Римски терми (Варна)

Римски терми, Варна
Тепидариумът на баните
Местоположение	Варна, България
Тематика	история
Работно време
Лятно работно време	април – октомври 10.00 - 17.00, (почивни дни: понеделник, 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно време	ноември – март с предварителна заявка (почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
Адрес	Ул. "Сан Стефано" Варна 9000
Телефон	(052) 68-10-30 Тел. централа (052) 68-10-11
Сайт	http://www.amvarna.com
43.2, 27.918056 Местоположение във Варна
Римски терми, Варна в Общомедия

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия, но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.

Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята Шкорпил.

При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.

В ХІХ в. подземията на термите са ползвани като затвор наречен от турците Ичкале. Стамболовистите затварят и изтезават тук в 1892 г. Петко войвода.

Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.

Външни препратки

• Официален сайт
• Римските терми (varna-bg.com)
• Римските терми (varna.info.bg)

Източници

Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна

• Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960
• Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998
• Георгиев, П. Римски терми, 1984
• Георгиев, П.Римските терми на Одесос, 2006

Галерия

• 
  Край термите е сниман известният филм "Капитан Петко Войвода"
• 
  Църквата "Св. Атанасий", построена край руините, е била център на митрополия в древността
• 
  Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми /бани/ са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертава внушителна постройка вдигната на повече от 7000 м2 площ. Руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки. Още в 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка. Огромна заслуга за събуждане на научния интерес към тази старина и за запазването й имат братята Шкорпил - пионери

на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей. Те смятат, че останките са от ранновизантийска сграда. Карел Шкорпил е инициатор и на първите укрепителни работи по най-високо издигащия се над терена фрагмент от стена, наречен от варненци „Римската кула" - име, с което руините бяха известни преди цялостното разкриване на старината . Наблюденията и изследванията на споменатите учени са били затруднени от насипа, образувал се върху термите след тяхното разрушаване. Мястото бе напълно застроено с жилищни сгради. Разкопките, които Археологическият музей във Варна проведе от 1959 до 1971 г. под ръководството на М. Мирчев, откриха основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещения 1,Н,Ш и С, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясниха предназначението на сградата и установиха епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са били построени към края на II - началото на III в. Намерените в канализацията монети потвърдиха тази датировка най-ранните от тях са сечени при император Септимий Север /193-211/, а най-късната - от времето на император Тацит /275/. Така бе установено, че термите са функционирали до към края на III в. Историческите и археологическите данни сочат, че през относително мирния II в. Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и на римската провинция Долна Мизия. Към края на века забогателият и процъфтяващ град очевидно е имал средства за огромния за времето си строеж, както и за поддържането на термите.

Сградата има почти симетричен план. Разкопаната част обхва ща всички главни бански помещения. През два входа, разположе ни на северната фасада, влизали посетителите. Широки и удобни стълби водели в преддверия /У/, чието предназначение било да предпазват съблекалните от проникването на студен въздух. От преддверията посетителите преминавали в съблекалните - аподи терии /А/, /1,4/. Тези зали са достатъчно големи, за да поберат многобройната публика и да й осигурят необходимите удобства. Някои от робите, придружаващи господарите с и, оставали обик новено в аподитериите, за да пазят дрехите и скъпоценностите. В стените на помещенията личат отворите за чешми. Най-високата запазена част от сградата - т.нар. Римска кула е една от стените на западния аподитерий. Залите са били облицовани с мраморни плочи. Белотата на мрамора подчертавала пъстроцвет-ните стенни мозаечни пана . След излизане от аподитерия посетителите имали възможност да направят т.нар. кратка баня или да се насладят на процеса на къпането, като преминат през всички помещения. При кратката баня те минавали през помещения I, П, III и С. I и II са малки фригидарии - зали за къпане със студена вода, а III е малък тепидарий - зала за къпане с топла вода. В трите зали посетителите се подготвяли за основното изкъпване, което ставало в калдария /С/ - залата за къпане с гореща вода /5/. Постепенният преход от хладния аподитерий през фригидария и тепидария подготвял тялото за горещия въздух и вода в калдария. В него има три басейна - един в абсидата и два по надлъжните стени. Басейните са непосредствено свързани с котелните помещения /К/, /7/, където се загрявала водата. След изкъпването в калдария посетителите на „кратката" баня се връщали в аподитерия. Симетричното разположение на помещенията А, I, II и III в източната и западната половина на сградата давало възможност два потока от къпещи се да ползуват едновременно банята. Пълното използуване на термите не се различавало в първата си част от „кратката" баня. Но след изкъпването в калдария посетителите преминавали в същинския тепидарий /Т/, /9/, а оттам - в същинския фригидарий /р/. Тези две помещения имат по два басейна на късите си стени, пълнени съответно с топла и студена вода. Преминаването през тях освежавало тялото и осигурявало постепенен преход от топлите към студените помещения на термите. В басейните са запазени отпечатъци и малки фрагменти от мраморните облицовъчни плочи. В тепидария и фригидария са намерени голям брой архитектурни детайли, свидетелствуващи за великолепието и богатството на вътрешната украса на термите. В тези зали е имало мраморни и гранитни колони, увенчани с изящни римокоринтски капители/10/. Профилирани мраморни корнизи заобикаляли горната част на стените/11/. Разположението на помещенията в одесоските терми отговаря напълно на препоръките на римския архитект Витрувий, според който топлите помещения трябвало да имат южно изложение, а в централната част от южната фасада да бъде калдарият. Посещаването на термите било част от всекидневието на римските граждани.Те прекарвали тук много часове, най-често следобед. Ето защоза тях било важно не само залите за къпане да са удобни, но и останалите помещения да позволяват в тях да се чувстват добре. Освен бански помещения големите терми на римските градове, към които спадат и одесоските, имали и зали за гимнастика и спортни игри - палестри, зали за срещи и разговори, за почивка и пр. В тези помещения гражданите се срещали, разменяли мнения по интересуващи ги въпроси, сключвали сделки, спортували и почивали. Голямата зала /В/ на одесоските терми е служила за такива срещи и разговори /6/. При лошо време тя приютявала и желаещите да спортуват. Залата имала красиво и богато вътрешно оформление. Многобройни зидани колони - пиластри, носели кръстатите сводове на покритието и разчленявали дългите стени. По стените имало мозаечни пана и декоративни мраморни плочи. В четирите ъгъла на залата има големи засводени кръгли пространства - екседри, в които са намерили място чешми или фонтани. В тази зала е била издигната вероятно статуята на Клавдий Аквила - виден одесоски магистрат, организирал големите спортни игри на Одесос - Дарзалеите, посветени на бога покровител на града - Дарзалас. Постаментът на статуята бе намерен до тази зала. Сравняването на одесоските терми с подобни сгради в други градове на Римската империя позволява да се заключи, че те са имали освен зала В и истинска палестра. Палестрите на термите били просторни открити дворове, оградени от колонади и магазини, обслужващи посетителите. Може да се предполага, че палестрата на одесоските терми трябва да е била на север от проучения район. За това говори и откритият ред от магазини по северната фасада на сградата. Те били отворени на север към палестрата, а един от тях се свързвал със зала В чрез стълба. Палестрата и зала В са превръщали одесоските терми в своеобразен клуб на града. Наличието на такива помещения дава основание термите да бъдат наречени „покрит форум", т.