Студен кладенец (язовир): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]] разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата на териториите на [[община Кърджали]] и [[община Крумовград]]. Със своите 27 км² площ, Студен кладенец е третият по големина язовир в България, след [[Мандра (язовир)|язовир Мандра]] и [[язовир Искър]].<ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref> |
'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]] разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата на териториите на [[община Кърджали]] и [[община Крумовград]]. Със своите 27 км² площ, Студен кладенец е третият по големина язовир в България, след [[Мандра (язовир)|язовир Мандра]] и [[язовир Искър]].<ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref> |
||
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения свързани с приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г. |
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, свързани с приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г. |
||
[[Водосбор]]ната му област е 3 752 км<sup>2</sup> със среден годишен отток 1 600 млн м<sup>3</sup>. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната — 8 метра. Построена е върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м<sup>3</sup>, което се простира общо на 29 км нагоре по течението. |
[[Водосбор]]ната му област е 3 752 км<sup>2</sup> със среден годишен отток 1 600 млн м<sup>3</sup>. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната — 8 метра. Построена е върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м<sup>3</sup>, което се простира общо на 29 км нагоре по течението. |
||
Версия от 16:21, 17 ноември 2011
Шаблон:Езеро инфо "Студен кладенец" е язовир разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата на териториите на община Кърджали и община Крумовград. Със своите 27 км² площ, Студен кладенец е третият по големина язовир в България, след язовир Мандра и язовир Искър.[1]
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, свързани с приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.
Водосборната му област е 3 752 км2 със среден годишен отток 1 600 млн м3. Бетонната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната — 8 метра. Построена е върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м3, което се простира общо на 29 км нагоре по течението.
Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ.[2] Освен за това, езерото на язовир Студен кладенец се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).
Изгледи
Бележки
- ↑ НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
- ↑ По данни от Кратка Българска Енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч
| ||||||||||||
| |||||