Временно руско управление: Разлика между версии
Редакция без резюме |
к. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.bg-pravo.com/2009/01/33.html Съдебната система в периода на ВРУ] |
* [http://www.bg-pravo.com/2009/01/33.html Съдебната система в периода на ВРУ] |
||
[[Категория:История на България (1878-1918)]] |
[[Категория:История на България (1878-1918)]] |
||
[[Категория:Външна политика на Русия]] |
|||
[[Категория:История на Русия]] |
[[Категория:История на Русия]] |
||
Версия от 19:56, 11 ноември 2011
Временно руско управление е периодът, в който окупираните от руските войски по време на Руско-турската война от 1877-1878 година територии на Балканския полуостров се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април 1877 година. Берлинският договор ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май 1879 година със създаването на Княжество България и Източна Румелия.[1]
Организация
Временното руско управление се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски,който оглавява "Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи".след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков.[1] Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други.[1]
Окупационен дълг
Разходите по издръжката на Временното руско управление трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. Окупационен дълг. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Париба.[2]
Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след Съединението през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни, а след Първата световна война дългът е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.[2]
Източници
- ↑ а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54-55.
- ↑ а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.
Литература
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - Корсаков. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Восточная Румелия и Адрианопольский санджак. СПб, 1907