Дупница

Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

---

Дупница
Dupnitsa_and_Rila_Mountain.jpg Панорама към централната част на Дупница от запад
Дупница 42.264965, 23.118525 Дупница
Общи данни
Население	33 705 души (15 март 2024 г.) 1043 души/km²
Землище	32,32 km²
Надм. височина	535 m
Пощ. код	2600
Тел. код	0701
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	68789
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Дупница Първан Дангов (БСП за България; 6 ноември 2023)
Адрес на общината
пл. „Свобода“ №1
Уебсайт	www.dupnitsa.bg
Дупница в Общомедия

Ду̀пница (преди 1945 година: Дубница, от старобългарското дуб, в превод: дъб; други имена преди 1878 година: Тобиница, Дупеница, Дупла) е град в Югозападна България. Той е административен център на Община Дупница. Селище от каменната епоха, Дупница се появява на картата като цивилизован град през античността под името Германея, който град играе роля на ключов и кръстопътен град при траките и в Римската империя, намиращ се в полите на Рила планина и до най-важния път в Европа - Виа Милитарис, свързващ Византион (Константинопол) с Рим. Понастоящем Дупница продължава да е известна като „град на кръстопът“, макар и заради доста по-маловажните пътища E79 и 62.

Според преброяването през 2011 година, населението на Дупница e 33 519 жители.

Имена

Първото известно име на Дупница е тракийското Германея, което е било името на града от древността до средновековието. Средновековното име на Дупница е Тобиница и за това свидетелства пътния дневник на рицаря Арнолд фон Харф, посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите Дупла, Дъбница, Дупница. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV век, по-рано от посещението на Арнолд фон Харф. Името на града през 1565 година е споменато отново като Дупница. Сведението на Арнолд фон Харф очевидно страда от белезите на неточна транслитерация. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума дѹпьнъ - "дупчест, издълбан". Лондонското евангелие от 1578 година изписва името като Дупеница. Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант. След освобождението през 1878 година като официално е въведено името Дубница, което градът запазва до 1948 година.

През 1948 година градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров на името на дупнишкия партизанин Стефан Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 година на прякора на личността - Марек, това име изкарва до 1950 година, тогава градът е преименуван отново и окончателно на дългото име на личността - Станке Димитров, което име успява да изтрае до 1990 година. С промените към демокрация старото име е върнато през същата година, но не като Дубница, а като Дупница.

География

Разстояния от Дупница до някои голями градове (по първокласен път)
			Будапеща ~ 850 км Белград ~ 485 км Ниш ~ 250 км. Радомир ~ 42 км	Видин ~ 255 км Монтана ~ 170 км София ~ 67 км	Одеса ~ 950 км Букурещ ~ 450 км Русе ~ 380 км. Ихтиман ~ 78 км
			Бобов дол ~ 19 км Кюстендил ~ 40 км Скопие ~ 180 км Тирана ~ 490 км.	Роза ветров	Сапарева баня ~ 14 км Пловдив ~ 170 км Ямбол ~ 335 км Бургас ~ 430 км.
			Охрид ~ 360 км Вльора ~ 570 км Бари ~ 920 км.	Благоевград ~ 31 км Сандански ~ 100 км Петрич ~ 120 км	Одрин ~ 370 км Истанбул ~ 600 км Анкара ~ 1055 км.

Дупница и Рила

Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Линиятa на транспортен коридор 4, европейски път E79, второкласен път 62, и ЖП линията, които свързват Атина със София и Букурещ, Тирана и Скопие с българското черноморие, както и с най-различни български и световни дестинации, минават през града. Близо се намира границата с Македония - на 30 км по права линия и на 60 с автомобил, със Сърбия — на 50 км по права линия и на 60 с автомобил и с Гърция — на 90 км по права линия и на 110 с автомобил, новата държава Косово е на 110 км по права линия и на 150 с автомобил.

Дупница е на около 50 км е от българската столица София, 30 от Благоевград, 40 от Кюстендил, 170 от Пловдив, приблизително същото разстояние от македонската столица Скопие и на около 220 км от Солун и Бяло море. Наблизо са зимните курортни Паничище (15 км), Боровец (50 км) и Банско (80 км). В наскоро отнетите територии от Община Дупница се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) — най-топъл в Европа, както и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица — Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.

Релеф

Релефна карта на Дупница

Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530-540 м./н./в. (на цялата община 946,3 м. средна н./в.). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на Джерман по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Срутища и свлачища се срещат предимно по долинните склонове на река Джерман. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997г.).

Климат

Климатът на град Дупница е умереноконтинентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долините на реките Джерман и Струма. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 — 1970 г. средната годишна температура е 10,6 С. Най-студен месец е януари със средна стойност около -1,0С (-0,9С), а най-топъл е юли с 21,0С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет — 134 l/m², но най-много като честота на случване. Сняг най-често превалява от края на ноември, до средата или края на март, като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35-40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студения североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява фьон при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец декември. Образуват се характерните за котловините температурни инверсии. Сравнено с Кюстендилското поле, тук инверсиите и мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютния минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е -30,0 С, един от най-ниските в кюстендилска област.

Пролетта е прохладна с чести валежи, придружени от гръмотевици. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 l/m². Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева радиация нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Почти всяка година през месец март пада последният сняг.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмтевични бури. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. Градушка в самия град пада сравнително рядко (по климатични наблюдения в миналото), но в последните десетилетия това явление се наблюдава често. Лятото е най-валежният сезон като сумарното количество валеж е 171 l/m². Най-високата температура измервана в Дупница до 1970 г. е 39,3 С. Предполага се че през много горещата 2007 г., температурата е била в интервала 40 — 41С за първи път в своята история на метеорологични измервания (от началото на 20 век).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през септември (най-ранна дата) — октомври. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец или октомври — ноември на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 l/m².

Месец	Ян	Фев	Март	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Септ	Окт	Ное	Дек	Годишно
Средна месечна температура (°C)	-0,9	1,3	4,7	10,6	15,3	18,8	21,0	20,5	16,7	11,4	6,5	1,5	10,6
Средна месечна максимална температура (°C)	3,1	6,2	10,5	16,7	21,5	24,9	27,6	27,8	24,1	18,1	11,3	5,3	16,4
Средна месечна минимална температура (°C)	-5,1	-3,3	-0,4	4,7	8,9	12,3	13,5	12,6	9,3	4,9	1,9	-2,3	4,8
Валежи (mm)	45	38	37	61	69	79	52	40	38	56	61	51	627
Климатична таблица на станция Дупница (НИМХ) по Климатичен Справочник НРБ [1]

Месец	Ян	Фев	Март	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Септ	Окт	Ное	Дек	Годишно
Средна температура (°C)	1	2	5,4	11,4	18	20	22	25	20	17	12	10	12
Средна максимална дневна температура (°C)	10	6,8	12	18	23	26	29	30	27	19	13	8	17
Средна минимална дневна температура (°C)	-2	-2	1	6	10	14	16	14	12	8	3	-3	8
Валежи (mm)	48	45	42	52	68	65	54	36	38	59	62	55	624
Климатична таблица за Дупница

Квартали

• Аракчийски мост
• Байкал
• Бешик
• Бистрица (Ж.К.)
• Вароша
• Васил Левски
• Възраждане
• Горна махала
• ЖП гара
• Иван Вазов
• Пазар
• Подин
• Прогон
• Развесена върба
• Рилски езера
• Спартак
• Христо Ботев
• Вилна зона - Кършия

История

Панорамна снимка на Дубница от началото на 20 век

Черква „Св.Георги“, 1906 г.

Галерията в Дупница, бивша джамия, изградена върху основите на православен храм

Центърът на Дубница, 1935 г.

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града се намира тракийският град Германея. В близост до Дупница минава важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис.

През средновековието Дупница е част от първото и второто български царства и за кратко от Византия и Душановото Сръбско царство. След падането на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя. Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между 14-18 век. В близост е и духовната обител Рилски манастир, която става основен културен център за югозападните български земи.

След освобождението на България през 1878 година и последвалия Берлински конгрес от 1879 година Дупница попада в границите на Княжество България. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от Македония, а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО. През 1904 година в града е създадена и е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България. При избухването на Балканската война през 1912 година седемдесет и трима души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение, като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия. След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров. Те създават Дупнишката комуна, която просъществува 842 дни. На 21 февруари 1923 година кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 година града се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. По време на Втората световна война Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от 5–6 век и просъществувала до 12 век, по сведения от легенди по-късно там се е издигала Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин. Съществувал е мост, който започвал от Драгойната крепост (в местността „Кръста“) и завършвал от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността Разметаница е близо до Дупница, където според Йоан Скилица и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон.

Политика

Файл:DSCF8500.JPG

Сградата на общината в Дупница

Градът е известен като „синя крепост“. В най-новата история на България Дупница се прочува като „град на барикадите“ — израз на народното недоволство от управлението на Жан Виденов.

До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е Първан Дангов (БСП), а след него независимият Атанас Янев, който е мощно подкрепен от местния мафиот Пламен Галев. През октомври 2011 г. обаче кандидатът на Пламен Галев Станислав Павлов, който формално се афишира като човек на БСП, е победен от инж. Методи Чимев (ГЕРБ). За председател на общинския съвет с огромно мнозинство също е избран кандидатът на ГЕРБ - Ивайло Константинов.

Съотношението на общинския съвет от края на 2011 до края 2015 година е както следва:

• ГЕРБ - 11 съветници
• БСП - 8 съветници
• Местна коалиция ОДС (Синята коалиция) - 4 съветници
• Лидер - 4 съветници
• Местна коалиция "Коалиция за промяна - Атака, ДСБ, ВМРО" - 2 съветници
• Инициативен комитет Първан Ангелов Дангов - 1 съветник
• Партия на зелените - 1 съветник
• Национално движение за стабилност и възход - 1 съветник
• РЗС - 1 съветник

Икономика и обществени институции

В града са разположени множество държавни обществени институции: общинска администрация на Община Дупница, градски съд, полицейски управления, болници, пожарни, пощи, училища, банки и т.н.

Училища

Основни училища:

Дупнишката гимназия „Христо Ботев“

ОУ „Неофит Рилски“

• ОУ „Св. Климент Охридски“
• ОУ „Евлоги Георгиев“
• ОУ „Неофит Рилски“, основано през 1897 година
• ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• ОУ „Христаки Павлович“

Средно общообразователни училища:

• СОУ „св. Паисий Хилендарский“

Гимназии:

• Гимназия „Христо Ботев“
• Професионална гимназия по автотранспорт
• Професионална гимназия по машиностроене
• Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии http://pgxvxt.hit.bg/
• Професионална гимназия по облекло и стопанско управление
• Професионална гимназия „Акад. Сергей П. Корольов“

Висши училища:

• Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ — в структурата на Техническия университет, София. Закрит с ПМС №128 от 2006 г.

Младежкият дом, където се помещават местнaта телевизия - Рила ТВ и вестник Вяра

Медии

• Рила ТВ
• Вестник Вяра
• Вестник Глас
• Вестник Струма
• Радио Астра плюс

Търговски центрове

• ГУМ Дупница [2]
• Евро базар

Население

Мемориални плочи на евреите-войни на входа на Градската градина

Населението на града е почти изцяло българско от шопската българска етнографска група. Дупница е известна със своята историческа група от евреи, като Жак Асеов- евреин, търговец и тютюнджия от града, който става милионер, след Втората световна война почти всички евреи се изселилват в Израел и към днешна дата в цялата област Кюстендил има само 29 етнически евреи, от които повечето живеят в Дупница, те са предимно хора над 60.

В Дупница друга религия освен православие много трудно може да се срещне, има около 10 православни църкви в града без околните села. Храмове на други религии няма, изключение правят само една-две къщи, обявени за протестантски молитвени домове, в една от които има и протестантски гробища. В града има и еврейски гробища, преди е имало и синагога.

Новопостроения параклис „Св. Иван Рилски“ в Дупница, в парк „Рила“

Файл:Cherkva-sv-georgi-pobedonosec-dupnitsa-net.jpg

Православният храм „Св. Георги Победоносец“ днес

В началото на 19 век Дупница има около 6 000 души население, а през 1832 година Ами Буе казва за населението на Дупница:

„

Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки.

“

.

През 1838 година населението е около 7-8 000 жители. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България, въпреки че е бил около 10 и 20 хил. души. През 1980-те Дупница има население от около 50 000 - 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на гранците на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ, където образуват дупнишки колонии. Така в началото на 1994 година след тези изселвания Дупница е 29-я по големина град в България с 41 658 жители. ГРАО сочат, че през декмември 2010 година в Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.

Говор

Дупнишкият говор е шопски западен български диалект. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ - „че“; „защо“ и „защото“ - „оти“; „аз“ - „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ - „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ - „у“; „ами“ - „епа“; „добре (съгласен съм)“ - „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ - „комунисто“; ракода на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ - „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ - „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ - „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ - „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ - „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ - „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ - „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ - „таков“; добаване на „й“ след „н“ на глаголите: „ядене“ - „яденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ - „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ - „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ - „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ - „жъто“; „е“ вместо „и“ на някои места и без „й“ в „я“: „тия“ - „теа“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1ед. „Я одим“, 2ед. „Ти одиш“, 3ед. „Он оди“, 1мн. „Ние одиме“, 2мн. „Вие одите“, 3мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ - „ручам“, „пикам“ - „мочам“, „поне“ - „барем“, „искам“ - „сакам“; сменяния на ударението: „У петок, по пато, Минчò строшѝ на комунисто рàка с ябуки и ойдè до докторо, ама он имаше вашки и го откарàа у болницата да го превражат, оти дож вàлеше и беше темно.“

Културни и исторически забележителности

Файл:D 1138782330 centar.jpg

Изглед към часовниковата кула, построена през 17 век

Рилският манастир, намиращ се в околностите на Дупница е най-големия в България, главната му порта носи името „Дупнишката порта".

„Свети Спас“, с. Червен брег - единствената запазена средновековна църква в общината

През 1499 година рицаря Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“. През 1812 година граф Антоан-Франсоа Андреоси посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя." В града има часовникова кула от 18 век, общински исторически музей и къща-музей на Станке Димитров. В Дупница също се намират Паметник-костница на участниците в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война от Седма Рилска Дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал Георги Тодоров. Един от символите на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на Димитър Димов „Тютюн“.

В града се намират православни храмове като „Свети Георги Победоносец“, „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, също и оброчище „Св. Св. Константин и Елена“. Друго място в региона с религиозно наследство е с. Червен брег, където е запазена единствената късносредновековна църква в общината - „Свети Спас“, от около 1500-та година, в с. Сапарево също има средновековна църква - „Свети Никола“, която е полуразрушена. След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“.

Традиционно две от най-големите забележителности на Рила планина — Рилският манастир и Седемте езера се описват в дупнишкия регон, както и по-маловажни обекти като курорта Паничище.

Църкви

Църкви в града без селата

• „Свети Георги Победоносец“
• „Покров Богородичен“
• „Света Никола"
• „Света Богородица"
• „Свети Иван Рилски"
• „Преп. Йоан Рилски чудотворец" (старостилна)
• „Свети Илия"
• „Света Петка Параскева"

Църкви над града

• „Свети Спас“, „Света Марена“, „Света Петка“, оброчище „Св. Св. Константин и Елена“

Църкви в околните села (средновековни)

• „Свети Спас“, Червен брег
• „Свети Никола“, Сапарево

Крепостни и отбранителни съоръжения

• Часовникова кула в градската градина [3]

Музеи и галерии

• Oбщински исторически музей
• Художествена галерия
• „Галерията“
• Къща-музей на Станке Димитров
• Паметник-костница на участниците и загиналите в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война

Театри

Градът е известен със своите културни традиции. През 1950-те и 1960-те са съществували любителски формации. Имало е оперетен театър, който представя „Хубавата Елена“ на Офенбах. Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в град Шумен. Тук е изиграл първите си роли оперетният певец Арон Аронов. Театърът днес носи името на една от най-големите звезди на българското кино Невена Коканова, която е родом от града. От тук е и Лео Конфорти. Всяка година се провеждат празници на културата.

• Общински драматичен театър „Невена Коканова“

Читалища и библиотеки

• Читалище „Зора“

Паркове

• Парк „Рила“
• Градска градина [4]

Паметници

• Снимки на паметници в Дупница
• 
  Васил Левски
• 
  Димитър Грънчаров
• 
  Христаки Павлович
• 
  Христо Ботев
• 
  Димитър Крушовки
• 
  Коста Петров
• 
  Иван Любенов
• 
  Незнайния войн
• 
  Иван Вазов
• 
  ВМРО
• 
  Еврейски войни
• 
  Ятачката
• 
  Иван Вазов
• 
  Станке Димитров (разрушен паметник в началото на 1992-а)

Спорт

Дупница е град със спортен дух и има отколени традиции и постижения в спорта. Сред спортните съоръжения най-големите и значими са легендарният стадион „Бончу̀к”, който има площ 81 дка и разполага с 20 000 места и масивни трибуни, спортната зала, която е масивна с обща площ 1250 кв. м2 и 640 седящи места. Изградена е през 1971 година, сградата е многофункционална като в края на 2005 годна в нея e изградена и монтирана изкуствена стена за скално катерене. Стадион за бейзбол и софтбол – 34 000 м2 обща площ.

Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор ПФК Марек (Дупница), който е известен с победите си над ФК Байерн Мюнхен, отбора на Сър Алекс Фъргюсън, унгарския шампион, както и други в Европа и българското първенство, и ВК „Марек Юнион Ивкони“, който има една от най-развитата детска школа на Балканите. Спортни отбори в Дупница:

Снимка от футболния мач за купата на УЕФА през 1978-а (Марек 2:0 Байерн Мюнхен)

• ПФК Марек (Дупница)
• Волейбол: ВК „Марек Юнион Ивкони“
• Шахмат: ШК „Капабланка“
• Конен спорт: СКБКС „Марек P&G“
• Бадминтон: Бадминтон клуб „Победа“
• Спортно катерене: Клуб за екстремни спортове „Отовица“
• Брейк: „Денс Машийн“
• Борба: Клуб по класическа борба „Дан Колов"
• Таекуондо: СК „Гладиатор“
• Карате: СК „С.Х.А.Г.И.“
• Кик бокс и MMA: СК „Марек“
• Софтбол и бейзбол: „Ейнджълс“
• Баскетбол: „Ейнджълс" Дупница“
• Общински мажоретен състав

• Спортни съоръжения в Дупница
• 
  Спортна зала

Личности

Родени в Дупница

• Шаблон:BGR-флаг Александър Дренски, леко-атлет в българския национален отбор по лека атлетика, шампион и първенец от международни турнири
• Шаблон:BGR-флаг Ана Малешевска (1871 - 1942), българска учителка и деец на ВМОРО
• Шаблон:BGR-флаг Алцек Мишев (р. 1940), световноизвестен художник
• Шаблон:ISR-флаг Арон Аронов (р. 1937), оперетен артист
• Шаблон:BGR-флаг Асен Чолаков (1898 - 1923), деец на ВМРО
• Шаблон:BGR-флаг Васил Акьов (1924 - 1989), киносценарист
• Шаблон:BGR-флаг Василий Манов (19 век - 1947), най-големият търговец на тютюн в България с кантори в Александрия, Солун, София и Виена, офицер-ветеран от превземането на Одрин, ктитор на църкви и манастири в Югозападна България и Гърция
• Шаблон:BGR-флаг Васил Демиревски (Жельо Демиревски) (1914 — 1944), активист на БКП
• Шаблон:BGR-флаг Веселин Шулев (р. 1972), футболист
• Шаблон:BGR-флаг Виктор Стамболийски (р. 1942), сред най-известните бръснари, шампион в редица окръжни и републикански състезания(изложения)
• Шаблон:BGR-флаг Георги Китов (1943 - 2008), археолог
• Шаблон:BGR-флаг Георги Наджаков (1896 - 1981), физик — „бащата“ на ксерокса
• Шаблон:BGR-флаг Диман Панчев, световноизвестен оперен певец
• Шаблон:BGR-флаг Димитър Бисеров (1840 - 1886), български просветен деец и книжовник
• Шаблон:BGR-флаг Димитър Исаков (р. 1923), футболист
• Шаблон:BGR-флаг Димитър Киров (писател), поет, журналист и общественик (1935 - 2005)
• Шаблон:ISR-флаг Жак Асеов (20 век), милионер, тютюнев производител
• Шаблон:BGR-флаг Здравко Радев (1972 - 2005), футболист
• Шаблон:BGR-флаг Иван Кючуков (р. 1946), футболист
• Шаблон:BGR-флаг Катерина Ставракиева, народна певица, живяла в годините около Освобождението
• Шаблон:BGR-флаг Катя от дует „Ритон“, певица
• Шаблон:BGR-флаг Константин Косев (р. 1937), политик от БСП
• Шаблон:ISR-флаг Лео Конфорти, актьор
• Шаблон:BGR-флаг Леа Иванова (1923 - 1986), певица
• Шаблон:BGR-флаг Любомир Дяковски, оперен певец, баща на Людмила Дяковска
• Шаблон:BGR-флаг Невена Коканова (1938 - 2000), актриса
• Шаблон:BGR-флаг Никола Лазаров (1880 - 1900), български революционер от ВМОРО
• Шаблон:BGR-флаг Париз Паризов (р. 1953), професор по социални дейности и кинезитерапия
• Шаблон:ISR-флаг Рахамин Шекерджийски, химик
• Шаблон:BGR-флаг Сашка Васева (р. 1966), попфолк певица
• Шаблон:BGR-флаг Стефан Тодоров (Станке Димитров - Марек) (1889 - 1944), активист на БКП
• Шаблон:BGR-флаг Тодор Радев (1887 — 1957), български военен деец и политик
• Шаблон:BGR-флаг Ферарио Спасов (р. 1962), футболист
• Шаблон:BGR-флаг Христаки Павлович (1804 - 1848), възрожденец, просветен деец

Починали в Дупница

• Шаблон:BGR-флаг Георги Веселинов - Зограф (1843 - 1886), български иконописец и общественик
• Шаблон:BGR-флаг Димитър Икономов (ок.1820 — 1912), български свещеник, просветен деец и революционер
• Шаблон:BGR-флаг Димко Хаджииванов (ок.1813 — 1906), български възрожденски общественик
• Шаблон:BGR-флаг Дончо Златков (1865 - 1918), български революционер
• Шаблон:BGR-флаг Иванчо Поройлията (1848 - 1996), български хайдутин и революционер
• Шаблон:BGR-флаг Кочо Лютата (1836 - 1918), български хайдутин и революционер
• Шаблон:BGR-флаг Методи Димов (1938 - 2004), български писател и общественик
• Шаблон:BGR-флаг Никола Малешевски (1850 — 1945), български революционер
• Шаблон:BGR-флаг Никола Падарев (1829 — ?), български просветен деец
• Шаблон:BGR-флаг Румен Луканов, (р. 1964), водещ на шоуто Сделка или не, един от родителите му е от Дупница, той твърди, че е наполовина дупничанин
• Шаблон:BGR-флаг Спас Харизанов, (ок.1840 — ок.1900), български просветен деец, общественик, съдия
• Шаблон:BGR-флаг Тодор Тетимов (1850 — 1925), български хайдутин и революционер

Други личности, свързани с Дупница

• Шаблон:BGR-флаг Димитър Димов (1909 - 1966), писател, живее в града в началото на 20 век
• Шаблон:BGR-флаг Димитър Нейков (1884 - 1949), политически и държавен деец.
• Шаблон:BGR-флаг Димо Хаджидимов (1875 - 1924), български революционер и политически деец, журналист, активист на ВМОРО, НФП (българска секция) и БКП.
• Шаблон:BGR-флаг Константа Тимчева, лекар, известен онколог
• Шаблон:BGR-флаг Яне Сандански (1872 - 1915), български революционер, живял в Дупница за дълъг период от време.

Побратимени градове

Дупница е побратимен град с:

• Брянск, Русия
• Лучера (it:Lucera), Италия

Външни препратки

• Дупница
• Важни телефонни номера в Дупница
• ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ КЮСТЕНДИЛ - Дупница
• Община Дупница
• Снимки на Дупница
• Галерия със стари снимки от Дупница
• Facebook група на гр.Дупница