Гундовалд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:49, 31 октомври 2011

Гундовалд също Баломер (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-fr; † 585) е през 584 или 585 г. като узурпатор крал на Аквитания.

Той твърди, че е извънбрачен син на Хлотар I. Това не се признава и след като му остригват косата той бяга през Италия в Константинопол, където византийският император го приютява. През 581 г. група от благородници иска той да се върне. С финансовата помощ на император Маврикий, Гундовалд се връща 582/583 г. като претендент в царството. Гундовалд превзема с войската си някои градове в южна Галия и се провъзглася за крал. През 585 г. Гунтрам I, крал на Бургундия от рода на Меровингите и легитимен син на Хлотар I, го хваща и убива в Comminges.

Литература

Bernard S. Bachrach, The Anatomy of a Little War. A Diplomatic and Military History of the Gundovald Affair (568–586). Boulder 1994, ISBN 0-8133-1492-5.
Walter Goffart, Byzantine Policy in the West under Tiberius II and Maurice. The pretenders Hermenegild and Gundovald (579-585). In: Traditio 13, 1957, S. 73-118.
Martina Hartmann, Aufbruch ins Mittelalter. Die Zeit der Merowinger. Darmstadt 2003, ISBN 3-89678-484-6.
Marc Widdowson, Merovingian Partitions. A „Genealogical Charter“? In: Early Medieval Europe 17, 2009, S. 1–22.
Constantin Zuckerman, Qui a rappelé en Gaule le Ballomer Gundovald?. In: Francia 25, 1998, S. 1-18.

Външни препратки

Григорий Турски, Decem libri historiarum (Historiae) - Buch VII, wikisource.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Гундовалд''' също '''Баломер''' ({{lang-la|Gundowald, Gundobald, Gundovald, Gondovald; Ballomer}}; {{lang-fr|Gombaud}}; † [[585]]) е през [[584]] или [[585]] г. като [[узурпатор]] [[крал]] на [[Аквитания]].
-Той твърди, че е извънбрачен син на [[Хлотар I]].  Това не се признава и след като му остригват косата той бяга през Италия в [[Константинопол]], където [[Византия|византийският]] император го приютява. През 581 г. група от благородници иска той да се върне. С финансовата помощ на император [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]], Гундовалд се връща 582/583 г. като претендент в царството. Гундовалд превзема с войската си някои градове в южна [[Галия]] и се провъзглася за крал.  През 585 г. [[Гунтрам I]], крал на [[Бургундия]], от рода на [[Меровинги]]те и легитимен син на Хлотар I, го хваща и убива в ''Comminges''.
+Той твърди, че е извънбрачен син на [[Хлотар I]].  Това не се признава и след като му остригват косата той бяга през Италия в [[Константинопол]], където [[Византия|византийският]] император го приютява. През 581 г. група от благородници иска той да се върне. С финансовата помощ на император [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]], Гундовалд се връща 582/583 г. като претендент в царството. Гундовалд превзема с войската си някои градове в южна [[Галия]] и се провъзглася за крал.  През 585 г. [[Гунтрам I]], крал на [[Бургундия]] от рода на [[Меровинги]]те и легитимен син на Хлотар I, го хваща и убива в ''Comminges''.
-[[Хлотар I]]
 == Литература ==
@@ Ред 8: / Ред 7: @@
 * Walter Goffart, ''Byzantine Policy in the West under Tiberius II and Maurice. The pretenders Hermenegild and Gundovald (579-585)''. In: ''Traditio'' 13, 1957,  S. 73-118.
 * Martina Hartmann, ''Aufbruch ins Mittelalter. Die Zeit der Merowinger''. Darmstadt 2003, ISBN 3-89678-484-6.
-* Marc Widdowson, ''Merovingian Partitions. A „Genealogical Charter“?'' In: ''[[Early Medieval Europe]]'' 17, 2009, S. 1–22.
+* Marc Widdowson, ''Merovingian Partitions. A „Genealogical Charter“?'' In: ''Early Medieval Europe'' 17, 2009, S. 1–22.
 * Constantin Zuckerman, ''Qui a rappelé en Gaule le ''Ballomer'' Gundovald?''. In: ''Francia'' 25, 1998, S. 1-18.