Година 1878 1885–1892 1905[38] 1920 1946 1985[17] 1992[23] 1999 2008 2009
Брой 3000 5000[39] 10,703 21 170 44 440 182 338 195 686 194 835[24] 188 861[26]
постоянен 225 592[25] 213 475[27] 218 465[36]
настоящ 211 383[25] 203 843[27] 208 911[36]

Икономика и медии

Карта на петролопровода Бургас-Александруполис.
„Лукойл-Нефтохим“ - Бургас

Икономическа характеристика

Разположението на град Бургас не е само от голямо стратегическо значение, благодарение на него в града са развити всички видове транспорт (шосеен, железопътен, въздушен и воден).

Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, Бургас дава добри предпоставки за развитие на всякакъв вид индустрия. Според чуждестранни инвеститори предимствата на Бургас са сравнително добре развита инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия[40].

Пристанище Бургас е най-голямото пристанище на България и с най-голям товарооборот в България. Пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море. Причината бургаското пристанище да има най-голямо икономическо значение за страната е нефтеното пристанище „Росенец“, което обслужва 33% от товарооборота по море[41], както и големината на Бургаския залив.

В структурата на икономиката фигурираше доскоро предимно продукцията на химическата и нефтопреработвателната промишленост, на растениевъдството, дърводобивната и дървопреработвателната, рибната, шивашката, кабелната промишлености, както и производството на вина и спиртни напитки.

През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.[42] Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Стара Загора.

Търговията в града също е силно развита. В Бургас присъстват много търговски центрове и филиали на повечето търговски вериги.

Медии

Сред излизащите в Бургас печетни медии са:

  • Черноморски Фар, всекидневник
  • Бургас, Днес и Утре, всекидневник
  • Фактор, всекидневник
  • Компас, седмичник
  • Солено морско, седмичник
  • Ало Бургас, седминик
  • Море, списание
  • Вирджиния, списание

Сред локалните радио и телевизионни станции се откроява телевизия СКАТ, една от най-големите в България :

Образование

Бившата сграда на Бургаски свободен университет, настоящ окръжен съд

Университети

Бургас е известен със своя Университет "Асен Златаров", основан през 1963 г. като Висш химико-технологически институт, който включва в структурата си също 3 колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж.

В града се намира и едно от най-новите висши училища на Балканския полуостров — Бургаският свободен университет, създаден през 1991, който се отличава с новаторските си методи на преподаване и оригиналната си сграда, представляваща част от модерната архитектура в града.

Гимназии

  • Професионални Гимназии по:
    • Архитектура, строителство и геодезия;
    • Механоелектротехника и електроника;
    • Морско корабоплаване и риболов „Св. Никола“;
    • Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“;
    • Химични Технологии „Акад. Н. Д. Зелински“;
    • Електроника и електротехника „Константин Фотинов“;
    • Дървообработване „Георги Кондолов“;
    • Сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“;
    • Транспорт.
  • Основни и средни училища:
  • ОУ „Антон Страшимиров“;
  • ОУ „Братя Миладинови“;
  • ОУ „Васил Априлов“;
  • ОУ „Васил Левски“;
  • ОУ „Георги Бенковски“;
  • ОУ „Елин Пелин“;
  • ОУ „Любен Каравелов“;
  • ОУ „Найден Геров“;
  • ОУ „П. Р. Славейков“;
  • ОУ „Пейо Яворов“;
  • ОУ „Св. Климент Охридски“;
  • ОУ „Свети Княз Борис I“;
  • ОУ „Христо Ботев“;
  • СОУ „Димчо Дебелянов“;
  • СОУ „Добри Чинтулов“;
  • СОУ „Иван Вазов“;
  • СОУ „Йордан Йовков“;
  • СОУ „Св. св. Кирил и Методий“;
  • СОУ „Константин Петканов“;
  • СОУ „Константин Преславски“;
  • СОУ „Никола Вапцаров“;
  • СОУ „Петко Росен“.

Културни и природни забележителности

Бургаският мост
Морската градина на Бургас, поглед от моста
Репетиция в летния театър в бургаската моркса градина
Сградата на Оперно–филхармонично дружество „Бургас“

Бургас е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с казиното и „мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от столицата София, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.

Забележителности

  • Морско казино „Бургас“
  • Сградата на митницата от 1921 (национален паметник на културата, преди Пристанищна администрация Бургас) по проект на Георги Фингов
  • Градска галерия, (бивша синагога) по проект на Фридрих Грюнангер
  • Драматичен театър „Адриана Будевска“;
  • Театър за драма, опера и балет (Бургаска опера) [3];
  • Държавен куклен театър;
  • Бургаска филхармония;
  • Морска градина;
    • Летен театър;
    • Лятна естрада „Охлюва“;
    • Бургаският Мост (Официална височина 22м-гъбка),(1 етаж - 6,19м),2 етаж - 15,3м)
  • Концертна зала „Ив. Вулпе“;
  • Културен Дом на Нефтохимика;
  • Гарнизонен военен клуб;
  • Младежки културен център;
  • Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“;
  • Православен храм „Св. Иван Рилски“;
  • Православен храм „Св. Богородица“;
  • Православен храм „Св. Атанасий“;
  • Православен храм „Св. Троица“;
  • манастир „Св. Богородица“
  • Арменска апостолическа църква „Св. Хач“;
  • Регионална библиотека „П. К. Яворов“ [4].
  • Сградата на Общината


Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци.

В близост се намират някои древни селища, останки от древни цивилизации и култури. Най-големите от тях са: Несебър (Месембрия), където се намират едни от най-старите църкви по нашите земи; Созопол (Аполония); Поморие (Анхиало); Деултум (близо до с.Дебелт); крепостта Русокастро; Бегликташ — древно тракийско светилище (близо до Приморско) и др.

Защитени зони

Спорт

Файл:Stadium Lazur.jpg
Стадион "Лазур".
Парапланеризъм в морската градина на Бургас.
Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс Бургас.

Футбол

В Бургас има няколко стадиона: „Черноморец“ и „Лазур“, стадионите на Черноморец, „Червено знаме“, стадионът на Нефтохимик намиращ се в кв. „Долно езерово“ както и други по-малки.

Парапланеризъм

Бургас предоставя отлични възможности за практикуване на парапланеризъм. Морската градина на Бургас предлага чудесни условия за склоново реене при източен вятър или морски бриз. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Стартът е изчистен и парапланерът се разпъва спокойно, като по време на полет парапланерът може да се издигне до около 100 м над морето. Стартът в местността „Шилото“ се намира на километър от бургаския ж.к. „Меден рудник“. Мястото за излитане (220 м н.в.) е голямо и чисто със северозападно изложение, като предоставя много добри условия за склоново и термично реене.

Други

  • Колоездачен Клуб Бургас е създаден пред далечната 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански п-в. Последното отличие, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година.
  • Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"
  • Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"
  • Боксов клуб „Победа — Черноморец“ – Бургас
  • Езда — Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс в Бургас е открит през 2006 г. в парк „Езеро“, до тенискортовете. Хиподрумът е разположен върху площ 20 дка и разполага с конюшня от 29 бокса, построена съобразно съвременните изисквания за отглеждане на спортни коне. Оборудвана е с напълно автоматизирана система за поене на животните и събиране на отпадъците. Има открит пясъчен плац с размери 60/70 метра и осветление с възможност за вечерна езда. 40 коня и 10 понита се отглеждат в комплекса.

Спортни зали

Редовни събития

  • Март
    Международен кинофестивал „София филм фест — На брега
  • Април
    Национален конкурс за млади изпълнители на българска популярна песен „Сезони“ — Годишни музикални награди
  • Май
    Национален литературен конкурс „Петя Дубарова
    Флора Пролет
    Международен театрален фестивал „Ерата на Водолея“
  • Юни
    Международен турнир по спортни танци — IDSF INTERNATIONAL OPEN -Burgas Cup
    Конкурс „Градините на Сарафово — Бургас — лято, море“
    Летни културни празници „Бургас — лято, море“
    Фестивал на оперната и класическата музика в памет на диригента Емил Чакъров
  • Юли
    Национален конкурс за млади изпълнители на българска популярна песен „Сезони“ — Пролет-Лято
  • Август
    Национална седмица на морето
    Национален конкурс за забавна песен „Бургас и морето
    Международен фолклорен фестивал
    Музикален фестивал Spirit of Burgas
  • Септември
    Международен театрален фестивал „На брега
    Флора Есен
  • Октомври
    Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Сезони“ — есен-зима
  • Декември
    6 декемвриПразник на св. Николай чудотворец и ден на Бургас

Spirit of Burgas

Spirit of Burgas (на български: „Духът на Бургас“) е музикален фестивал за българска и интернационална музика, който се провежда всяка година през втората седмица на август. Първото издание на фестивала бе през 2008 година.

Международно сътрудничество

Чуждестранни консулства

Градът е седалище на консулства от следните държави:

Побратимени градове

Бургас е побратимен град със следните градове[43]:

Личности, свързани с Бургас

Литература

  • Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1

Галерия

Панорама на Бургас от пътя за Твърдица. Вляво — яз. Мандра, вдясно — Черно море и пристанище Бургас.
Панорама на Бургас от пътя за Твърдица. Вляво — яз. Мандра, вдясно — Черно море и пристанище Бургас.
Панорама на Бургас от 13-ия етаж на блок 4 в ж.к. «П. Р. Славейков».
Панорама на Бургас от 13-ия етаж на блок 4 в ж.к. «П. Р. Славейков».

Външни препратки

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Шаблон:En икона [1]
  3. http://www.burgas.bg/bg/info/index/150
  4. http://www.bourgas.org/bourgas-news-13688-bg.html, http://www.bourgas.org/bourgas-news-18335-bg.html
  5. Burgas - Бургас – кръстопът на най-древните цивиливации, darinews.net;Уникална находка преобръща историята на Бургас, dnes.bg
  6. Източник: Дарик. Бг
  7. Уникална находка преобръща историята на Бургас, Източник: dnes.bg
  8. Бургас откри своя древен символ, dariknews.bg,
  9. а б в г 110 години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  11. Забележка: изселването на местно гръцко население от района на Бургас обхваща в основни линии периода от 1906 г. до средата на 20-те години на XX век. Не може да се твърди, че гърците са отишли на мястото на изселените българи, защото при първоначалното изселване през 1906 г. все още не е имало български земи под гръцка власт. Така че първъта вълна се изселва в днешна Централна Гърция. След 1914 г. изселванията са насочени главно към Егейска Македония. След 1920 г. с предаването на Беломорска Тракия на Гърция част от гръцкото население от района на българското Черноморие е заселено и в Западна /Беломорска/ Тракия. Като пример може да се посочи гръцкото население на с.Свети Влас, което е заселено през 20-те години на XX век в село Чадърли, Гюмюрджинско /днес Стрими, община Сапес /Шапчи/, обл. Родопи/, където са заселени и гърци от Лозенградско /Странджанско/ и от Мала Азия.
  12. Хронология 1944-1947: 9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация....Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.
  13. Първо "виртуално дело" в България, www.mediapool.bg, 8 Декември 2009
  14. НСИ. Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28.12.2009 г. // Национален регистър на населените места. посочва имената на 7 присъединени селища
  15. 1. Програма на ГЕРБ Бургас за местно самоуправление 2007 — 2011 г. (pdf) // с. 18 и др. Посетен на 2009-12-28. Необходимо е ускорено решаване на проблемите на бишвите села, които вече са крайградски квартали — недовършени и неасфалтирани улици, липса на канализация, недостатъчно, неработещо или липсващо улично осветление, телефонизация, транспорт.
    2. Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ. Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 // сайт на РИОСВ Бургас, 2007. Посетен на 2009-12-28. В селото [Ветрен] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.
    3. CPM Consulting, гр. Варна. План за развитие на Община Бургас през периода 2007 — 2013 г. (pdf) // Виртуален консултативен център. Посетен на 2009-12-28. Съгласно таблиците (стр. 32) колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване. „Процесът на изграждане на канализационни системи е значително изостанал в някои квартали на Бургас: Г. Езерово, Крайморие, Лозово.“
  16. Нова канализация в Лозово // Бургас Новини. 2009-04-29. Посетен на 2009-12-28. Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои.- Д. Николов, кмет на Бургас
  17. а б НСИ. „Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12,11,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 182 338
  18. НСИ. „Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 1555
  19. НСИ. „Справка за с. Лозово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 1146
  20. НСИ. „Справка за с. Крайморие“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 783
  21. НСИ. „Справка за с. Сарафово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 2244
  22. НСИ. „Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26,08,1991 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 5686
  23. а б НСИ. Териториални единици по избрани критерии // Национален регистър на населените места. Посетен на 2010-01-22. Население (към 04.12.1992) 195686
  24. а б НСИ. „Справка за гр. Бургас“ при промяна в АТ принадлежност към 04,08,2000 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-29. Население към 31,12,1999: 194 835
  25. а б в г д ГРАО. Таблици на населението по адрес и местожителство // 01 1999. Посетен на 2009-12-28. Според таблицата с. Банево има 1634 д. по настоящ адрес, с. Ветрен — 2330 н.адр., а гр. Бургас — 211 383 д. по настоящ и 225 592 по постоянен адрес.
  26. а б НСИ. „Справка за гр. Бургас“ при присъединяването на Банево и Ветрен към 14,02,2009 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 31,12,2008: 188 861
  27. а б в г д ГРАО. Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес // 02 2008. Посетен на 2009-12-28. Според таблицата с. Банево има 1694 д. по настоящ адрес, с. Ветрен — 2215, а гр. Бургас — 203 843. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „grao2008“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  28. НСИ. „Справка за с. Ветрен“ при промяна на АТУ към 01,09,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-29. Население към 04,12,1985: 2188
  29. НСИ. Териториални единици по избрани критерии // Национален регистър на населените места. Посетен на 2010-01-22. Население (към 04.12.1992) 2208
  30. НСИ. „Справка за с. Ветрен“ при промяна в АТ принадлежност към 04,08,2000 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-29. Население към 31,12,1999: 2327
  31. НСИ. „Справка за с. Ветрен“ при присъединяването му към 14,02,2009 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 31,12,2008: 2173
  32. НСИ. „Справка за с. Банево“ при промяна в АТУ към към 01,09,1987 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-29. Население към 04,12,1985: 1457
  33. НСИ. Териториални единици по избрани критерии // Национален регистър на населените места. Посетен на 2010-01-22. Население (към 04.12.1992) 1547
  34. НСИ. „Справка за с. Банево“ при промяна в АТ принадлежност към 04,08,2000 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-29. Население към 31,12,1999: 1591
  35. НСИ. „Справка за с. Банево“ при присъединяването му към 14,02,2009 г. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 31,12,2008: 1776
  36. а б в ГРАО. Таблици на населението по по постоянен и настоящ адрес // 12 2009. Посетен на 2009-12-29. Според таблицата гр. Бургас има 208 911 д. по настоящ адрес. Внимание: всяко тримесечие на този адрес се публикуват нови данни, а данните за 2009 ще трябва да се търсят на архива за 2009 г., вероятно на адрес http://grao.bg/tna/t41-2009.txt.
  37. Димитров, Станимир. Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас // Дарик Бургас. 2009-01-29. Посетен на 2009-12-28. Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 г. Ветрен има повече от 2300, а Банево 1500 жители.
  38. Burgas In: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 3. Leipzig 1905, S. 619.
  39. Шаблон:De икона http://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=102971
  40. Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината: „ според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е «напълно завършено пристанище», разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30,09,2008.
  41. [2]
  42. http://www.burgasnews.com/content/view/24641/492/ През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.
  43. Побратимени градове