Пенчо Пенев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
SilentShout (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 193.43.26.107 (б.), към версия на ShadeOfGrey |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Пенчо Стоянов Пенев''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), днес [[Българска социалистическа партия]] (БСП). Той е [[министър на правосъдието]] (1990, 1990-1991) и [[министър на вътрешните работи]] (1990) на България и член на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] (1991-1997). |
|||
'''Пенчо Стоянов Пенев''' е роден на 7 юли 1947 г. в Кюстендил. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е дългогодишен съдия, ръководител на наказателна колегия в Софийския районен съд, заместник-председател и ръководител на гражданска колегия на Софийския окръжен съд, ръководител на направление в Министерството на правосъдието, министър на правосъдието и на вътрешните работи, член на Конституционния съд, депутат във Великото народно събрание, директор на Националния институт по правосъдие, университетски преподавател. Автор е на книги в областта на гражданското, облигационното и конституционното право. |
|||
На 06 Юли 2011 г. Президентът на Република България издава указ за награждаване на проф. д-р Пенчо Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие, за особено значимия му принос за развитието на науката и образованието. Цялостната професионална и обществена дейност на проф. д-р Пенчо Пенев е значим принос за укрепване на демократичните институции и за защита правата на човека в България. |
|||
== Биография == |
|||
Пенчо Пенев е роден на [[7 юли]] [[1947]] година в [[Кюстендил]]. През 1970 година завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. От 1971 до 1983 година е [[съдия]] в [[София]], като достига до поста заместник-председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1987 година е хоноруван преподавател по вещно и облигационно право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация. От 1980 година е член на БКП. След 1983 година е чиновник в Министерството на правосъдието.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> |
|||
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в [[Правителство на България (76)|първото правителство]] на [[Андрей Луканов]], избран е за член на Висшия съвет на БСП. През септември същата година оглавява вътрешното министерство след избора на [[Атанас Семерджиев]] за вицепрезидент и остава на този пост и при [[Правителство на България (77)|втория кабинет]] на Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното [[Правителство на България (78)|правителство]] на [[Димитър Попов]]. След смяната на правителството става член на Конституционния съд, където остава до 1997 година.<ref name="ташев"/> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:49, 18 октомври 2011
| Пенчо Пенев | |
| български юрист и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Народен представител в: VII ВНС | |
Пенчо Стоянов Пенев е български юрист и политик от Българската комунистическа партия (БКП), днес Българска социалистическа партия (БСП). Той е министър на правосъдието (1990, 1990-1991) и министър на вътрешните работи (1990) на България и член на Конституционния съд (1991-1997).
Биография
Пенчо Пенев е роден на 7 юли 1947 година в Кюстендил. През 1970 година завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София, като достига до поста заместник-председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1987 година е хоноруван преподавател по вещно и облигационно право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация. От 1980 година е член на БКП. След 1983 година е чиновник в Министерството на правосъдието.[1]
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е за член на Висшия съвет на БСП. През септември същата година оглавява вътрешното министерство след избора на Атанас Семерджиев за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов. След смяната на правителството става член на Конституционния съд, където остава до 1997 година.[1]
Източници
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Светла Даскалова | → | министър на правосъдието (8 февруари 1990 – 5 септември 1990) | → | Ангел Джамбазов |
| Ангел Джамбазов | → | министър на правосъдието (20 декември 1990 – 8 ноември 1991) | → | Светослав Лучников |
| |||||||||||||||