Диодор Сицилийски: Разлика между версии
HerculeBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Промяна: ka:დიოდორე სიცილიელი |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: hu:Diodórosz (történetíró) |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
[[he:דיודורוס סיקולוס]] |
[[he:דיודורוס סיקולוס]] |
||
[[hr:Diodor sa Sicilije]] |
[[hr:Diodor sa Sicilije]] |
||
[[hu:Diodórosz (történetíró)]] |
|||
[[hy:Դիոդորոս Սիկիլիացի]] |
[[hy:Դիոդորոս Սիկիլիացի]] |
||
[[id:Diodoros Sikolos]] |
[[id:Diodoros Sikolos]] |
||
Версия от 16:15, 1 ноември 2011
| Диодор Сицилийски Διόδωρος Σικελιώτης | |
| древногръцки историк | |
 | |
| Роден |
около 90 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | ок. 35 пр.н.е.
|
| Диодор Сицилийски в Общомедия | |
Диодор Сицилийски е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги, разделени в три части. Често е наричан "александрийски граматик" заради работата си в Александрийската билиотека.
В младежките си години предприел пътешествие до Европа, Мала Азия и Южна Африка. Дълго останал в Рим. В периода между 60-56 пр.н.е. живял в Александрия. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд. Първата част на творбата е с географска тематика и описва историята и културата на Египет (книга I), на Месопотамия, Индия, Скития и Арабия (II), на Северна Африка (III) и на Гърция и Европа (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от Троянската война до смъртта на Александър Велики. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на диадохите до или 60 пр.н.е., или началото на войните на Юлий Цезар в Галия (45 пр.н.е.). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси.
Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на Асирия и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на Ктесий, за Египет на Хекатей от Абдера, за Индия - на Мегастен, за Гърция - на Ефор и някои от историците на Александър Македонски. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като Фабий Пиктор. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на Филип Македонски, епохата след смъртта на Александър Македонски, историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на Тит Ливий. Диодор Сицилийски е писал на койне (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби.