Диодор Сицилийски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
HerculeBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Промяна: ka:დიოდორე სიცილიელი
Rezabot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: hu:Diodórosz (történetíró)
Ред 37: Ред 37:
[[he:דיודורוס סיקולוס]]
[[he:דיודורוס סיקולוס]]
[[hr:Diodor sa Sicilije]]
[[hr:Diodor sa Sicilije]]
[[hu:Diodórosz (történetíró)]]
[[hy:Դիոդորոս Սիկիլիացի]]
[[hy:Դիոդորոս Սիկիլիացի]]
[[id:Diodoros Sikolos]]
[[id:Diodoros Sikolos]]

Версия от 16:15, 1 ноември 2011

Диодор Сицилийски
Διόδωρος Σικελιώτης
древногръцки историк

Роден
около 90 г. пр.н.е.
Починал
Диодор Сицилийски в Общомедия

Диодор Сицилийски е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги, разделени в три части. Често е наричан "александрийски граматик" заради работата си в Александрийската билиотека.

В младежките си години предприел пътешествие до Европа, Мала Азия и Южна Африка. Дълго останал в Рим. В периода между 60-56 пр.н.е. живял в Александрия. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд. Първата част на творбата е с географска тематика и описва историята и културата на Египет (книга I), на Месопотамия, Индия, Скития и Арабия (II), на Северна Африка (III) и на Гърция и Европа (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от Троянската война до смъртта на Александър Велики. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на диадохите до или 60 пр.н.е., или началото на войните на Юлий Цезар в Галия (45 пр.н.е.). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси.

Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на Асирия и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на Ктесий, за Египет на Хекатей от Абдера, за Индия - на Мегастен, за Гърция - на Ефор и някои от историците на Александър Македонски. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като Фабий Пиктор. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на Филип Македонски, епохата след смъртта на Александър Македонски, историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на Тит Ливий. Диодор Сицилийски е писал на койне (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби.