Гийом от Тир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: no:William av Tyr
м Робот: Форматиране на ISBN
Ред 56: Ред 56:
<references />
<references />


* Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN: 9789545843747
* Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747


[[Категория:Историци]]
[[Категория:Историци]]

Версия от 17:51, 13 ноември 2011

Гийом от Тир
Guillaume de Tyr
Архиепископ на Тир, Канцлер на Йерусалим

Роден
1130 г.
Починал
29 септември 1186 г.

РелигияКатолическа църква
Гийом от Тир в Общомедия

Гийом от Тир, Вилхелм Тирски (Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-en) е средновековен каноник и хронист на Първия кръстоносен поход. Роден и израстнал в Йерусалимското франкско кралство, той получава извънредно добро образование в Европа и е ръкоположен за Архиепископ на Тирската катедра в Сирия като Гийом II. Владее и ползва френски, латински, гръцки, арабски, сирийски и немски.[1] Ролята му в политическият живот на кралството е съществена след като е посочен за учител на престолонаследника. Гийом пише една от най-исторически достоверните хроники на Йерусалимското кралство, която и до днес е източник на ключова за медиевистите информация.

Биография и обществен живот

За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско търговско семейство, пристигнало в Близкия Изток за да се възползва от новооткритите пазарни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни[2], които са новата държавнотворческа сила за Кръстоносните държави.

Роден в Йерусалим и като дете е обучаван от схоластиците на катедралното училище към Храма на Божи Гроб, където изучава латински, гръцки, фарси и арабски заедно с църковните канони. По-късно пътува за Париж, където изучава теология, философия и евклидова математика (преди основаването на Университета на Париж и неговия колеж Сорбоната). Назначен за архидякон на Тирския митрополит, става възпитател на престолонаследника на Йерусалимското кралство принц Балдуин. Посланик на Йерусалимското кралство в Рим и Константинопол, сключва през 1168 година съюз с император Мануил I Комнин. През 1174 година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи политиката на Йерусалимското кралство. Взима участие в Третия латерански събор в Рим през 1179 година, който приема правилата за избор на папи. След смъртта на Балдуин IV през 1185 година, положението на Йерусалимското кралство се влошава и Вилхелм Тирски заминава за Франция за да организира и търси подкрепа за нов кръстоносен поход. На призива му откликват кралете на Франция и Англия. В крайна сметка, усилията на Вилхелм Тирски се увенчават с успех, и е организиран Трети кръстоносен поход.

Гийом се завръща у дома през 1165 г. подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт в Йерусалимското кралство. Той бързо се издига до архидякон на Тир - 1167 г. През 1169 г. пътува за Рим, натоварен с дипломатическа мисия от крал Амалрик I. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде посочен за учител на кралския син Бодуен. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудита Гийом първи разпознава белезите на лепра, от която по-късно страда и умира Бодуен IV [3].

През 1179 г. Гийом Тирски участва и документира Третия Латерански събор, издал канонични правила за осъждане на Валденсите, Катарите и установяване на ред за избиране на римски папа. Хрониките на Гийом от този събор са загубени за историографията. На връщане от Рим Гийом е натоварен от папа Александър III с нова дипломатическа мисия до Константинопол, целяща затопляне на отношенията между Византия и Антиохийското княжество.

Гийом се завръща в Йерусалимското кралство през 1180 г. в навечерието на избора на нов Патриарх на Йерусалим - 6 октомври. Фаворити за позицията са самия Гийом и Ираклий от Кесария. Слуховете са допускали, че Ираклий е любовник на неудовлетворената кралица на Йерусалим Агнес дьо Куртене, управляваща от името на сина си, прокажения крал Бодуен. Това печели избора за Ираклий, а за представителя на загубилата партия Гийом остава Тирското Архиепископство.

След като Раймонд, бивш регент на кралството излиза от немилост той осигурява на фаворита си Гийом Тирски канцлерския печат на Йерусалимското кралство. Това възражда враждата между Гийом и Ираклий Кесарийски, която достига дотам, че йерусалимския патриарх отлъчва от църквата своя тирски архиепископ след обвинение в опит за отровителство от страна на Гийом.

Гийом от Тир умира като действащ архиепископ и канцлер на 29 септември 1186 г. Според други източници[4] смъртта му не настъпва преди 1188 г, когато Гийом присъства в Жизор на обявяването на Третия кръстоносен поход от Филип II и Ричард I.


Крал Бодуен получава почести от арменците в Едеса, страница с миниатюра от Historia orientalium principum, 1286 г.

Творчество

Вилхелм Тирски е автор на 22 исторически книги обединени под общо заглавие - на латински: Historia belli sacri a principibus christianis in Palaestina et in Oriente gesti. Монаха Харолд добавя 7 книги към написаните от Тирски, а неизвестен по име монах довършва историята на Тирски до 1275 година.

Historia s. Gesta orientalium principum

L'Estoire d'Eracles empereur et la conqueste de la terre d'Outremer, in Recueil des historiens des croisades, Historiens occidentaux, томове I-II, преиздавани през 1844 и 1859 г.

Гийом от Тир е цитиран източник от много историци, засягащи кръстоносната тема. Осъвременени преводи и издания:

  • La Gran Conquista de Ultramar, ed. Pascalis de Goyganos. Madrid, 1858.
  • La Chronique d'Ernoul et de Bernard le Trésorier, ed. Louis de Mas-Latrie. Paris, 1871.
  • Guillaume de Tyr et ses continuateurs, ed. Alexis Paulin Paris. Paris, 1879-1880.
  • Mary Noyes Colvin, ed., Godeffroy of Boloyne; or, The Siege and Conqueste of Jerusalem, by William, Archbishop of Tyre; translated from the French by William Caxton and printed by him in 1481. London: Early English Text Society, Oxford University Press, 1893.
  • William of Tyre, A History of Deeds Done Beyond the Sea, trans. E.A. Babcock and A.C. Krey. Columbia University Press, 1943.
  • Margaret Ruth Morgan, La continuation de Guillaume de Tyr (1184-1197). Paris, 1982.
  • Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon, ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
  • Margaret A. Jubb, A Critical Edition of the Estoires d'Outremer et de la naissance Salehadin. London, 1990.
  • Janet Shirley, Crusader Syria in the Thirteenth Century: The Rothelin Continuation of the History of William of Tyre with part of the Eracles or Acre text. Ashgate, 1999.
  • Dana Cushing, ed. A Middle English chronicle of the First Crusade: the Caxton Eracles. Lewiston, N.Y.: Mellen Press, 2001.

Външни препратки

Източници

  1. Според Graham Loud и J. W. Cox учебната програма на Гийом Тирски е като справочник за най-реномираните преподаватели на Западния Свят през Средновековието.
  2. Наричани от французите не без презрение "Poulain Outremer".
  3. Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem (Cambridge University Press, 2000), pp. 27-28.
  4. Roger of Wendover, английски средновековен хронист. Този източник обаче трябва да се поставя под съмнение, тъй като Roger of Wendover е съвременник на похода и като такъв е изпълнен с религиозен патос. Това не е белег на обективност, а хронистите често цитират дори неприсъствали, но твърде авторитетни свидетели за да придадат достоверност на историческия акт, документиран от тях.
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747

Шаблон:Link FA