е. - център на обществения градски живот. Освен споменатите помещения одесоските терми имали, както и всички други съоръжения от този вид, и други помещения, които оставали скрити за погледа на богатите посетители. Но без тези помещения и без труда на робите в тях термите не биха работили. Около разкритата част на сградата минават подземни галерии /О/. Северната е чисто конструктивна и не е била използувана за някакви определени функции. Тя е носела тежестта на масивната северна фасада и на магазините пред нея. В южната галерия е бил разположен префурниумът /Р/ - мястото на пещите/8/, загряващи водата и въздуха в топлите помещения, които имали двоен под. Горният бил носен от вертикално поставени глинени тръби. Пространството между двата пода е било свързано с префурниума със засводени коридори. По тях горещият въздух от пещите преминавал между глинените тръби и затоплял пода. Горещ въздух циркулирал и в празното пространство между стените и мраморната им облицовка, затопляйки помещенията до желаната степен. Под подовете на всички топли зали - III, С и II /вж. приложената схема/ са открити тръби, носещи двоен под, т. нар. хипокауст. В източното помещение III хипокаустът е разкрит напълно. Източната галерия вероятно била използувана като склад. Същото предназначение имала и западната галерия. Тя е двойна, засводена, с измазани с хоросанова мазилка стени/12/. Тук са открити многобройни графити - врязани в мазилката рисунки и надписи. Интерес представляват рисунките на кораби, открити в една ниша на галерията. Освен складове в галерията се намирали вероятно и помещенията за персонала на термите. В южния край на галерията е разположена латрината /Ь/ - тоалетното помещение на термите. По хоросановата мазилка на стените й са запазени останки от стенописи - геометричен орнамент, рисуван с червена боя. Седалките и подът на латрината са от мраморни плочи. Две статуарни изображения на делфини украсяват местата, откъдето е идвала чиста вода. Над северната, източната и западната галерия са били разположени ред магазини и лавки, обслужващи посетителите на термите. Някои от тези помещения са били отделени вероятно и за администрацията на термите. Стените на монументалната сграда са запазени днес на височина до 18 м. Предполагаемата им височина е била около 20 м. Градежът е от камъни и тухли /3,13/. Стълбите, вратите и праговете са изработени от големи каменни блокове/14/. На прага на източното преддверие към зала В личи мястото, където е била закрепена двукрила врата. Прави впечатление, че за да се избегне течението при нахлуването на студен въздух, вратите не са разположени една срещу друга. Освен споменатия постамент на статуята на Клавдий Аквила, при разкопките са намерени и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий. Те украсявали залите и им придавали тържествен вид. Не са били забравени и здравеносните божества покровители - Асклепий и Хигия. Както личи от намерените там многобройни надписи, те са имали светилище в северозападната част на термите. При разкопките са открити и няколко фрагмента от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл. Този бог е бил почитан и като покровител на изворите. Големите терми на Одесос са имали нужда от значително количество вода. На север от проучения район, в предполагаемата палестра,е била открита голяма, вкопана в земята цистерна за вода, измазана с водонепропускащ хоросан. В термите са намерени каменни корита на водопровод. Над свода на префурниума са запазени няколко каменни плочи от тераса, която е служила като място за разходка на посетителите. По нейния външен край е имало улей, по който водата е стигала до котлите за затопляне. На няколко места в стените на термите/ в залите А, Т, Р, В/ са открити керамични тръби, които отвеждали водата до чешмите и басейните. Огромното количество дърва, необходимо всекидневно за затоплянето на термите, било складирано в галериите около сградата. Под нивото на пода Подът на каналите е застлан с квадратни тухли. Двете разклонения на канализацията, с наклон на пода към юг, са отвеждали изпол-зуваната вода към морето. На юг от термите вероятно се намирал стопански двор, който облекчавал тяхното обслужване. При разкопките тук бе намерен дебел пласт пепел, префурниума има вход, използуван от огнярите. Дъждовната вода от покрива на сградата била отвеждана в подземната канализация чрез вертикално поставени в зидовете тръби. Вентилацията на помещенията и галериите ставала през прозорци, отдушници и комини. Открит е един комин / сега зазидан/ до котелното помещение. Помещенията на термите са така свързани помежду си, че изключват едновременното използуване на банята от мъже и жени. Вероятно те са посещавали термите в различни дни от седмицата. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забеле- жителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през 2- 3 в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя. По своя план те напомнят най- известните терми, построени в столицата от императорите Каракала и Диоклетиан и свидетелствуват за важното място на Одесос в живота на балканските провинции. Термите дават представа за архитектурния облик на града, а находките, открити при разкопките им за всекидневния живот на гражданите му. Сравнително краткото използуване на термите може да се обясни с настъпилата през IIIв. социална, военна и политическа криза в Римската империя, коятс не пощадила и Одесос. През IV в. градът очевидно не оил вече в състояние да поддържа това твърде скъпо струващо съоръжение. В настъпилите неблагоприятни години термите били изоставени. Последвало частичното им разрушаване и отнасянето на строителни материали и декоративни елементи за вторичното им използуване в строежа на други сгради, между които и малкйте терми на Одесос от IV век.