Софокрация: Разлика между версии
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== От 4-та глава на Държавата == |
== От 4-та глава на Държавата == |
||
Платон дефинира философът на първо място като – обичащ мъдростта. След това той прави разлика между един, който обича истински знанието, за разлика от прости забележителности или образование, като казва, че философът е единственият човек, който има достъп до Формите - архетипни лица, които съществуват зад всички представителства на формата (като самата красота, а не всеки един конкретен случай на красота). Той е в непосредствена близост и в подкрепа на идеята, че философите са най-добрите управници, Платон оформя „кораба на държавната метафора“, една от неговите най-често цитирани идеи (заедно с алегория на пещерата). "Истинският пилот трябва задължително да се обърне внимание на сезоните, небето, звездите, ветровете, и всичко присъщо на занаята, ако той наистина ще управлява кораба" ([[Държавата (Платон)|Държавата]]). Платон твърди, че моряците (т.е., хората на града-държава, над които философът е потенциалеб владетел) игнорират философския "празен поглед към звездите", защото те никога не са срещали истински философ преди . |
Платон дефинира философът на първо място като – обичащ мъдростта. След това той прави разлика между един, който обича истински знанието, за разлика от прости забележителности или образование, като казва, че философът е единственият човек, който има достъп до Формите - архетипни лица, които съществуват зад всички представителства на формата (като самата красота, а не всеки един конкретен случай на красота). Той е в непосредствена близост и в подкрепа на идеята, че философите са най-добрите управници, Платон оформя „кораба на държавната метафора“, една от неговите най-често цитирани идеи (заедно с алегория на пещерата). "Истинският пилот трябва задължително да се обърне внимание на сезоните, небето, звездите, ветровете, и всичко присъщо на занаята, ако той наистина ще управлява кораба" ([[Държавата (Платон)|Държавата]]). Платон твърди, че моряците (т.е., хората на града-държава, над които философът е потенциалеб владетел) игнорират философския "празен поглед към звездите", защото те никога не са срещали истински философ преди . |
||
[[http://2.bp.blogspot.com/-Ui-q-2_ArS0/ThGfERW92cI/AAAAAAAAA1k/aGH3jqjmgPc/s1600/platon.jpg|Платон]] |
|||
== Критика == |
== Критика == |
||
Версия от 00:29, 7 ноември 2011
Софокрация е политическият идеал на Платон предполага управление на знаещите, мъдрите, т.нар. софокрация. "Философите да бъдат царе или царете философи". Когато използва термина "философ", той има предвид човек, горд с притежаването на мъдростта, философ е "онзи, който обича .истината". Неговите задължения могат да се разделят на две основни групи, свързани с основаването на държавата и с нейното запазване. Първото и най-важно задължение на философа цар е на основател на града и пръв законодател.
От 4-та глава на Държавата
Платон дефинира философът на първо място като – обичащ мъдростта. След това той прави разлика между един, който обича истински знанието, за разлика от прости забележителности или образование, като казва, че философът е единственият човек, който има достъп до Формите - архетипни лица, които съществуват зад всички представителства на формата (като самата красота, а не всеки един конкретен случай на красота). Той е в непосредствена близост и в подкрепа на идеята, че философите са най-добрите управници, Платон оформя „кораба на държавната метафора“, една от неговите най-често цитирани идеи (заедно с алегория на пещерата). "Истинският пилот трябва задължително да се обърне внимание на сезоните, небето, звездите, ветровете, и всичко присъщо на занаята, ако той наистина ще управлява кораба" (Държавата). Платон твърди, че моряците (т.е., хората на града-държава, над които философът е потенциалеб владетел) игнорират философския "празен поглед към звездите", защото те никога не са срещали истински философ преди .
[[1]]
![[1]](http://2.bp.blogspot.com/-Ui-q-2_ArS0/ThGfERW92cI/AAAAAAAAA1k/aGH3jqjmgPc/s1600/platon.jpg%7CПлатон){kind=link}
Критика
Карл Попър обвинява Платон за изкачването на тоталитаризма през 20 век, виждайки идеята на Платон за философите царе, с техните мечти за "социално инженерство" и "идеализъм", водещ директно до Сталин и Хитлер (през Хегел и Карл Маркс). Освен това, за аятолах Хомейни се казва, че е бил вдъхновени от Платоновата визия за философа цар, когато в Кум през 20-те години на 20 век, когато той започва да се интересува в ислямския мистицизъм и Държавата на Платон. След това се е спекулирало , че той е бил вдъхновен от Софокрацията на Платон, и впоследствие базира елементи от нея в ислямската си държава.