Джон Милтън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: pnb:جان ملٹن
м r2.7.1) (Робот Добавяне: et:John Milton
Ред 70: Ред 70:
[[eo:John Milton]]
[[eo:John Milton]]
[[es:John Milton]]
[[es:John Milton]]
[[et:John Milton]]
[[eu:John Milton]]
[[eu:John Milton]]
[[fa:جان میلتون]]
[[fa:جان میلتون]]

Версия от 16:51, 7 ноември 2011

Джон Милтън
John Milton
Английски поет

Роден
Починал
ПогребанСити, Великобритания

Религияангликанство
Семейство
Подпис
Джон Милтън в Общомедия

Джон Милтън (John Milton) е английски поет, известен най-вече с епическата си поема "Изгубеният рай".

Биография

Джон Милтън е роден на 9 декември 1608 г. в Лондон, Англия. Бащата на Милтън, Джон Милтън Старши (ок. 1560 – 1647 г.) се премества в Лондон около 1583 г. след като неговия баща, Ричард Милтън, който е католик, го лишава от наследство щом открива, че синът му е протестант. Около 1600 г. бащата на поета се оженва за Сара Джефри (1572 – 1637 г.). Семейството живее на Бред Стрийт в Чийпсайд, близо до катедралата "Св. Павел". Бащата работи като писар. Той е и композитор на църковна музика, като същата любов към нея изпитва и синът. Финансовото състояние на семейството позволява на Джон младши да изучава класически езици, първо в къщи, а после и в училището към "Св. Павел". През 1625 г. Милтън е приет в Кеймбридж. Година по-късно е наказан, тъй като участва в скандал с учителя си Уилям Чапъл. Може би именно по време на краткото си завръщане в Лондон, той прави първите си стъпки в поезията. Връщайки се в университета, Милтън получава нов наставник - Натаниел Тови. Въпреки това той не е доволен от начина на обучение и няма много приятели. В Кеймбридж композира "Утринта на Рождество Христово", 25.XII.1629 г. През 1632, Милтън се връща в Лондон, където прекарва няколко години в усърден труд - изследователски и композиторски. Неговата поема "On Shakespeare" e издадена същата година. От този период са "L'Allegro" и "Il Penseroso". В 1637 г. умира майка му. Месеци по-късно същата участ сполетява Едуард Кинг, който е удавен. Едуард е негов близък приятел. През ноември Милтън композира елегията Lycidas, публикувана в мемориално издание в Кеймбридж, 1638 г. По обичая на времето Милтън заминава на пътешествие из Европа през пролетта на 1638 г. Пристига във Флоренция през есента, където вероятно среща Галилео Галилей, който по това време е арестуван по заповед на Инквизицията. В Рим Милтън гостува на кардинал Барберини, племенник на Папата и посещава Ватиканската библиотека. В Неапол, Милтън среща Джовани Батиста, биограф. На него посвещава Mansus. С дълбока тъга разбира за смъртта на още един скъп приятел, Чарлс Диодати. Поради слуховете за гражданска война в Англия, решава да се върне у дома през юли 1639 г. Малко след това композира Epitaphium Damonis, поема на латински в памет на Диодати. Писателят се установява в Лондон,където започва да обучава племенниците си,като по-късно приема и деца на по-знатни жители на града. Гражданската война назрява - Чарлс I нахлува в Шотландия през 1639 г., а Парламентът е свикан година по-късно. Милтън започва да пише памфлети на политическа и религиозна тематика - "За Реформацията" е публикуван 1641 г. През пролетта на 1642 г. Милтън се жени за Мери Пауъл, седемнайсетгодишна, а той на тридесет и четири, но връзката им е нещастна и Мери го напуска. Това провокира автора да напише "Трактати за развода", където говори за развод, продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности. През 1643 г. Милтън публикува "Правило и ред на развода", чието второ издание излиза 1644. Въпросната 1644 г. Милтън издава и "Оценката на Мартин Бусър относно развода". "Трактати за развода" причинява недоволство в управлението и сред духовенството, които дават на писателя прозвището "Милтън разведения". В края на 1644 г. Милтън публикува Areopagitica, като пропагандира свободата на словото. Пише и монографията "За образованието". Следващата година създава Tetrachordon and Colasterion и "Поемите на господин Джон Милтън". Авторът смята да се ожени отново за Мери Пауъл. Тяхната дъщеря се ражда през 1646 г. В 1647 г. умират бащата и тъстът му. Възможно е Милтън да е присъствал на екзекуцията на Чарлс I на 30.01.1649 г. "Собствеността на кралете и магистратите" е публикуван две седмици по-късно.Следват множество творби, някои от които поръчани от управляващата клика на Кромуел. През 1651 г. се ражда първият син на Милтън, Джон, и семейството се мести в Уестминстър. Във февруари 1652 г. Милтън губи зрението си. Това го кара да напише сонета "Когато започнах да мисля, че моята светлина е вече изчерпана". През май месец, същата година, се ражда втората дъщеря на автора, Дебора, а едногодишният Джон умира през юни. През 1656 г. Милтън се жени за Катрин Уудкок, която ражда дъщеря Катрин през 1657 г., но в началото на 1658 г. и майката, и детето умират. В памет на съпругата той пише сонета "Methought I saw my late espoused saint". През 1659 г. заради пропагандните си творби, Милтън прекарва в укритие от привържениците на Чарлс II, тъй като лорд-протектор Оливър Кромуел умира предишната година. През есента писателят е заловен и хвърлен в затвора, за да бъде освободен по волята на Парламента преди Коледа. На 30.05.1660 г. на трона се качва именно Чарлс II. В 1663 г. Милтън се жени отново, този път за Елизабет Минсхъл, против която били настроени неговите дъщери. Той прекарва остатъка от живота си, обучавайки ученици и в писане на поемата "Изгубеният Рай" (Paradise Lost). Тя е сред най-великите английски поеми писани някога и още по-забележителна я прави фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на специално назначен за целта текстописец. "Изгубеният Рай" е издадена в 1667 г. в десет книги. Допълнителни материали получава изданието от 1668 г. Успехът ѝ е невиждан. Милтън умира в спокойствие на 8 ноември 1674 г. в Лондон и е погребан в църквата Св. Жил в Крипългейт. Паметник на автора е издигнат в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.

Поетични и драматични произведения

  • "Изгубеният рай" (Paradise Lost, 1667 г.)
  • "Самсон борецът" (Samson Agonistes, 1671 г.)
  • "Възвърнатият рай" (Paradise Regained, 1671 г.)
  • Il Penseroso (1633 г.)
  • L'Allegro (1645 г.)
  • Comus (a masque) (1634 г.)
  • Lycidas (1638 г.)
  • Poems, &c, Upon Several Occasions (1673 г.)

Политическа, философска и религиозна проза

Милтън може да се определи като ранен апостол на либерализма.Със своите републикански възгледи,той е крайно непопулярен и опасен във века на абсолютната монархия.

  • "Ареопагитика" (Areopagitica, 1644 г.)

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шаблон:Писател-мъниче

Шаблон:Link FA