Общност за развитие на държавите от Южна Африка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zorrobot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Добавяне: da:Southern African Development Community
м r2.7.1) (Робот Добавяне: nso:Southern African Development Community
Ред 113: Ред 113:
[[nl:Ontwikkelingsgemeenschap van Zuidelijk Afrika]]
[[nl:Ontwikkelingsgemeenschap van Zuidelijk Afrika]]
[[no:Samarbeidsorganisasjonen for det sørlige Afrika]]
[[no:Samarbeidsorganisasjonen for det sørlige Afrika]]
[[nso:Southern African Development Community]]
[[pl:Wspólnota Rozwoju Afryki Południowej]]
[[pl:Wspólnota Rozwoju Afryki Południowej]]
[[pt:Comunidade para o Desenvolvimento da África Austral]]
[[pt:Comunidade para o Desenvolvimento da África Austral]]

Версия от 23:06, 3 ноември 2011

Общност за развитие на държавите от Южна Африка

Общност за развитие на държавите от Южна Африка (англ. Southern African Development Community (SADC)) е търговско-икономически съюз на държавите от Южна Африка.

История

Предпоставките за създаване на Общността за развитие на държавите от Южна Африка датират към 1960-те и 1970-те години, когато лидерите на националноосвободителни движения и управлявани от етническите си мнозинства държави започват да координират своите политически, военни и дипломатически усилия за да сложат край на колониалното управление на бялото малцинство в страните в Южна Африка. За предшественик на крилото на организацията, занимаващо се днес със сътрудничество в политическата и военната сфера, може да се смята неформалната Организация на Фронта на Държавите, основана през 1980 година.

От друга страна, социално-икономическото крило на Общността за развитие на държавите от Южна Африка е наследник на Южноафриканската Конференция за Координация на развитието, която е основана на 1 април 1980 година с подписването на Декларацията от Лусака от 9 южноафрикански страни, управлявани от етническото си мнозинство. В отделни исторически моменти, членовете на Организацията на Фронта на държавите и Южноафриканската конфедерация за координация на развитието не са съвпадали напълно. Южноафриканската конфедерация за координация на развитието се преобразува в Общността за развитие на държавите от Южна Африка на 17 август 1992 година, когато страните-съоснователки на новата организация и новоосвободената Намибия подписват Декларацията във Виндхук и договора, учредяващ ОРДЮА. Макар че договорът от 1992 година предвижда сътрудничество в социално-икономическата, политическата и отбранителната област, едва през 1994 година, след края на апартейда в Южна Африка се закрива Организацията на фронта на държавите и ОРДЮА започва активно да се занимава със сътрудничество в областта на военното дело.

На 14 август 2001 година са приети поправки по учредителния договор на огранизацията, които са предвестник на основната промяна в структурите, политиката и процедурите на ОРДЮА. Тези промени все още продължават. Една от промените е, че сътрудничество в политическата област и сигурността е обособено в Органа за политика, отбрана и сигурност. Като едно от основните крила на ОРДЮА, Органът е под надзора на висшия орган на организацията, който е съставен от държавните глави на страните-членки. През 2008 година, ОРДЮА приема създаването на зона за свободна търговия между страните-членки на организацията и страните-членки на Източноафриканската общност (Кения, Танзания, Уганда, Руанда и Бурунди), и тези на Общия пазар за Централна и Източна Африка (ОПЦИА). Процесът на създаване на зона за свободна търговия от ОРДЮА започва със сключването на споразумение за свободна търговия между страните, членки на Южноафриканския митнически съюз през 2000 година, като тогава се включват 5 страни: Република Южна Африка, Ботсвана, Лесото, Свазиленд и Намибия. След това се присъединияват и Мавриций, Зимбабве и Мадагаскар. През 2008 година Мозамбик, Танзания, Малави и Лесото стават част от зоната за свободна търговия, като така страните-членки на зоната достигат 12. Все още в зоната за свободна търговия не участват Ангола, Демократична република Конго и Сейшелите.

Страни-членки

ОРДЮА има 15 страни-членки, като членството на една в момента е временно преустановено:

  • Ангола
  • Ботсвана
  • Демократична република Конго (от 8 септември 1997 година)
  • Замбия
  • Зимбабве
  • Лесото
  • Малави
  • Мавриций (от 28 март 1995 година)
  • Мозамбик
  • Намибия (от обявяването на независимост на 21 март 1990 година)
  • Свазиленд
  • Сейшелите (били са член на ОРДЮА от 8 септември 1997 до 1 юли 2004 година, отново стават член през 2008 година)
  • Танзания
  • Република Южна Африка (от 30 август 1994 година)

Временно преустановено членство:

  • Мадагаскар – Членството е преустановено заради извършения под ръководството на бившия кмет на Антанариво, Андри Ражоелина, държавен преврат през март 2009 година.

Предизвикателства пред страните-членки

Страните-членки на ОРДЮА са изправени пред много социални, икономически, търговски, образователни, здравни, дипломатически, отбранителни, политически и модернизационни предизвикателства. Някои от тези предизвикателства не могат да бъдат решени от индивидуалните страни сами по себе си. Болестите по добитъка и организираните престъпни групи, например, не зачитат национални граници. Ако в едната страна започне война, това може да завлече съседни страни в конфликта и/или да навреди на икономиките им. Устойчивото развитие, което може да се постигне чрез търговия е заплашено от наличието на различни стандарти за продуктите и митнически режими, както и от слабата митническа и транспортна инфраструктура. Целите на ОРДЮА в сътрудничеството в социално-икономическата, военната и политическата сфера са еднакво всеобхватни и насочени към разрешаване на различните общи предизвикателства.

Цели на ОРДЮА

Целите на Огранизацията за развитие на държавите от Южна Африка са прокламирани в различни писмени източници. Сред тях са Учредителният договор на ОРДЮА, други резолюции на организацията (като Протоколът против корупцията, Протоколът за контрол на огнестрелните оръжия, Протоколът за образование и протокола за здравеопазване); планове за развитие и сътрудничество като Регионалния индикативен план за стратегическо развитие (РИПСР) и Стратегическия индикативен план на органа (СИПО), както и декларации като тези за борбата със ХИВ/СПИН и осигуряването на продоволствената сигурност. Не всички планове и договори от преди промените в устава през 2001 година са хармонизирани с по-детайлните и съвременни планове като РИПСР и СИПО.

В някои области, целта на сътрудничеството е по-голяма координация между националите политики и дейности на страните-членки. В други области, страните се стремят към далеч по-широкообхватни видове сътрудничество. Например, в областта на външната политика основната цел е координация и сътрудничество, но в областта на търговията и икономическата политика, в момента се развива по-тясно сътрудничество, чиято бъдеща цел е създаването на общ пазар с общи регулативни институции.

Структура на ОРДЮА и начин на взимане на решения

Организацията има осем основни органа, сред които са:

  • Висш орган на организацията, съставен от държавните глави на страните-членки
  • Орган за политика, отбрана и сигурност
  • Министерски съвет
  • Трибунал
  • Национални комитети на ОРДЮА
  • Секретариат.

Освен в трибунала, който е със седалище във Виндхук, Намибия, в националните комитети по ОРДЮА и в Секретариата, във всички органи взимането на решения е чрез консенсус.

ОРДЮА на практика

ОРДЮА е слаба организация, тя не е достатъчно добре финансирана и страните-членки в действителност не биха искали да дадат на огранизацията правомощията, които са били предвидени при започналото преструктуриране на организацията през 2001 година.

Един пример за слабост в огранизацията е провалът да се приведе в сила решението на Трибунала на ОРДЮА в делото на Майк Кампбел ООД и други срещу Република Зимбабве. Този забележителен случай илюстрира липсата на воля между страните-членки на ОРДЮА да защитят гражданите от нелегални действия като побоища и конфискуване на имоти, като например тези, извършени под ръководството на Робърт Мугабе в Зимбабве. Проявената от страните-членки на ОРДЮА липса на морален кураж да приведат в сила решението на Трибунала не е останала незабелязана от международната общност.

Друго значимо предизвикателство пред организацията е че страните-членки участват и в други схеми за регионално сътрудничество в областта на икономиката, политиката и отбраната които могат да конкурират или подкопаят целите на ОРДЮА. Например, Република Южна Африка и Ботсвана членуват в Южноафриканския митнически Съюз, Замбия е част от Общия пазар за Централна и Източна Африка, а Танзания е член на Източноафриканската общност.

На 22 октомври 2008 година, ОРДЮА се присъединява към Общия пазар за Централна и Източна Африка и Източноафриканската общност и така се формира Африканската зона за свободна търговия, която се състои от 26 страни със общ БВП 624 милиарда щатски долара. Надеждата е, че Африканската зона за свободна търговия ще улесни достъпа до пазари в зоната и ще реши проблемите, свързани с обстоятелството че някои страни-членки членуват и в други икономически организации.

Африканската зона за свободна търговия е реализацията на мечтата за изграждането на свободна търговска зона на целия африкански континент от нос Добра Надежда до Кайро, първо предвидена от Сесил Роудс и други британски империалисти през 90-те години на 19-ти век. Единствената разлика е, че Африканската зона за свободна търговия е създадена от самите африкански държави за взаимната изгода и развитие на страните-членки.

Освен да премахне двойното членство на страните-членки в други огранизации за икономическо, политическо и военно сътрудничество които могат да се конкурират или подкопават взаимно, Африканската зона за свободна търговия има за цел и да увеличи преговорната силна на държавите при уреждането на международни сделки. Анализатори смятат, че споразумението за Африканската зона за свободна търговия ще спомогне за увеличението на вътрешнорегионалната търговия и ще подпомогне икономическия растеж в региона.

Знаме на ОРДЮА

Знамето на организацията е изработено от хора, граждани на страните-членки чрез конкурс, проведен през 1995 година. Новото знаме представлява тъмно син фон със зелен кръг в средата, като логото на ОРДЮА е в центъра на кръга. В официалното описание на знамето, синьото символизира небето и океана които носят вода и живот, а зеленото богата флора и фауна на региона. Богатството от злато на региона е отразено в златните букви на логото на ОРДЮА. Знамето бе използвано за първи път на срещата на ОРДЮА през 1995 година в Световния търговски център в Йоханесбург.

Лидери

Председатели на ОРДЮА:

  • Леви Муауанаса (2007 година)
  • Каглема Мотванте (2008- 2009 година)
  • Йакоб Зума (2009-2010 година)
  • Джоузеф Кабила, президент на Демократична Република Конго (2010 година- днес)

Генерални Секретари.

  • Кайре Мбуенде (1994-2001 година)
  • Прега Рамсами (2001-2005 година)
  • Томас Саломао (2005 година- днес)

Външни препратки

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Southern African Development Community в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шаблон:Международни организации-мъниче Шаблон:Африка-мъниче